РЕШЕНИЕ № 30 София, 27. март 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1176 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд от 12.05.2010 г. по гр.д. № 9/2010, с което е потвърдено решението на Габровския окръжен съд от 29.10.2009 г. по гр.д. № 74/2009, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законни лихви върху обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за дължимостта на лихви от дееца, когато застрахователят е изплатил обезщетението, но не и законните лихви. По поставения материалноправен въпрос едни съдилища приемат, че деликвентът се освобождава от задължението, когато застрахователят изплати на пострадалия дължимото обезщетение за вреди и ако дължимата лихва не е платена от застрахователя, дължи я той, а не деликвентът, а други съдилища – че обезщетението за вреди със всички законни последици дължи деликвентът и той се освобождава от задължението си, само доколкото друг е изпълнил вместо него. Върховният касационен съд намира правилно второто разрешение. Обезщетение за претъпените вреди дължи деликвентът. Ако обезщетението не е изплатено на падежа, деликвентът дължи и законната лихва от деня на забавата. В зависимост от конкретните правоотношения било на причинителя, било на пострадалия, било на жертвата с трети лица е възможно за тези лица да възникне отговорност за изплащането на пострадалия на част или цялото дължимо от причинителя обезщетение. Независимо от основанието, пораждащо отговорността на третите лица (възлагане на работа на деликвента, сключен застрахователен договор с него или сключен трудов договор с пострадалия), те отговарят за чуждо поведение или за вреди, причинени от друг, поради което тяхната отговорност е гаранционно-обезпечителна (вж. решение № 230/12.07.2011 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1907/2009). Съдебното решение, с което е определен размерът на дължимото обезщетение обвързва единствено страните, които са участвали в делото, поради което то не може да бъде противопоставено на никой от останалите, които отговарят за обезщетение. Пострадалият е свободен да предяви иска си за обезщетение срещу всеки от длъжниците по отделно, срещу всички заедно или срещу някои от тях. Никой от длъжниците обаче не може да се брани с възражението, че друг от длъжниците е осъден. Той може да се брани единствено с възражение за плащане, тъй като само плащането погасява вземането на пострадалия. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че застрахователят е осъден да изплати обезщетения на ищците със законната лихва и е изпълнил задължението си за главниците, поради което прекият причинител на вредите дължи лихви само ако изплащането на лихвите от застрахователя стане невъзможно. Правилно въззивният съд е приел, че застрахователят е осъден да заплати съответно обезщетение на всеки от пострадалите, както и че главниците по обезщетението са изплатени със забава от Гаранционния фонд без съответната лихва. Действително не е изключено при осребряването на имуществото на изпадналия в несъстоятелност застраховател да бъдат събрани средства и при последващо разпределение вземанията за лихви или част от тях да бъдат удовлетворени. Наличието на такава възможност обаче не освобождава деликвента от отговорност. Той е длъжен да удовлетвори пострадалите и след като им плати може да се суброгира в правата им в несъстоятелността и да получи това, което се дължи по разпределението за предявеното вземане. Докато пострадалите не бъдат удовлетворени напълно, те могат да претендират изпълнение от деликвента и от всички, които отговарят наред с него. Принудително изпълнение те могат да претендират само от осъдения за обезщетение, но могат да иска осъждането на всеки, който отговаря за обезщетение. Едва след като бъдат удовлетворени пострадалите, може да бъдат уредени отношенията между деликвента и лицата, които отговарят наред с него според естеството на техните отношения и могат да се суброгират в изпълнителните листове, по които са платили. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото установено, че на 17.10.2003 г. ответникът е причинил смъртта на наследодателя на ищците при ПТП и на 13.07.2004 г. се е спогодил с тях, че им дължи обезщетение за претърпените вреди в размер на 40.000 лева за първата и по 30.000 лева за последните. Дали сключената спогодба има някакви процесуалноправни последици и какви, е без правно значение с оглед предмета на делото. Ответникът не е изплатил нищо в изпълнение на поетото задължение. Ищците са осъдили застрахователя за обезщетение в размер на 36.000 лева за първата и по 25.000 лева за последните със законната лихва от деня на увреждането 17.10.2003 г. Застрахователят е изпаднал в несъстоятелност и само присъдените главници са изплатени на ищците от Гаранционния фонд на 29.10.2008 г. Видно от изложеното с плащането на обезщетението от гаранционния фонд (което ищците са приели срещу главницата), ответникът е освободен от съответната част от дължимото обезщетение за вреди, но остава задължен за всичко останало, в т.ч. за законната лихва върху изплатените със забавяне суми от деня на спогодбата 13.07.2004 г. до деня на полученото частично плащане 29.10.2008 г. в размер на 20.785,00 лева за първата ищца и по 14.434,00 лева за останалите със съответната част от разноските по делото. За лихви върху тези суми от извършването на деликта до сключването на спогодбата той не отговаря, тъй като такива не са уговорени в нея. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Великотърновския апелативен съд от 12.05.2010 г. по гр.д. № 9/2010. ОСЪЖДА И. П. А. от Г. да заплати на И. Х. Ш. сумата 20.785,00 лева законна лихва върху изплатената част от обезщетение за вреди в размер на 36.000,00 лева за времето от 13.07.2004 до 29.10.2008 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и на Д. В. Ш. и Н. В. Ш. всекиму по 14.434,00 лева законна лихва върху изплатената част от обезщетение за вреди всекиму в размер по 25.000,00 лева за времето от 13.07.2004 до 29.10.2008 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а на тримата общо сумата 210,00 лева разноски за всички инстанции. ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.