О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 179 София, 27.04.2021 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 март две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 77/2021 година Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. М. К. против решение № 903708 от 25.08.2020 г. по гр.д.№ 38/2020 г. на Окръжен съд- Благоевград, с което е отменено решение № 2902/ 31.07.2017 г., постановено по гражданско дело № 878/ 2015 г. на Районен съд – Гоце Делчев и вместо това са отхвърлени предявените от касатора искове по чл. 54, ал.2 ЗКИР и чл. 108 ЗС, както следва: 1. да се признае за установено по отношение на Р. Ю. Г., А. Д. Г., Д. Д. Г., Д. Д. М., А. О. Г. и Ц. Д. Г., че К. е собственик към настоящ момент на 27 кв.м., представляващи част от УПИ ..., пл. № ... в кв. ... по плана на [населено място] от 1965 година, неправилно заснети по ДРП от 1993 г.като част от съседния УПИ ... в кв. ..., разположени в югоизточната му част, на границата със собствения му имот, 2. да се признаване за установено по отношение на Р. Ю. Г., че към настоящ момент К. е собственик на 22 кв.м., представляващи част от УПИ ..., пл. № ... в кв. ... по плана на [населено място], [община] от 1965 година, неправилно заснети в плана от 1993 година като част от съседния имот с пл. № ... в кв..., разположени в неговата югозападна част на границата със собствения му имот. 3. отхвърлени са исковете на К. по чл. 108 ЗС за същите реални части от 27 кв.м. и от 22 кв.м., предявени против същите ответници. В касационната жалба /основна и уточнена/ се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че предявеният иск следва да се квалифицира само като такъв по чл. 108 ЗС с доводи за грешка в кадастралния план, а не като иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР, защото няма одобрена кадастрална карта, като са приложими разясненията в ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Твърди се неправилно приложение на ЗПИНМ и ППЗПИНМ, чл. 33, ал.2 и чл. 110 ЗТСУ /отм/ относно правилата за отчуждителното действие на дворищно регулационния план и прилагането му и за неправилно прилагане на задължителната съдебна практика. Направено е оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства по отделно и в съвкупност и доводите на касатора във въззивното производство, безкритично възприемане на изводи на вещото лице относно това дали регулацията е приложена, които са правни. Оспорват се изводите на съда относно това, че регулацията не е приложена, че са опровергани изводите на нотариуса в издаденият нот. акт по регулация и е отпаднало легитимиращото му действие. В изложенията по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 по въпроси, които ще се разгледат по-долу и ал.2 пр. последно, ГПК – за очевидна неправилност. Ответниците Р. Ю. Г., А. Д. Г., Д. Д. Г., А. О. Г., Д. Д. М. и Ц. Д. Г. оспорват жалбата и доводите в нея. Считат, че исковете са неоснователни, защото не е имало отчуждаване /отчуждителни преписки/, не е платено обезщетението, защото сумите не са били преведени в ДСК, опорочена е процедурата по издаване на нот. акт по регулация, не са спазени изискванията на чл. 46, чл. 47 и чл. 48 ЗПИНМ за заемане на придаваемите места по регулация, поради което и имотните граници не са заснети като съвпадащи с парцелните през 1993 г. Относно допускането до касация, считат, че не са изведени правни въпроси, а изложението преповтаря твърденията за неправилност на въззивното решение, поради което молят да не се допуска касационно обжалване. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С н.а. № ... г. М. М. И. е признат за собственик по наследство и давностно владение на дворно място от 500 кв.м., застроено с къща и плевня, находящо се в [населено място], [община]. По регулационния план от 1965 г. това место е заснето с пл. № ... и за него е отреден парцел ... от кв. .... На 28.10.1969 г. М. И. умира и оставя за свои наследници преживяла съпруга, пет дъщери и син. Одобреният регулационен план от 1965 г. предвижда да се предадат по регулация към парцел ... от кв. ... 70 кв.м. от имат пл. №... и 22 кв.м. от имот пл. № .... С н.а. за признаване право на собственост по регулация № ...г. са признати са собственици на основание предаване по дворищно регулационен план А. М. И. и малолетните и и непълнолетни деца, между които и А. М. И. /К. М. К../ на место от 22 кв.м., придадени от имот пл.№... кв.... по плана на [населено място] и на место от 70 кв.м., придадени от имот пл.№... кв.... към собствения им парцел ... кв.... В този констативен нот. акт е отразено, че е издаден по молба на А. М. И., която действа за себе си и като законен представител на малолетните си деца Б., С., А. и М. и като подпомагаща непълнолетната дъщеря Г.. /Представени са удостоверения за идентичност на имена./ В акта е вписано, че се издава въз основа на представените документи, между които и обяснителна записка и вносна бележка № 101007/1972 г., протокол от 1972 г. и скица № 70/1970 г. По делото са представени две писма. На л.9 от делото на РС е писмо, издадено от съдебния изпълнител до председателя на СОНС, с което уведомява, че на 07.04.1973г е бил извършен въвод на придаваемите по регулация места - 22 кв.м. от имот пл.№... кв.... и на 70 кв.м. от имот пл.№... по плана на [населено място]. Въвода е извършен в присътвието на председателя на СОНС и вещо лице- техник. Задължен е бил Ю. Г. да си вдигне материалите и да събори навеса. С писмото се моли за съдействие на взискателите, за да се премахне и навес на Ю. Г. с техни работници. С писмо №386/73 г. от 15.12.1973 г. на Окръжен съд-Благоевград до А. И. /майка на ищеца/ по повод нейна жалба е отговорено, че по изп.д.№306/1972 г. два пъти е правен въвод - на 07.04.1973г. и на 30.07.1973г., но длъжникът си е възстановил самоволно владението. На 26. 10.1973г. е извършен още един въвод, при който длъжникът е бил отново уведомен, че ако и този път самоволно възвърне владението си, ще му бъде потърсена наказателна отговорност. С н.а. № ... г. останалите наследници са дарили на ищеца К. К. своите 6/7 ид.ч. от, дворно място от 500 кв.м.,представляващо парцел ... пл.№ ... кв..., след което той се легитимира като собственик на целия парцел. От СТЕ се установява, че по първия план от 1965 г. към парцел ... на ищеца се придават 70 кв.м./64.39кв.м./ измерено на място/ от имот пл.№..., а от имот пл.№... кв.... се придават 22 кв.м. Следващият план е от 1993г. Бивш имот ... е заснет к пл. № ... от кв. ... и за него е отреден парцел ..., имот ... е заснет с пл. № ..., за който е отреден парцел ..., а бивш имот ... е заснет с пл. № .... Този план предвижда на местото на придаваемите 22 кв.м. по предходния план, /която по цифров модел е измерена с площ 25,24 кв.м./, 14.77 кв.м. да попадат в улица, а 10.47 кв.м. са в границите на имот пл.№.... Границите по този план съответстват с изготвен кадастрален план от 1983 г., който не е обнародван. Пътят южно от имота не е реализиран. Уличната регулация е изменена в тази част и е предвидено регулацията да минава по имотните граници на имот пл. № ... с решение на Общинския съвет от 23.05.2012 г. /л. 248 от делото на РС/ По отношение на имот пл.№... вещото лице е констатирало наличието на бетонна стена, която разделя придаваемото место от 70 кв.м. по плана от 1965г. така, че 27.79 кв.м. попадат в имота на ищеца, а 36.60 кв.м. остават в имот пл.№.... Съдът е възпроизвел извода на вещото лице, че няма реализиране на регулационните предвиждания за парцел ... пл.№ ... по плана от 1965 г. с тези по плана от 1993г., като по последния план урегулирания поземлен имот е записан като УПИ ... пл.№... кв...., както по отношение на бивш имот ... /... по плана от 1993 г., така и по отношение на бивш имот ... /... по плана от 1993 г./. Улицата от запад не следва на место отразената в плана поради релефа, а улицата от изток съществува, но уличната регулация не е реализирана. Свидетелите Т. и А. установяват, че имота на Г. е по-високо от имота на К.. Стената от бетон е построена преди две години, а преди това е имало ограда от телена мрежа на колове, която е била навътре на един метър в имота на Г.. През 1972 г. е имало въвод. Старата ограда била от 1985 г., К. отстъпил на Г. место, където имало навес на Г.. Не помнят да е имало каменен зид. От другата група свидетели И. Г. потвърждава, че бетонната ограда е построена от ищеца преди 2-3 години, но си спомня, че е имало каменен дувар и оградата от дървени колове е изградена на мястото на този стар дувар. Св. К.. дава показания, че каменния зид е съществувал преди 4 години и когато той е бил граница на имотите не са имали спорове. Оградата с колове е била поставена на каменния зид, който е близко до къщата на ищеца, но при построяването на нова жилищна сграда е бил унищожен. РС е уважил исковете, като е приел, че регулацията от 1965 г. е приложена, чрез плащане и заемане на имота по надлежния ред, като този извод е направен на основание издадения нот. акт по регулация. Съдът обаче е уважил исковете по чл. 54, ал.2 ЗКИР като е признал правото на собственост към момента на одобряване на действащия регулационен план 1993 г. При първото въззивно разглеждане на делото е отменено решението на РС и допълнителното решение, като вместо това исковете по чл. 54, ал.2 ЗКИР и иска по чл. 108 ЗС са отхвърлени. С решение № 178 от 07.01.2020 г. по гр.д.№ 2438/2018 г. е отменено въззивното решение и са дадени указания за привеждане на петитума в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба. При новото разглеждане, ищецът е уточнил, че иска установяване правото му на собственост към настоящия момент по иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР. Заявил е, че подържа и иска по чл. 108 ЗС. Въззивният съд е отменил решението на РС и вместо това е отхвърлил исковете. Приел е, че формално предпоставките за придобиване на придаваемите места по регулация са налице, но при анализа на доказателствата се установява, че фактите не са се осъществили при предвидения по закона ред. Тъй като констатациите в нот.акт № ... г. са оспорени от ответниците, съдът е приел, че той е официален свидетелстващ документ, в който е удостоверено, че по искане на майката на ищеца, действаща лично и в качеството й на законен представител на лицето е издаден акта, но тя не е легитимирана да иска издаване на такъв акт. Позовавайки се на пар.108 ал.2 ППЗПИНМ, съдът е приел, че нотариални актове във връзка с приложението на дворищната регулация се издават по искане на общината, което се прави едва след изпълнението на условията за заемане на имота. Затова съдът е приел, че чрез констативния нотариален акт не е доказано ,че собствениците са били обезщетени и са изпълнени предпоставките на закона за заемане на придаваемите места, което единствено общината може да удостовери. Въпреки данните за извършени няколко въвода въз основа на този оспореният констативен нот.акт № ... г., съдът е приел за безспорно установено, че до фактическо заемане на придадените имоти не се е стигнало нито по доброволен ред, нито чрез съдебното изпълнение, видно от свидетелските показания и назначената експертиза. Бетонната стена, поставена около 2015г. не е прокарана по регулационната граница между парцел ... и имот пл.№.... По отношение на имот пл.№..., съдът е приел, че няма данни да е имало ограда или придаваемите места фактически да са заети от ищеца, поради което по плана през 1993г. регулационните линии на парцел ... не са отразени като имотни граници. Съдът се е позовал и на ТР № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК, за да приеме, че отчуждителното действие на регулацията от 1993 г. е отпаднало, съгласно пар.8 ЗУТ, предвид изтичане на сроковете по пар.6 ЗУТ и липса на твърдения от ищеца за приложение на този текст, а ЗУТ безусловно зачита регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени дворищнорегулационни планове като имотни граници . Поради приетото от въззивния съд,че ищецът не е доказал правото си на собственост върху площите, които претендира, като придаваеми места от други имоти, е отхвърлен и ревандикационния иск за тях. Първия въпрос касае задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност. По този въпрос се твърди противоречие със съдебната практика. Р № 315/25.10.2012 г. по гр.д.№ 1189/2011 г. на ВКС, І гр.о., Р № 3/15.03.2016 г. по гр.д.№ 2526/2015 г. на ВКС, ІІІ гр.о. Р № 63/24.06.2020 г. по гр.д.№ 2763/2019 г. на ВКС, І гр.о. и др. Не съответства на мотивите на възивното решение доводът на касатора, че въззивната инстанция не е обсъдила писмо от 13.04.1973 г. по изп.д.№ 306/1972 г. на съдебен изпълнител и писмо от 15.12.1873 г., от които е видно, че е имало три въвода във владение по отношение на придаваемите по регулация места от 22 кв.м. и от 70 кв.м. Те са обсъдени от съда, както се посочи, въпреки тях, съдът е приел, че въвод не е извършен. Поради това, че въпросът не кореспондира на мотивите, не се допуска касационен контрол по този въпрос. Вторият въпрос е „може ли съдът да основе крайният си правен извод на заключение от съдебна експертиза, в което вещото лице по същество е дало отговор на правен въпрос“. Този въпрос е поставен във връзка с това, че въззивният съд е възприел изводът на вещото лице, че няма реализиране на регулационните предвиждания за парцел ..., пл.№ ... по плана от 1965 г. без да съобрази, че въпросът дали регулацията е приложена е правен и се основана на събраните по делото доказателства. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, защото ВКС не се е произнасял изрично по него, а той е от значение за точното прилагане на закона. Съдът намира, че по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като по-скоро се касае за неправилно интерпретиран извод на съда от констатираното от вещото лице, че н место имотната граница не е материализирана по регулационната линия, а и по имотна граница. Тази констатация съдът е възприел в подкрепа на извода си, че регулацията не е приложена. Съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване по материално правните въпроси, както следва: при наличие на констативен нот. акт за придобиване по регулация части от недвижими имоти по реда на ЗПИНМ / отм_/, установяващ заплащане на паричното обезщетение за придаваемите по дворищнорегулационен план место, установява ли се по безспорен начин придобиването на придаваемите по регулация места. По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС и Р № 489 от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 5129/2008 г. ІV гр.о. предвид приетото от възивната инстанция, че въпреки, че е установено заплащане на придаваемите места с констативния нот. акт по регулация, тя не е приложена и отчуждителното действие на дворищнорегулационния план не е станало безусловно защото местата не са заети от касатора, към чийто имот се придават придаваемите места и защото нот. акт не е издаден по искане на общината, а по искане на собствениците, към чийто имот се придават местата. Ро този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК Във връзка с изложеният решаващ мотив на въззивната инстанция е зададен въпроса „кой е легитимиран да иска издаване на констативен нот. акт за установяване право на собственост, придобито на основание дворищн- регулационен план“, по който се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Тъй като въпросът е свързан с решаващите мотиви на съда и по него няма съдебна практика, по него също следва да се допусне касационно обжалване на наведеното основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Въпросът „следва ли да се приеме, че е налице заемане на придаваемо по регулация място по предвидения в закона ред /като предпоставка за прилагане на плана/, когато е осъществен принудителен въвод във владение на придаваемите по дворищно регулационен план места при действие на ЗПИНМ /отм/, но в последствие владението върху тях самоволно е възстановено от лицето, срещу, което е бил осъществен въвода“, се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. И при действието на ЗПИНМ – пар.109 ППЗПИНМ и при действието на ЗТСУ /отм/- чл. 114 въвода във владение е последица от уреждане на регулационните отношения, а нотариалния акт по регулация е основание за издаване на изпълнителен лист. Този въпрос ще се обсъди при произнасяне по същество, но по него съдът не допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Следващият въпрос „ако е платено обезщетение за придаваемото место по дворищнорегулационния план и /или това место е било завзето, но при изготвяне на следващ регулационен план парцелните граници не са били заснети и нанесени като имотни /което е грешка при измотвяне на кадастралния план, послужил като основа за следващия рег. план/, следва ли да се приеме, че собствеността върху придаваемите места по регулация не е придобита по регулация се покрива с първия въпрос, по който се допуска касационно обжалване, поради което съдът не допуска касационно обжалване отделно по него. Твърдението за очевидна неправилност се свързва с неправилно тълкуване на нормата на пар. 108, ал.2 ППЗПИНМ и чл. 483, ал.1 ГПК.и на пар. 109 ППЗПИНМ. Тези твърдения се поглъщат от въпросите, по които се допуска касационно обжалване, поради което съдът не допуска отделно касационно обжалване поради очевидна неправилност. По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 903708 от 25.08.2020 т. по гр.д.№ 38/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград по касационна жалба, подадена от К. М. К.. Указва на касатора да внесе за разглеждане на касационната жалба по същество в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 50 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната. След внасяне на определената държавна таса, делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: