Р Е Ш Е Н И Е
№ 294
гр.София, 28.07.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети май две
хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
със секретар Ани Давидова
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело
под № 353/2010 година
Производството е по чл.303, ал.1, т.3 ГПК, образувано по молбата на А. Х. С. от с. П., община А., обл. Кърджали за отмяна на влязлото в сила решение № 909/19.07.2007 год. по гр.дело № 832/2006 год. на ВКС на РБ, ІІІ-то г.о. в частта, с която е оставено в сила решението на Окръжен съд-Кърджали, по гр.дело № 323/2005 год., в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение № 55/02.09.2005 год. по гр.дело № 139/2004 год. на Районен съд-Ардино и ревандикационният иск по отношение на недвижимия имот, представляващ УПИ ХVІ с площ 840 кв.м., с пл. № 64 в кв.14 по регулационния план на с. П. е отхвърлен. Молителят твърди, че след влизане в сила на съдебния акт е постановено решение на Районен съд-Ардино № 45/12.11.2009 год. по гр.дело № 43 по описа за 2009 год., с което са обявени за нищожни две решения на ПК-гр. Ардино, а именно решение от 04.09.1992 год. и решение от 08.09.1992 год. за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Р. Ю. С. върху нива с площ 1.5 дка в м.”Ч”, в землището на с. П., община А.. Обявяването на двете решения за нищожни било от значение за изхода на спора, защото отпадала материалноправната легитимация на ответника К, черпещ права от нот.акт № 36/2001 год. за дарение на недвижимия имот.
Ответникът по молбата за отмяна К. Х. С. от с. П., Кърджалийска област изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като му се присъдят разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите на молителя, които намира за неоснователни, поради отсъствие на предпоставките на чл.303, ал.1, т.3 ГПК за отмяна на влязлото в сила касационно решение, по следните съображения: прието е за безспорно установено от касационния съд, че правото на строеж, в полза на молителя е отстъпено с протокол от 15.07.1976 год. на община А. за изграждането на нежилищна масивна сграда, с площ от 40 кв.м., при конкретни граници за имота, тогава нива от 1200 кв.м., в м.”Ч” и представляващ по действащия план на селото парцел ****, за имот пл. № 64 в кв.14. Обсъдено е заключението на техническата експертиза, според която имотът, понастоящем се намира в УПИ-ХV, кв.14, но извън пл. № 64, като в парцел **** попадат имоти: пл. № 64-празно дворно място, пл. № 63-общежитие и фурна и пл. № 62-магазин и поща. Мотивиран е извод за ограничения обем от права, касаещи единствено отстъпено право на строеж върху сградата, но не и върху претендирания недвижим имот, затова, като е отстранил допуснатия недостатък на обжалваното въззивно решение и уважил ревандикационния иск на молителя частично, до размер на отстъпеното право на строеж, е оставил в сила въззивното решение като правилно, в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и ревандикационния иск е отхвърлен в останалата му част, касаеща недвижимия имот, върху който е учредено правото на строеж.
Изложените съображения налагат извода, че постановеното и влязло в сила решение, представено в настоящето производство, с което се отричат възстановени права на собственост на праводателите на ответника по ревандикационния иск К. С. няма съществено значение за изхода на спора и дори този правен факт да беше вече настъпил в хода на процеса не би се отразил положително, като основание за уважаването на иска, защото е относим към правата на ответника, които съдът не е противопоставил, като основание за отхвърлянето на иска по чл.108 ЗС, в който, като една от задължителните предпоставки за уважаването му е ищецът по категоричен начин да установи права върху претендирания имот. Молителят, в качеството си на ищец, се е позовал единствено на учредено в негова полза право на строеж върху общински имот, без да докаже и придобито право на собственост върху имота, общинска собственост, върху който е учредено правото на строеж.
Водим от горните съображения, касационният съд намира за неоснователна молбата за отмяна, която остави без уважение, затова молителят следва да заплати на ответника по молбата за отмяна направените разноски, в размер на 150 лева, ето защо ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Х. С. от гр. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 909/19.07.2007 год. по гр.дело № 832/2006 год. на ВКС на РБ, ІІІ-то г.о., в частта, с която е оставено в сила решение на Окръжен съд-Кърджали по гр.дело № 323/2005 год.
ОСЪЖДА А. Х. С. да заплати на К. Х. С. от с. П., Кърджалийска област разноските за настоящето производство, в размер на 150/сто и петдесет/лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: