Р Е Ш Е Н И Е № 50108 гр. София, 17.02.2023г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря Валерия Методиева, като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №638 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на М. К. С. – Т. за отмяна на влязлото в сила решение от 27.07.2020г. по гр. д. №5116/2019г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение от 24.07.2019г. по гр.д. №5563/2018г. на СГС, е отхвърлен предявения от М. К. С. - Т. ЗАД срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 03.07.2017г. в размер на сумата 25 000 лева. В молбата се сочи, че атакуваното решение противоречи на влязлото в сила решение от 03.07.2019г. по гр. д. №69277/2018г. на СРС, 157 състав, потвърдено с решение от 19.06.2020г. по гр. д.№11775/2019г. на Софийски градски съд, ГО, ІI Е състав. Молителката твърди, че решението от 27.07.2020г. е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като съставът на Софийски апелативен съд е изложил мотиви за липса на деликт, като е приел, че водачът на трамвайната композиция Я. Т. не е нарушила правилата за движение по пътищата, предприемайки аварийно спиране, при положение, че с влязлото в сила решение от 03.07.2019г. по гр.д. №69277/2018г. на СРС, 157 състав, застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за имуществените вреди, претърпени от нея вследствие на същото ПТП. Ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ оспорва молбата за отмяна и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Поддържа, че не е осъществен фактическият състав на чл.303 ал.1 т.4 от ГПК, тъй като не е налице идентитет между двете дела. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 от ГПК, намира следното: С решение от 03.07.2019г. по гр.д.№69277/2018г. на СРС, 157 състав, потвърдено с решение от 19.06.2020г. по гр.д.№11775/2019г. на Софийски градски съд, ГО, ІI Е състав, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е осъдено да заплати М. К. С. - Т. на основание чл.432 от КЗ сумата от 1 419,65 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на счупване на глезенна става при ПТП, настъпило на 03.07.2017г., в резултат от поведението на водача на трамвайна композиция, състояща се от мотриса с инв. №1139 и прикачено ремарке с инв.№200, изразяващо се в рязко намаляване на скоростта на превозното средство, ведно със законната лихва върху главницата от 02.12.2017г. до окончателното й изплащане. С решение от 27.07.2020г. по гр. д. №5116/2019г. на Софийски апелативен съд, след частична отмяна на решение от 24.07.2019г. по гр.д. №5563/2018г. на СГС, е отхвърлен предявеният от М. К. С. - Т. ЗАД срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП, осъществено на 03.07.2017г., в размер на сумата 25 000 лева. Отменителното основание по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК, на което се позовава молителката, предполага наличието на противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна, които са влезли в сила. С този способ се постига отмяна на неправилното от противоречивите решения по един и същ материален спор. С разясненията в т.5 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС относно основанието по т.4 на чл.303 от ГПК е прието, че идентичност в предмета на влезлите в сила решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на текста, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делото, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /преди решението, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. Посочените от молителката влезли в сила решения отговарят на критериите, разяснени в ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от данните по делото, в настоящия случай субективното тъждество е доказано. Атакуваните решения са постановени по дела, по които страните са идентични: ищец е молителката, а ответник – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. Предмет на защита по двете дела са различни спорни права – вземане за обезщетение за имуществени вреди и вземане за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, вследствие едно и също пътно –транспортно произшествие от 03.07.2017г., като и по двете дела се твърди, че произшествието е настъпило по вина на Я. Т., водач на трамвайна композиция, състояща се от мотриса с инв. №1139 и прикачено ремарке с инв.№200. Фактическите състави, пораждащи всяко от спорните права, са различни, доколкото включват различни по вид вреди и тяхната причинна връзка с деликта. В двата фактически състава обаче се включват и общи факти – противоправното поведение на деликвента и неговата вина. Следва да се отбележи, че към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция в производството по гр. д. №5116/2019г. на Софийски апелативен съд, решението от 03.07.2019г. по гр.д.№69277/2018г. на СРС, 157 състав, с което на молителката е присъдено обезщетение за претърпените от ПТП от 03.07.2017г. вреди, е влязло в сила. Според указанията в т. 2 от Тълкувателно решение №3/2016 от 22.04.2019г. по тълк. д. №3/2016г. на ОСГТК на ВКС обективните предели на силата на пресъдено нещо очертават нейния предмет - правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното материално право, което произтича от него. Белезите, които индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно всяко субективно материално право, представляват обективни предели на силата на пресъдено нещо и се свеждат до юридическите факти, от които спорното право произтича, неговото съдържание и неговото правно естество /правна квалификация/. В настоящата хипотеза с влязлото в сила решение от 03.07.2019г. по гр.д.№69277/2018г. на СРС, 157 състав, са установени със сила на пресъдено нещо правопораждащите факти на спорното субективно материално право - факта на настъпилото ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение на дееца, довело до процесното ПТП, и наличието на претърпени от ищцата имуществени вреди, обуславящи легитимацията й да претендира обезщетение за тях. Осъществяването на тези факти, обхванати от силата на пресъдено нещо, не може да бъде преразглеждано в последващи спорове между страните, макар и те да се отнасят до други материални права, произтичащи от същото правоотношение. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение към деня на приключване на устните състезания на съдебната инстанция, след което решението е влязло в сила – станало е необжалваемо. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. Всеки факт, от който може да се изведе искане за установяване, че към деня на приключване на устните състезания, съдебно признатото право не е съществувало в полза на носителя му съгласно съдебното решение, се преклудира. В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално правоотношение, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. В този смисъл е и практиката на ВКС, формирана с постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №115/10.01.12г. по т.д. №883/10г. на ВКС, I т.о. и решение №137/12.10.15г. по т.д. №2618/2014г. на ВКС, I т.о. Поради пропуска на страните да заявят своевременно в производството по гр. д. №5116/2019г. на Софийски апелативен съд, образувано по предявения иск по чл.432 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, новонастъпилия факт на влизане в сила на решението от 03.07.2019г. по гр.д.№69277/2018г. на СРС, 157 състав, с което е уважен искът за обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, в решението по гр. д. №5116/2019г. съставът на Софийски апелативен съд е преразгледал въпроса относно наличието на виновно противоправно поведение на водача Я. Т., който е обхванат от формираната между страните сила на пресъдено нещо. Поради това по – късно постановеното въззивно решение се явява неправилно поради противоречие с разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК, забраняваща пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, макар и противоречието да не се дължи на допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, а на пропуск на страните. По изложените съображения, молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, на влязлото в сила решение от 27.07.2020г. по гр. д. №5116/2019г. на Софийски апелативен съд, се явява основателна, поради което последното следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на Софийски апелативен съд за постановяване на решение по съществото на спора при зачитане на СПН на решението от 03.07.2019г. по гр.д.№69277/2018г. на СРС, 157 състав по въпросите за факта на настъпилото ПТП и наличието на виновно и противоправно поведение на дееца, довело до процесното ПТП. При новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по разноските, направени от молителката в производството по отмяна. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК по молбата за отмяна на М. К. С. - Т. влязлото в сила решение от 27.07.2020г. по гр. д. №5116/2019г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново произнасяне от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.