Р Е Ш Е Н И Е №443 гр. София, 25 февруари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев като разгледа докладваното от съдия Атанасова н.д. № 1337 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба от защитника на подсъдимия Н. И. Г. и касационна жалба от защитниците на подсъдимия П. К. П. срещу решение №123 от 02.07.2014 г., постановено по внохд №53/2014 г., на Апелативен съд- гр.Велико Търново, с което е изменена присъда №66 от 11.06.2013 г., постановена по нохд №76/2013 г. на Окръжен съд- гр.Габрово. С първоинстанционната присъда подсъдимите Г. (като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си) и П. са признати за виновни в това, че на 29.09.2011 г., около полунощ, в гора в землището на [населено място], в съучастие като съизвършители, умишлено умъртвили П. М. Х. по особено мъчителен начин и с особена жестокост, като на основание чл.116, ал.1, т.6, във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 НК и чл.58а НК, и чл.63, ал.2, т.1 от НК за подс.Г., са им наложени наказания в размер на шест години „лишаване от свобода“- за подсъдимия Г. и дванадесет години „лишаване от свобода“- за подсъдимия П., като тези наказания е трябвало да бъдат изтърпени при първоначален „строг“ режим. С въззивното решение е изменена постановената присъда, като е увеличено наказанието на подсъдимия Г. от шест на седем години и шест месеца „лишаване от свобода“, а на подсъдимия П. от дванадесет години „лишаване от свобода“ на „доживотен затвор“, като последното е заменено по реда на чл.58а НК с „лишаване от свобода“ за срок от двадесет и седем години. Присъдата е потвърдена в останалата й част. В касационната жалба на защитника на подсъдимия Г. се поддържа касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, като се твърди, че неправилно въззивният съд е анализирал смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и погрешно е определил наказанието на този подсъдим. Моли да бъдат преценени като неправилни изводите на съда, че предварителното решение за извършване на престъплението може да бъде ценено като отегчаващо отговорността обстоятелства, както и отношението на Г. към пострадалия Х. не може да се отчита при определяне на наказанието, тъй като представлява мотив за извършване на престъплението. Оспорват се и изводите на съда, че именно Г. е носил средството за извършване на престъплението- чук, както и това, че той е нанесъл множеството удари с него по главата на пострадалия. На тези основания се предлага определеното наказание да бъде редуцирано, като при индивидуализацията му бъде отчетен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В касационната жалба на защитниците на подсъдимия П. се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Поддържа се, че въззивният съд е завишил неправилно наказанието на този подсъдим, като не е отчел, че мотив за извършване на престъплението е имал подсъдимия Г. и той е нанесъл преобладаващия брой удари на пострадалия Х.. Моли да бъде отчетена разликата в подхода на въззивния съд при отмерване на наказанията на двамата подсъдими, като се твърди, че наложеното на П. е завишено и явно несправедливо. В допълнението към касационната жалба се оспорва извода на въззивния съд, че трябва да наложи на П. най- тежкото възможно наказание- „доживотен затвор“. Моли да бъде отчетено, че липсват мотиви защо съдът е приел, че по- лекото по вид наказание „лишаване от свобода“ не би могло да постигне целите на чл.36 НК. Оспорват се и изводите на съда, относими към процесуалното поведение на този подсъдим и конкретно констатираната липса на пълни признания, направено на досъдебното производство, която е ценена като отегчаващо отговорността му обстоятелство. На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде изменен, като бъде намалено наложеното на подсъдимия П. наказание. В хода на касационното производство защитникът на подсъдимия Г. поддържа касационната жалба, като възпроизвежда отново оплакванията, отразени в нея. Моли да бъде отчетен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства или в най- лошия за подсъдимия случай баланс на тези обстоятелства и на тази основа да бъде определено наказанието му. Защитникът на подсъдимия П. поддържа касационната жалба и възпроизвежда отразените в нея и допълнението към нея оплаквания. Поддържа, че с въззивния съдебен акт решаващият съд не е третирал еднакво двамата подсъдими, като по този начин е нарушил принципа за еднакво и точно приложение на законите по отношение на всеки гражданин. Твърди, че е напълно неоправдана драстичната разлика в определените на двамата подсъдими наказания, като отмереното на П. е очевидно явно несправедливо. Моли да бъде изменен въззивния съдебен акт, като бъде намалено наложеното му наказание. Представителят на държавното обвинение дава становище касационните жалби да бъдат оставени без уважение. Предлага да бъдат възприети изводите на въззивния съд по отношение на наложените на двамата подсъдими наказания, като бъдат отчетени начина на извършване на престъплението, мотивите за осъществяването му и средството, с което е причинена смъртта на Х.. Твърди, че наказанията са определени правилно и са съразмерни на извършеното престъпление. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. По касационната жалба на подсъдимия Г.: Касационният съдебен състав прецени, че правилно при индивидуализация на наказанието на този подсъдим са ценени като отегчаващи отговорността му обстоятелства предварителното решение за извършване на престъплението, начина на мотивиране на пострадалия Х. да отиде в гориста местност, извън населено място, начина на извършване на престъплението, средството, с което са нанесени ударите, техният брой и насоченост, възрастта на пострадалия, наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство за конкретното престъпление, както и това, че този подсъдим е осъществил престъплението малко преди да навърши пълнолетие, към момент когато неговото физическо и психическо развитие е било много по- напреднало, в сравнение с лицата, които ползват редукцията по чл.63, т.2 НК. Правилно като отегчаващо отговорността обстоятелство е ценена липсата на съществен мотив за извършване на това твърде тежко престъпление, като осъществяването му само защото Г. намирал за неприятен пострадалия е индиция за една завишена обществена опасност на личността му. Ето защо правилно въззивният съд е преценил, че мотива за извършване на престъплението следва да бъде допълнително основание за определяне на по- тежко наказание. Законосъобразно като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са ценени чистото му съдебно минало, направените самопризнания и добрите му характеристични данни. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства правилно въззивният съд е преценил, че наказанието на Г. трябва да бъде определено при изключителен превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства. Касационният съд не възприе оплакванията, отразени в касационната жалба за незаконосъобразност на изводите на решаващия съд по отношение преценката на отделните отегчаващи отговорността обстоятелства. Действително всяко умишлено престъпление изисква при вземане на решението за извършването му, то да бъде предхождано от волева дейност, която може да бъде преценена като подготвителна, но в конкретния случай убийството е замислено и подготвено в продължение на повече от ден, като двамата подсъдими подробно са уточнявали мястото и начина на извършването му и в нито един момент не са демонстрирали колебание или съмнение в решението си да убият пострадалия. Тези обстоятелства се различават от обичайната подготовка на други престъпления и правилно са ценени като отегчаващи отговорността и на двамата подсъдими обстоятелства. Не може да бъде споделена и тезата, че начина, мястото и средството за извършване на престъплението не могат да обосноват завишена наказателна отговорност на подсъдимите. Няма спор, че убийството е извършено с чук, чрез нанасяне на множество удари в главата, при активното участие и на двамата подсъдими. Този начин за умъртвяване на жертвата разкрива по- висока степен на лична обществена опасност на подсъдимите, в сравнение с други случаи на престъпление със същата правна квалификация. Ето защо правилно тези обстоятелства са отчетени при индивидуализацията на наказанията и на двамата подсъдими. На тези основания касационният съд прецени, че определеното на подсъдимия Г. наказание в размер на седем години и шест месеца (след редукцията по чл.58а НК), в рамките на редукцията по чл.63 от НК не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и е съответно на данните за личността му и обществената опасност на извършеното престъпление. Евентуалното му редуциране от една страна би било незаконосъобразно, а от друга не би осигурило постигането на целите на специалната и генералната превенция. По касационната жалба на подсъдимия П.: Касационният съд прецени, че правилно при определяне на наказанието на този подсъдим като отегчаващи отговорността му обстоятелства са ценени начина и средството за извършване на престъплението, осъществената предварителна подготовка, наличието на повече от един квалифициращ признак на престъплението, младата възраст на пострадалия, липсата на обяснима причина за извършване на престъплението и действията на двамата подсъдими, осъществени след извършване на убийството. Вярно съдът е приел, че единствени смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия П. са чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства правилно наказанието на подсъдимия е определено при изключителен превес на отегчаващите, като законосъобразно съдът е преценил, че следва да наложи не, най- лекото предвидено в закона наказание „лишаване от свобода“, а по- тежкото „доживотен затвор“, което впоследствие да замени по реда на чл.58а НК с „лишаване от свобода“ за срок от двадесет и седем години. Касационният съд не може да възприеме, застъпеното в касационната жалба и допълнението към нея оплакване за нееднакво третиране на двамата подсъдими при определяне на наказанията им. Очевидно П. и Г. са получили твърде различни по тежест наказания за осъществено при условията на съизвършителство престъпление, при сравнително сходна степен на участие, но причината за това не е нарушаване на принципа за равенство, а обстоятелството, че подсъдимият Г. е бил непълнолетен към момента на извършване на престъплението. При приложението на законовата редукция на чл.63 НК на предвиденото наказание и след това при съобразяване с изискванията на чл.58а НК се получава съществена разлика в наказанията, които трябва да изтърпят двамата подсъдими. Това е причината, при сравнително сходен анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и определянето на наказанието при значителен превес на отегчаващите по отношение и на двамата подсъдими да се получава съществена разлика в тяхната продължителност. Това следва от разпоредбите на закона, а не е израз на нарушаване на конституционния принцип на равенство на гражданите или на нееднакво третиране на подсъдимите от страна на съда. Не на последно място трябва да бъде отчетено и това, че налагането на наказание в размер на седем години и шест месеца „лишаване от свобода“ на Г. не може да бъде основание за редуциране на правилно наложеното наказание на подсъдимия П., тъй като при индивидуализацията на наказанията на подсъдими, участващи в едно наказателно производство, от значение са единствено конкретните обстоятелства, относими към всеки един от тях, а не наказанията, наложени на другите привлечени към наказателна отговорност лица. Не могат да бъдат споделени и оплакванията за незаконосъобразност при отчитане на подготовката за извършване на престъплението и мотивите на извършителите като отегчаващи обстоятелства. По- горе бе посочено защо са верни изводите на въззивния съд, че необичайно дългото време от взимане на решението за извършване на убийството до осъществяването му, при пълна липса на съмнение или колебание у двамата подсъдими за извършването му, сочи на завишена степен на обществена опасност и на двамата извършители. Верни са изводите на съда за това, че в конкретният случай мотива за извършване на убийството се отличава от обичайните за престъпления със сходна правна квалификация. При внимателно запознаване с делото не може да бъдат направен извод за наличие на хулигански мотиви (както е посочено в допълнението към касационната жалба на защитника на този подсъдим), а напротив има мотив, който се изчерпва с обща неприязън към пострадалия. Констатираната единствена причина за извършване на тежкото престъпление- предмет на производството, сочи на съществени характеристики на личността на подсъдимите, които ги характеризират като лица със завишена степен на лична обществена опасност. Ето защо правилно това обстоятелство е било ценено при определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия П. наказание. Касационният съд не възприе и оплакването, че неправилно въззивният съд не е преценил, че предвиденото наказание „лишаване от свобода“ не може да постигне целите на чл.36 НК. При определяне на вида на наказанието (когато са налице повече от едно, визирани в санкцията на разпоредбата) съдът трябва да прецени кое е съответно и подходящо, като спазва правилата, предвидени за отмерване размера на наказанието. В това производство съдът правилно е преценил, че наказанието на подсъдимия П. трябва да бъде определено при съществен превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, което е и основание да бъде избрано предвиденото по-тежко по вид наказание. Ето защо законосъобразно съдът е преценил, че съответно на осъщественото престъпление по отношение на този подсъдим се явява наказанието „доживотен затвор“ и правилно същото е било редуцирано по реда на чл.58а, ал.2 НК и е определено наказание „лишаване от свобода“ близо до предвидения специален максимум. Предвид всичко изложено, касационният съд прецени, че определеното и на подсъдимия П. наказание не е явно несправедливо и намаляването му би било от една страна неправилно, а от друга би било пречка за постигане на целите на чл.36 НК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №123 от 02.07.2014 г., постановено по ВНОХД №53/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.