Р Е Ш Е Н И Е № 350 Гр.София, 18 юли 2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юли, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1259/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.423,ал.1 и.ал.5 НПК. С присъда № 158/15.09.05 г.,постановена от ОС-Хасково по Н.Д.779/03 г., Г. И. Х. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.199, ал.2,т.2,пр.1 и 2 и т.3 вр.чл.198,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание „доживотен затвор”, търпимо при първоначален усилено строг режим. Същият е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 30 000 лв.на конституираните граждански ищци Е. Г. и В.,Д. и И. Д., както и ведно с Г. М. и М. М. обезщетение за имуществени вреди на [фирма] в размер на 49 097,25 лв. Осъден е и да заплати държавни такси и разноски по делото. С решение № 229/03.08.06 г.,постановено от АС-Пловдив по В.Н.Д.566/05 г., присъдата в частта за Х. е потвърдена, останалите двама осъдени Г. М. и М. М. са осъдени солидарно с него да заплатят присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., а солидарно с тях Х. е осъден да заплати държавна такса от 2 400 лв.върху уважените граждански исокве. С решение №452/19.02.08 г.,постановено от ВКС, 2 н.о.по К.Н.Д.154/07 г., решението на АС-Пловдив по отношение на Х. е оставено в сила. На 10.06.13 г. е постъпило искане от упълномошени защитници на Г. Х. за възобновяване на наказателното производство срещу него. В същото има позоваване на процедурата по чл.423,ал.5 НПК, предвид екстрадиране на лицето по европейска заповед за арест /ЕЗА/, с оглед изтърпяване на наказанието по цитираното по-горе дело и поемане на ангажимент от българска страна за възобновяване на наказателното производство. Освен това се твърди,че осъденият никога не е знаел за образувано срещу му дело, което се сочи като самосотятелно основание за възобновяване по чл.423,ал.1 НПК. В тази връзка е изискана екстрадиционна преписка от ВКП, отдел “Международно правно сътрудничество”,свързана с издадената спрямо осъдения европейска заповед за арест /ЕЗА/. Приложени са две такива-една по процесното производство, ведно с решение на испански национален съд по нея, и една за предаване на лицето за съдене по дело на ГС-София. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговите защитници поддържат искането за възобновяване. Представителят на ВКП намира същото за основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него доводи, като се съобрази с изложените от страните становища в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, ценими в настоящата процедура, намира за установено следното: Видно от доказателствата по делото, Х. е екстрадиран въз основа на ЕЗА, издадена на 21.02.08 г.от прокурор в ОП-Хасково, за изтърпяване на наказание в РБ с оглед постановената присъда на ОС-Хасково. Представено е и решение на Испански Национален съд, наказателно отделение, първа секция, постановено на 19.05.08 г.,съгласно което искателят е предаден на българските власти на основание цитираната ЕЗА. Фактическото предаване е обвързано с наказателни отговорности, които исканото лице има в Испания. Изпратена е и ЕЗА, издадена от ГС-София, за задържане на Х. и предаването му в качеството на подсъдим с цел участие за разглеждане на Н.Д.1737/01 г.по описа на същия съд. Видно от писмо № 1695/02.07.13 г.на МП, ГДИН, Затвора-град София, лицето е постъпило в пенитенциарно заведение в РБ на 23.05.13 г.по постановление на ВКП от 17.05.13 г. В тази връзка е изискана справка от ГС-София за подробности по предаването на Х.. Съгласно писмо №1747/ 05.07.13 г. на председателя на съдебния състав, разглеждащ Н.Д. 1737/ 01 г., искателят е предаден за съдене от испанските власти за срок от четири месеца-от 27.05.13 г.до 16.08.13 г. Изложеното дотук е свързано с преценката на настоящия съд за допустимост на искането за възобновяване на осъденото лице и доколко то отговаря на изискванията на процесуалиня закон /чл.423,ал.1 вр.чл.421, ал.3, изр.2 НПК/ да бъде подадено в шестмесечен срок от узнаване от страна на задочно осъдения на влязлата в сила присъда срещу му. В конкретния случай, поради липса на други данни, следва да се приеме, че лицето е узнало за нея през 2008 г., като най-късната възможна дата за преценка е денят, в който е постановено съдебното решение на националния испански съд- 19.05.08 г. Но както бе цитирано, предаването на Х. е било обвързано с ангажиране на негова наказателна отговорност пред испанските власти. В този смисъл е било отложено. Първият момент оттогава е свързан с временно предаване на лицето на РБ за съдене по споменатото дело на ГС-София, който срок тече най-късно от 23.05.13 г., когато Х. е постъпил в Затвора- София. Процедурата по чл.423 НПК е обвързана не само с искане за възобновяване на наказателно производство поради претенции за задочно осъждане, но съдържа в себе си изискване за лично присъствие на искателя пред ВКС. Неслучайно разпоредбата на чл.423,ал.3 НПК предвижда прекратяване на производството, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела без уважителни причини. Затова шестмесечният срок по чл.423,ал.1 вр. чл.421, ал.3,изр.2 НПК от узнаване от страна на Х. за влязлата в сила присъда срещу му, следва да се отчита от деня, в който той реално е имал възможност да активира предпоставките на третираната процедура-23.05.13 г. Ето защо постъпилото чрез упълномощени от него защитници искане за възобновяване с дата 10.06.13 г.се явява подадено в срок и следователно допустимо за разглеждане. Погледнато по същество,искането за възобновяване е основателно. На първо място, във връзка с ЕЗА, изготвена от прокурор от ОП-Хасково, испанският съд е отправил допълнително запитване за предоставените възможности за преразглеждане на наказателното производство и за помилване. Съгласно писмо, изпратено до ВКП, отдел „Международно правно сътрудничество” на 27.06.13 г.от ОП-Хасково, на 14.04.08 г. е дадена гаранция за възобновяване на делото. Същата е разчетена като отговаряща на европейското законодателство относно ЕЗА и на вътрешните законови правила на предаващата държава, видно от постановеното решение на националния испански съд. Тя е приета като безусловна гаранция за възобновяване на делото, при надлежно предявено искане за това пред молещата държава. Съгласно разпоредбата на чл.423,ал.5 НПК, относима към настоящия случай, когато искането за възобновяване е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на РБ, какъвто е Х., при предоставени гаранции за възобновяване на делото, съдът го възобновява, без да преценява дали лицето е знаело за съдебното производство срещу него. Това е едното основание, на което в конкретния казус се дължи възобновяване. Другото е свързано с визираните в чл.423,ал.1 НПК предпоставки и относимост към нормата на чл.425,ал.2 НПК след възобновяване делото да бъде върнато на стадия, когато е започнало задочното разглеждане. В този случай цялото наказателно производство е протекло в отсъствие на искателя. Липсват каквито и да са данни той да е бил запознат с този факт. Напротив, още отначало е било ясно, че Х. не може да бъде открит, за да бъде призован и обвинен, поради което се е наложило да бъде обявен за общодържавно издирване с телеграма № 2885/23.03.02 г. на НСП-София. Обвинение срещу него е било повдигнато задочно с участие на служебен защитник и резонно не е имало взета мярка за неотклонение. Това отношение е продължило и в хода на съдебната фаза. Няма доказателство искателят да е разбрал, че спрямо него се води наказателно производство и има влязла в сила присъда срещу му до момента, в който е поискана екстрадицията му с ЕЗА. Поначало задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред предпоставките за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6, т.1 вр. т.3, б. “с”,“d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Точно поради тази причина като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ лично участие на обвиняемия с ефективно упражняване на целия каталог от процесуални права и гаранции, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Като дължима предпоставка за влизане в действие на този институт винаги се има предвид процесуалното поведение на обвиняемото лице- изследва се запознато ли е то с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участвува в него. Проследява се следователно цялата верига от действия или бездействие на обвиняемия, респективно подсъдимия, в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информиране за отпочнато срещу му наказателно производство. Казаното дотук е в основата на анализа на важимата към този казус норма на чл.423,ал.1 НПК. Собственото на осъдения поведение не стои в основата на невъзможност за уведомяване за развитието на процес, в рамките на който той да е знаел, че е обвинен в извършване на тежко престъпление. Неустановяване на такова познание навежда на извод, че наказателното дело следва да бъде възобновено. И тъй като задочното разглеждане за Х. е започнало още на досъдебна фаза, след отмяна на осъдителните съдебни актове, постановени спрямо него /в техните наказателно и гражданско-осъдителни части, по разноските и присъдените такси за уважени граждански искове/, делото следва да бъде върнато на прокурора за извършване на всички релевантни за кое да е наказателно производство действия за обвиняване на едно лице. Едновременно с това разпоредбата на чл.423,ал.4 НПК предоставя на върховната съдебна инстанция по наказателни дела правомощие да се произнесе по мярката за неотклонение на осъдения. Както вече бе споменато, в конкретния казус спрямо Х. не е била взимана никаква мярка за процесуална принуда. С оглед осъществяване на лично участие и предвид цялостните данни за противоправно поведение на искателя, по мнение на настоящата инстанция единственият начин за осигуряване на безпрепятствено разглеждане на процеса би бил постигнат с определяне на мярка зя неотклонение Задържане под стража. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА Н.Д.779/03 г.по описа на ОС-Хасково, В.Н.Д.566/05 г.по описа на АС-Пловдив, К.Н.Д.154/07 г.по описа на ВКС, НК, 2 н.о. по отношение на осъдения Г. И. Х.. ОТМЕНЯВА решение №452/19.02.08 г.,постановено от ВКС, 2 н.о. по К.Н.Д.154/07 г., в частта по оставяне в сила на въззивно решение №229/ 23.08.06 г., постановено от АС-Пловдив по В.Н.Д.566/05 г. относно Г. И. Х.. ОТМЕНЯВА въззивно решение № 229/03.08.06 г., постановено от АС-Пловдив по В.Н.Д.566/05 г., по потвърждаване на присъда № 158/ 15.09.05 г. в наказателно и гражданско-осъдителната част, частта по разноските и присъдените такси за уважени граждански искове по отношение на Г. И. Х.; за солидарното му осъждане с Г. М. и М. М. по присъдено обезщетение за неимуществени вреди, както и за солидарното му осъждане с М. и М. да заплати държавна такса върху уважените граждански искове. ОТМЕНЯВА присъда № 158/15.09.05 г.,постановена от ОС-Хасково по Н.Д.779/03 г., в наказателно и гражданско-осъдителните части, по присъдените разноски и държавни такси върху уважени граждански искове, за Г. И. Х.. ВРЪЩА делото на прокурор от ОП-Хасково за предприемане на процесуални действия в съответствие с указаното в мотивите на настоящия съдебен акт. ВЗЕМА по отношение на Г. И. Х. мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/