О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                             №128                        София, 26.03.2010 год.                         В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и десета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                            ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                  ВЕСЕЛКА МАРЕВА   като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 103 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна жалба от „И” О. , гр. В. против определение № 2* от 18.08.2009 г. по ч.гр.д. № 1644/2009 г. на Окръжен съд В. Ответникът по частната жалба „В” АД, гр. В. не е изразил становище по същата. Атакуваното определение е постановено по частна жалба на „В” АД, гр. В. против определение по чл.118, ал.2 ГПК, с което Районен съд В. е прекратил производството по предявения от „В” АД, гр. В. против „И” О. , гр. В. установителен иск за собственост, като е прието, че цената му е над 50 000 лв. и е изпратил делото по подсъдност на Варненския окръжен съд. Окръжен съд В. е уважил частната жалба, като е отменил определението и е върнал делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, приемайки, че цената на иска относно процесните 47 % от дворното място с оглед представената данъчна оценка е 41198.04 лв. С определение № 96/10 от 25.02.2010 г. по ч.гр.д. № 85/2010 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е прието, че частната касационна жалба на „И” О. , гр. В. против въззивното определение е процесуално допустима при условията на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Касаторът е мотивирал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно, като счита, че от значение за точното прилагане на закона и развитие на правота са въпроса относно приложението на чл.121, 122, 123 във връзка с чл.104 и чл.119, ал.1 ГПК и по-специално задължен ли е съдът да следи за всички предпоставки, касаещи родовата подсъдност. Въпросът е обоснован с твърдението, че се касае до търговски спор, който е над 25000 лв. и е родово подсъден на окръжен съд. Поставеният въпрос е неотносим към данните по настоящото дело, доколкото макар страните да са търговски дружества, правният спор произтича не от търговска сделка или търговската им дейност, а от това какви права са притежавали праводателите на двете дружества, а съответно не е търговски по своя характер. Вторият поставен въпрос – задължителни ли са разясненията, дадени по ТР № 1/2. г., № 1/2001 г. и № 2/2004 г. на ВКС, ОСГК или е налице промяна, свързана с приетия нов ГПК – не е обоснован с оглед данните по делото и повдигнатия процесуален спор, поради което не съствлява „правен въпрос” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото се отнася и до твърдението, че е налице противоречие с ТР № 1/2001 г., както и че е налице противоречива съдебна практика. При липса на обосновка на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК следва, че е налице само формално позоваване на тези основания за допускане на касационно обжалване, но липсва правен въпрос спрямо който да се прецени наличието на посочените хипотези. Касационно обжалване следва да се допусне по въпроса за правомощията на въззивния съд, ако приеме, че частна жалба по чл.121 ГПК против определение, касаещо родовата подсъдност, е основателна, който е относим към допустимостта на атакуваното определение и може да бъде повдигнат служебно от касационната инстанция. В отменителното касационно определение е прието, че ВОС след като е отменил определението по подсъдността на първоинстанционния съд е следвало да повдигне спор за подсъдност и да изпрати делото на ВАС, а не недопустимо да върне делото за разглеждане на ВРС, с което по същество се е произнесъл по спор за подсъдност, по който съгласно чл.121 ГПК не е бил компетентен да се произнася. Спорът кой съд е компетентен да разгледа даден иск според правилата за родовата и местна подсъдност, съставлява спор за подсъдност, който според правилото на чл.122 ГПК се разрешава от общия по-горен съд. Спорът за родова подсъдност може да бъде повдигнат както служебно от съда, така и от страна по делото /чл.119, ал.1 ГПК/. Когато заинтересована страна при условията на чл.121 ГПК е обжалвала определението на сезирания съд по подсъдността, тя по същество повдига спор за подсъдност. Когато този спор е свързан с родовата подсъдност, ако въззивният съд приеме частната жалба за неоснователна, то с това приема за разглеждане и делото като родово подсъдно нему и определението му ще подлежи на касационно обжалване по общото правило на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Ако обаче въззивният съд приеме, че определението на сезирания съд по подсъдността е незаконосъобразно, то по същество приема, че делото не му е родово подсъдно и в този случай произнасянето по частната жалба следва да се изрази в повдигане спор за подсъдност съобразно чл.122 ГПК пред общия по-горен съд. В настоящият случай въззивният съд недопустимо се е произнесъл по спора за родова подсъдност, компетентен да разгледа който е Варненския апелативен съд съгласно чл.122, изр.първо ГПК, поради което въззивното определение следва да бъде обезсилено и делото да се изпрати на Варненския апелативен съд по повдигнатия спор за родова подсъдност. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И :   ОБЕЗСИЛВА определение № 2* от 18.08.2009 г. по ч.гр.д. № 1644/2009 г. на Окръжен съд В. Изпраща делото на Апелативен съд В. , който е компетентен да разгледа повдигнатия спор за родова подсъдност между Р съд В. и Окръжен съд- В. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: