4 Р Е Ш Е Н И Е № 283 София, 13 януари 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ, след като изслуша докладваното от съдия Румен Петров наказателно дело № 1185 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано по постъпила жалба от подсъдимите А. А. С. и А. А. С. чрез назначения им служебен защитник адв. Р. С. срещу въззивно решение № 92/17.03.2016 г. по внохд № 949/2015 г. по описа на Апелативен съд - гр. София. Основните доводи наведени в жалбата са свързани с твърдения за наличие на явна несправедливост на наложеното на всеки един от двамата подсъдими наказание. В подкрепа на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК имплицитно е възведена и претенция, обуславяща липсата на мотиви, свързани с неотчитането в пълнота на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и на нарушение на материалния закон, изразяващо се в отсъствието на субективния елемент на вменените във вина на подсъдимите престъпления. Претендира се да се отмени обжалваното решение, като се приложи разпоредбата на чл.24 ал.1 т.1 от НПК или алтернативно да бъдат намалени наложените на подсъдимите наказания. В постъпилото в срока по чл.351 ал.3 от НПК писмено възражение от юрисконсулт Р., в качеството й на процесуален представител на конституирания като граждански ищец министър на финансите, е изразено становище, че жалбата е неоснователна и решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Подсъдимите А. С. и А. С., както и служебният им защитник адв. Р. С. – редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. Прокурорът от ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Представителят на гражданския ищец – юрисконсулт Р. поддържа изразеното във възражението становище. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 71/04.03.2015 г. по нохд № 5699/2013 на Софийски градски съд подсъдимите А. А. С. и А. А. С. са признати за виновни в това, че на 01.05.2009 г. в [населено място], всеки един от тях по отделно е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери: А. С. - 36 756,18 лв., а А. С. 15 648,17 лв., формирани като реализирана печалба за финансовата 2008 г., като не е подал данъчна декларация, която се изисква по силата на чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ, поради което и на основание чл.255 ал.3 вр. с ал.1 т.1 от НК и при условията на чл.373 ал. 2 от НПК вр. чл.58а ал.1 от НК А. С. е осъден на три години лишаване от свобода, а А. С. на две години лишаване от свобода, които на основание чл.66 ал.1 от НК са отложени за изпълнение с изпитателен срок - съответно от пет години и от три години. На основание чл.255 ал.3 от НК спрямо двамата подсъдими е наложено и наказание конфискация на част от притежаваното от тях имущество, а именно – четири броя леки автомобили - „Фиат Брава“, „Ауди А8“, „Мазда 323Ф“ и „Порше Б.“ собственост на А. С. и 3 бр. автомобили – „Ауди А-6”, „Ауди А-4” и „БМВ 5201”, собственост на А. С., подробно индивидуализирани в присъдата със съответния регистрационен номер, номер на двигател и рама, както и недвижим имот в [населено място], [община], придобит от А. С. по силата на нот. акт [№ / дата] том [№ / година]. На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимите са осъдени да заплатят на Държавата, представлявана от Министъра на финансите съответно А. С. - 36 756,18 лв. и А. С. - 15 648,17лв., представляващи обезщетения за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането до окончателното изплащане на сумите. На основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на всеки един от подсъдимите са възложени и направените по делото разноски от по 185 лв.. По жалба на служебния защитник срещу първоинстанционната присъда е образувано внохд № 949/2015 г. по описа на Апелативен съд – София. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, присъдата е изцяло потвърдена. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на чл.371 т.2 и сл. от НПК, като всеки един от подсъдимите в присъствието на назначения им служебен защитник е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Разглеждането на първоинстанционното съдебно производство, съобразно посочената диференцирана процедура, предопределя пълната несъстоятелност на застъпеното в жалбата от страна на защитата оплакване, че подсъдимите не са знаели за съществуването на данъчните им задължение към фиска и не са подозирали, че избягването на тяхното установяване и неплащане съставлява престъпление. Безспорно, чрез бездействие двамата подсъдими са осъществили престъплението – пропуснали са да извършат правно дефинирана дейност, вменена им от закона като задължение, а именно – не са подали данъчна декларация в срок и така се е стигнало до неустановяване и неплащане на дължим данък, който е и в особено големи размери. Обективният прочит на мотивите към присъдата, изготвени в съответствие с изискванията на чл.373 ал.3 от НПК и на въззивното решение, съобразено с разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК напълно опровергава декларативно направеното в касационната жалба оплакване относно непълнота на мотивите, още повече, че конкретни доводи във връзка със соченото касационно основание по чл. 348 ал.3 т.1 пр.1 вр. с ал.1 т. 2 от НПК не са развити в жалбата от страна на защитника. При индивидуализацията на наложените на двамата братя наказания – лишаване от свобода и конфискация, е отчетена степента на обществена опасност на всяко от извършените деяния и на съответния деец, засегнатите обществени интереси, свързани с ощетяването на бюджета, а така също и стремежът за реализация на целите на генералната и специалната превенция. Правилно е осъществена и преценката на смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на двамата подсъдими. Освен изразеното съжаление от тях за извършеното и чистото им съдебно минало към инкриминирания момент, в случая не се установяват други смекчаващи вината обстоятелства. Отчетените такива не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, което да даде основание за приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК още повече, че и най-лекото предвидено в закона наказание не е несъразмерно тежко с оглед извършените престъпления. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че с оглед на размера на определените наказания лишаване от свобода, след редукцията им по чл.58а ал.1 от НК са налице законовите изисквания за приложението на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК. Ето защо настоящият състав счита, че определените от първоинстанционния съд наказания, потвърдени от въззивния състав са адекватни на извършеното от подсъдимите и са справедливи. В този смисъл касационната инстанция не установи, че така наложените наказания очевидно не съответстват на обществената опасност на извършените деяния и на личността на двамата подсъдими, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК, поради което в случая не е налице, която и да е от хипотезите на чл. 348 ал.5 т.1 от НПК. Желаната и претендирана в жалбата допълнителна редукция на наложените наказания би имала обратен на целите на закона резултат, поради което обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такава следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 92/17.03.2016 г., постановено по внохд № 949/2016 г. по описа на Апелативен съд – София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: