4 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 559 София, 25.07.2013 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.07. две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело №2549 /2013 година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма],[ЕИК], чрез адвокат Н. К., с вх.№98616/02.10.2012 г. на Софийския градски съд, срещу определение №14364 от 13.09.2012 г. по ч.гр.д.№9802/2012 г. на Софийския градски съд, ГО, с което е потвърдено разпореждане от 16.05.2012 г. по гр.д.№17117/2012 г. на Софийския районен съд, 68 състав, с което е отхвърлено заявлението на кастора за издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1,т.1, предл.1 ГПК срещу Н. И. М. за сумата 5 392.16 евро, представляваща част от застрахователно обезщетение, изплатено от дружеството –заявител на застрахования лизингодател [фирма] по риска „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски” във връзка с прекратяване на плащанията от страна на длъжника Н. И. М. по договор за лизинг №1987/07.12.2007 г., сключен между него, като лизингополучател, и [фирма], като лизингодател, както и за сумата общо 1 221.85 евро лихва за забава върху главницата. Софийският градски съд е отхвърлил подаденото заявление по съображения, че то е нередовно по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 ГПК във вр. с чл.410, ал.2 ГПК, тъй като заявителят не е индивидуализирал в необходимата степен застрахователното събитие-не е посочил размерите и падежите на вноските, които длъжникът не е платил по договора за лизинг, не е уточнил вредите- т.е кои неплатени от длъжника задължения по лизинговия договор са обезщетени с изплатеното застрахователно обезщетение от 8 981.43 евро. Софийският градски съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционният съд, че подаденото заявление не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 ГПК във вр. с чл.127, ал.1,т.4 ГПК, защото в него не са изложени пълно и точно обстоятелствата, от които произтича заявеното вземане. На основание чл.272 във вр. с чл.278, ал.4 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите първоинстанционния съд. Частният жалбоподател [фирма] се позовава на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда доводите, че неправилно съдилищата са приели, че заявеното вземане за главницата не е достатъчно индивидуализирано, тъй като заявлението съдържа ясно и точно изложение на обстоятелствата, от които то произтича. Подържа, че в т.12 от заявлението са посочени всичките основни реквизити на лизинговия договор, чието неизпълнение предпоставя настъпването на застрахователното събитие. Посочен е още размерът и падежът на всяка една от вноските, общият размер на дължимите месечни вноски, както и начинът на изчисление на дължимото застрахователно обезщетение. Жалбоподателят подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като формулира процесуално-правния въпрос свързан с изискванията, на които трябва да отговаря заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за да е редовно по смисъла на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1,т.4 ГПК, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с приложената съдебна практика, а именно Определение №699 от 20.07..2012 г. по ч.т.д.№487/2012 г. на ІІ Т.О., Определение №332 от 09.06.2009 г. по ч.т.д.№266/2009 г. на І Т.О., Определение № 134 от 18.03.2009 г. по ч.т.д.№120/2009 г. на І Т.О., Определение №409 от 28.05.2012 г.-по ч.т.д.№322/2011 г. на ІІ Т.О., Определение №126 от 15.02.2010 г. по ч.т.д.№815/2009 г. на ІІ Т.О. и Определение №274 от 04.05.2011 г. по ч.гр.д.№97/2011 г. на ІV Г.О. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Обжалваното въззивно определение ще следва да се допусне до касационен контрол. Поставеният процесуалноправен въпрос, свързан с изискванията за редовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с оглед индивидуализацията на вземането е от значение за изхода на делото. В случая той е разрешен в противоречие с приложената и описана по-горе задължителна съдебна практика, формирана по реда на чл.274, ал.3 ГПК, съгласно която, за да е редовно от външна страна заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането следва да е индивидуализирано до степен, която позволява на длъжника да се информира без затруднение както за основанието, от което то произтича, така и за сочения му размер, с оглед защитата по чл.414 ГПК. Частната жалба е основателна. Неправилно Софийският градски съд е приел, че подаденото от частния жалбоподател [фирма] заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е нередовно по смисъла на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1,т.4 ГПК- непосочване на обстоятелствата, от които произтича вземането. Изложените в т.9 и т.12 от заявлението обстоятелства индивидуализират напълно основанието, от което то произтича: посочено е, че се изисква издаване на заповед за изпълнение на парично вземане за сумата 5 392.16 евро, представляваща подлежащо на възстановяване застрахователно обезщетение, изплатено на [фирма] в качеството му на лизингодател по силата на застрахователна полица на [фирма] №16400062180000003 от 08.08.2006 г. за застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски” и Добавък №887 ЕТ от 12.12.2007 г., както и на вземане за сумата 1 221.85 евро лихва за забава, включваща сумата от 281.49 евро лихва върху сумата 8 981.43 евро за периода от 21.05.2010 г.-датата на плащане на застрахователното обезщетение до 02.09.2010 г. и сумата от 940.36 евро лихва за забава върху сумата 5 392.16 евро за периода от 03.09.2010 г. до 15.03.2012 г. Изложените в т.12 от заявлението обстоятелства индивидуализират вземането по основание- суброгиране на заявителя-застраховател в правата на лизингодателя [фирма] по сключен с длъжника-лизигополучател Н. И. М. договор за лизинг №1981 от 07.12.2007 г., поради изплащането на 21.05.2010 г. от [фирма] на [фирма] застрахователно обезщетение в размер на 8 981.43 евро. Плащането на обезщетението е извършено, поради настъпване на застрахователния риск- неиздължаване от длъжника Н. И. М. на лизинговите вноски по договора за лизинг. След изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят е встъпил в правата на лизингодателя за възстановяване на сумата по главницата от 5 392.16 евро, с оглед частичното погасяване на цялото задължение от 8 981.43 евро със сумата 3 589.27 евро, получена от продажбата на лизингования автомобил. Посочено е още и настъпването на изискуемостта на вземането с оглед момента на заплащане на застрахователното обезщетние-21.05.2010 г., както и основанието за заплащане на лихвите за забава, поради липсата на доброволно плащане от длъжника. Съобразно изложеното дотук е видно, че заявените от жалбоподателя [фирма] вземания са индивидуализирани в достатъчна степен, което позволява на длъжника да се информира без затруднения за основанието, от което произтичат, както и за размера им. При така посоченото съдържание на заявлението, отказът да се издаде исканата заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК е неправилен, тъй като искането за издаване за заповедта не противоречи на закона и добрите нрави по смисъла на чл.411, ал.2,т.1 ГПК. Обжалваното определение на Софийския градски съд и потвърденото с него разпореждане на Софийския районен съд ще следва да бъдат отменени, като се постанови издаване на исканата заповед за изпълнение с присъждане на направените по делото разноски общо 1 386.62 лв., съгласно представения с касационната жалба списък по чл.80 ГПК. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение №14364 от 13.09.2012 г. по ч.гр.д.№9802/2012 г. на Софийския градски съд, ГО, и потвърденото с него разпореждане от 16.05.2012 г. по гр.д.№17117/2012 г. на Софийския районен съд, 68 състав, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1,т.1, предл.1 ГПК срещу Н. И. М., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на [фирма] с[ЕИК], [населено място], против Н. И. М. за сумите 5 392.16 /пет хиляди триста деветдесет и две евро и шестнадесет евроцента/, подлежащо на възстановяване застрахователно обезщетение, изплатено на 21.05.2010 г. по щета №164009217502100 на [фирма] в качеството му на лизингодател по договор за лизинг №1981 от 07.12.2007 г. с обект автомобил марка „Шкода”, модел О. Т. с рег. [рег.номер на МПС] , сключен между [фирма] и Н. И. М., в изпълнение на договор за застраховка „Загуби от неплащане на лизингови вноски във формата на застрахователна полица на [фирма] №16400062180000003 от 08.08.2006 г. и Добавък №887 ЕТ от 12.12.2007 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-05.04.2012 г. до окончателното изплащане, както и 1 221.85 евро лихва за забава, включваща сумата от 281.49 евро лихва върху сумата 8 981.43 евро за периода от 21.05.2010 г. до 02.09.2010 г. и сумата от 940.36 евро лихва върху сумата 5 392.16 евро за периода от 03.09.2010 г. до 15.03.2012 г. и за сумата 1 386.62 лв. разноски по делото. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: