Р Е Ш Е Н И Е № 227 София, 18 януари 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 957/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл.423, ал.1 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения Г. Г., чрез пълномощника му адв.К. Я. за възобновяване на нохд №605/2015г. по описа на РС - Несебър. В заседанието пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането на задочно осъдения е основателно, тъй като на досъдебното производство Г. е посочил адрес в Република Турция, [населено място] и съдът е следвало да го призове от този адрес, използвайки способите на международната правна помощ. Това би гарантирало възможността му за лично участие в наказателното производство. Ето защо, прокурорът пледира за възобновяване на производството. Адвокат К. Я. поддържа искането за възобновяване по изложените в него доводи и моли за уважаването му. Изразява становище, че Г. е узнал за воденото срещу него наказателно производството при задържането му в Кралство Испания. Твърди, че подзащитният му не е сменял местоживеенето си, а именно на адреса в Република Турция, не се е укривал, но не е бил призован. Сочи, че разследващият орган е разяснил на Г., че може да пътува до Турция, където живее, като ще бъде призован на адреса в [населено място]. Намира, че наказателното производство следва да бъде възобновено, тъй като осъденият не е участвал лично, не е бил уведомен за делото и не са били налице предпоставките за разглеждането му в негово отсъствие. Алтернативно защитата поддържа и искането си за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения, посочени изрично в искането за възобновяване. Осъденият Г. моли за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като никога не е бил призоваван на адреса в Република Турция, където живее от тридесет години. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и от процесуално легитимирани субекти. Разгледано по същество е неоснователно. С постановление от 24.09.2012г. прокурор при РП – Несебър е образувал досъдебно производство № 14-2344/12г. за престъпление по чл.325, ал.1 от НК. С постановление от 24.04.2015г. Г. Б. Г. е бил привлечен в качеството му на обвиняем, като присъствено му е било предявено обвинение за престъпление по чл.325, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б” от НК. Със същото постановление му е била взета мярка за неотклонение „подписка”. Непосредствено след това е проведен разпит в качеството му на обвиняем. Видно от протокола, Г. е посочил постоянен адрес – [населено място], настоящ адрес – Република Турция, [населено място],[жк]; адрес за призоваване – [населено място], [улица] телефон за връзка – ползван от Д. Я. – тъст. С постановление от 24.04.2015г. прокурор при Районна прокуратура – Несебър е наложил забрана на обв.Г. да напуска пределите на страта, освен с разрешение на компетентните органи. На същата дата Г. се е запознал с това постановление/видно от направеното отбелязване - л.54 от досъдебното производство/. След приключване на разследването разследващият орган/на 24.06.2015г./ е изготвил писмено мнение и е изпратил делото на прокурора. На 17.07.2015г. в Районен съд – Несебър е било образувано нохд № 605/15г. по внесен обвинителен акт срещу Г. Б. Г. с обвинение за престъпление по чл.325, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и “Б” от НК. В първото по делото открито съдебно заседание ход на делото не е бил даден, тъй като подсъдимият е бил нередовно призован като съдът е констатирал, че Г. не е бил намерен на посочените от него адреси, а присъствието му/предвид инкриминираното обвинение/ е задължително. На основание чл.66 от НПК мярката за неотклонение на подсъдимия е била изменена от “подписка” в “задържане под стража” и е бил обявен за общодържавно издирване. В следващото по делото заседание, проведено на 04.12.2015г. съдът е дал ход на делото при предпоставките на чл.269, ал.3, т.1 и 2 от НПК, приемайки, че подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес, местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено, и отсъствието му няма да попречи за разкриване на обективната истина. Съдът е констатирал, че призовката, изпратена на посочения от подсъдимия адрес за призоваване е върната в цялост с отбелязване, че на този адрес никога не е живяло лицето Г. Г.. В телефонен разговор с тъста на подсъдимия- Д. Я. е установено, че той не разполага с информация за местонахождението на Г., нито с данни за негов адрес или телефон. Извършена е справка в Националната база данни/НБД/, която е установила, че няма промяна в постоянния адрес на подсъдимия/посочен от самия него/, а именно в [населено място]. Изпратената призовка е върната в цялост с отбелязване, че лицето не е установено на този адрес. В писмо до РС- Несебър/л.25 от нохд №605/15г./, кметът на [населено място] е уведомил, че Г. не се намира на адреса, няма близки и роднини в селото. Подсъдимият е търсен и на друг известен по делото адрес в [населено място], но и от този адрес призовката е върната в цялост с отбелязване, че по сведение на съседи лицето от дълги години не пребивава на този адрес, тъй като живее в Р.Турция. Получена е и справка за задграничните пътувания на подсъдимия, като последно регистрирано такова е влизане в Р.България на 20.04.2015г. през /ГКПП/. Също така за съдебното заседание са били получени и следните справки: от Национална следствена служба; ТД на НАП [населено място] и от Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията”, с информация, че подсъдимият не се намира в затворите и арестите на страната, както и, че е работил по трудов договор в периода 22.10.2008г. – 08.09.2011г., а за периода от 01.08.2014г. до 31.08.2015г. не е внасял осигуровки. Получени са и справки за резултатите от общодържавното издирване на подсъдимия, които установяват, че независимо от извършените издирвателни действия лицето не е установено. Съдът е направил констатация, че от направената справка в НБД е установен настоящ адрес на Г. в Република Турция, [населено място], [улица]/, /номер/, съобщен и от самия подсъдим, но е приел, че не следва да го издирва на територията на Република Турция, тъй като няма данни той да е нарушил наложената забрана за напускане пределите на страната. В следващото съдебно заседание, проведено на 07.03.2016г., разглеждането на делото е продължило при условията на чл.269 от НПК, като в отсъствие на подсъдимия е била постановена първоинстанционната присъда, която е влязла в сила на 23.03.2016г. Разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Институтът на възобновяването на наказателни дела по реда на чл.423 от НПК цели да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК на лично участие в предприетите срещу него действия, в рамките на наказателното производство. Когато правото на лично участие на обвиняемия/подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство, несъмнено ще са налице основанията за възобновяване му, отмяна на постановения незаконосъобразен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура. Когато обаче няма допуснати нарушения и обвиняемият се е укрил, след като му е било предявено обвинението, поради което не може да бъде изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 от НПК или след нейното изпълнение, не се явява в съдебно заседание без уважителни причини, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той не може да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството. В настоящият казус, горните фактически констатации по движение на делото и процесуалното поведение на осъдения обуславят извод за липсата на основания за възобновяване на наказателното производство, тъй като при провеждане на задочната процедура са спазени, предвидените в НПК процесуални правила. В хода на досъдебното производство обвинението на Г. е било предявено присъствено, след което той се е укрил, поради което не е била изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 от НПК/отм./. В съдебната фаза на процеса, подсъдимият не е намерен на нито един от посочените от него адреси на територията на страната, което е довело до промяна на мярката му за неотклонение и обявяването му за общодържавно издирване. Независимо, че Г. още на досъдебното производство е посочил и адрес в Република Турция, съдът не е предприел действия по призоваването му от този адрес, тъй като е констатирал данни за наложена забрана за напускане пределите на страната, за която подсъдимият е бил уведомен в деня, в който му е било предявено й обвинението. Също така е констатирал, че по делото не са налице данни той да е нарушил тази забрана и да се е върнал в Република Турция – справката от Главна дирекция „Гранична полиция” сочи, че последното регистрирано преминаване през /ГККП/ е влизане на територията на Р.България. Неоснователни и неубедителни са аргументите на защитата за това, че съдът не е изпълнил задълженията си за призоваване на Г. от адреса в [населено място], където се твърди, че се е намирал. В случая последният не би следвало да пребивава на този адрес, предвид наложената забрана за напускане пределите на Република България. Твърденията на защитата за допуснати нарушения от първоинстанционния съд в дейността му по призоваване на Г. на посочените от него адреси на територията на страната - свързани с неточност на адресите; липсата на изчерпателност в търсенето му/чрез близки/ в [населено място]; отчитането на влошени отношения с близките му, които принципно имали информация за местонахождението му, са несъстоятелни. Съдът е установил по несъмнен начина, че подс.Г. не пребивава на посочените от него адреси, а и данните по установяването му в Република Испания, [населено място]/във връзка с изпълнението на ЕЗА/ са в потвърждение на това, че той не е пребивавал на тези адреси и е нарушил забраната за напускане пределите на страната. В наказателното производство обвиняемият/подсъдимият с определена мярка за неотклонение се задължава да не променя местоживеенето си, без да уведоми за това писмено съответните органи. В случая горните данни сочат, че Г. е нарушил задълженията си, произтичащи от взетата му на досъдебното производство мярка за неотклонение “подписка” и от процесуалното му качество на обвиняем в процеса. Това негово поведение е израз на демонстирано желание за укриване и на отказ от личното му право да участва в наказателното производство. С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл.423 от НПК за възобновяване на производството, проведено задочно по отношение на осъдения Г. Г., поради което искането му следва да бъде оставено без уважение. Следва да се посочи, че решаващите съдебни инстанции не са нарушили и стандартите на ЕКПЧ и по-точно на чл.6 от Конвенцията. Последната разпоредба не забранява на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за справедливо гледане на делото. Изключва се обаче възможността задочно осъденият да предизвика ново разглеждане на делото, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, за естеството и причината за обвиненията, но не е имал намерение да вземе участие в наказателния процес или е желаел да го избегне. Доколкото в искането/поддържано и в съдебно заседание/ се възразява за нарушения, обуславящи основания за възобновяване на производството по чл.422, ал.1, т.5 от НПК е необходимо изпращането на делото на Апелативен съд – Бургас, който е компетентен да го разгледа. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Г. Б. Г. за възобновяване на нохд № 605/2015г. по описа на РС - Несебър на основание чл.423, ал.1 от НПК. Искането на осъдения Г. Г., ведно с делото да се изпратят на Апелативен съд – Бургас във връзка с компетентността му по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: