ОПРЕДЕЛЕНИЕ                        266   София, 27.05.2009 година       Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   изслуша докладваното от съдията Н. Зекова  дело№196/2009 година.     Производство на частно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. И. Н. М. и Л. И. М. , двамата от гр. С., са подали частна жалба против определението на Софийския апелативен съд по ч. гр. д. № 151/2009 г.. Ответницата по частната жалба П. Х. Н. - У. от гр. С. счита същата за неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Образувано е дело по искова молба на И. и Л. М. против П. Н. за заплащане на сумата 13 800 лв., представляваща обезщетение за ползване на конкретно описан апартамент в гр. С. за времето от 1. 6. 2001 г. до 1. 4. 2005 г.. В хода на производството по делото с № 1016/2005 г. по описа на Софийския градски съд, ответницата Н е поискала спиране на производството с молба от 26. 2. 2008 г.. В съдебно заседание на 18. 11. 2008 г. ответницата е представила съдебно удостоверение, издадено по гр. д. № 664/2008 г. на СГС, 12 състав и повторно поискала съдът да спре производството по гр. д. № 1016/2005 г. до свършване на гр. д. № 664/2008 г.. Искането й е уважено, като съдът с определение от съдебното заседОание на 18. 11. 2008 г. е спрял производството по гр. д. № 1016/2005 г., на основание чл. 182, ал. 1, б."г" ГПК /отм./. Софийският апелативен съд с определение от 27. 01. 2009 г. по ч. гр. д. № 151/2009 г. е оставил без уважение частната жалба на ищците М срещу определението от 18. 11. 2008 г. за спиране на производството по гр. д. № 1016/2005 год. Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за частно обжалване пред ВКС на оспорваното определение. В т. 2 и т. 3 на цитираната разпоредба се предвижда допускане на касация на въззивните решения, съответно определения, прегрждащи развитието на делото, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона. Към частната жалба е приложено определение от 23. 1. 2008 г. по ч. гр. д. № 2382/2008 г. на друг състав на ВКС, с което е прието, че при постановяване на определение за спиране на основание чл. 182, б."г" ГПК/отм./, съдът е длъжен да прецени и изложи съображения за всички обстоятелства, които касаят преюдициалната връзка между делата. В случая, въззивният съд е потвърдил спирането на делото само по съображение, че предявеният от ответницата иск по гр. д. № 664/2008 г. за нищожност на делбата, извършена между ищците и други лица, касае материалноправната легитимация на ищците по настоящото дело. Произнасянето на въззивния съд по въпроса за преюдициалност противоречи на определението на касационния съд, тъй-като не са обсъдени изчерпателно всички обстоятелства, заявени от спорещите страни и установени по делото, които имат отношение при преценката за преюдициалност. Липсата на такова изчерпателно обсъждане на правнорелевнатните факти представлява и неточно прилагане на закона - основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК. Частната жалба е основателна. Съгласно изложението на исковата молба, ищците И обосновават претенцията си за заплащане на обезщетение за ползване на апартамента без основание от ответницата Н, с влязлото в сила решение по гр. д. № 1572/1988 г. на Софийския районен съд и договор за доброволна делба от 8. 5. 2001 г. по гр. д. № 12867/2000 г. на Софиски районен съд, 57-ми състав. С решението по гр. д. № 1572/1988 г., влязло в сила на 10.04.1997 г., когато е оставено в сила с окончателно решение на Софийския градски съд по гр. д. № 5368/1996 г., е признато за установено спрямо ответницата Н, че лицата Р. С. , И. М. и други, са собственици на апартамента на бул. Я. в гр. С. и е осъдена Н. да им предаде владението на същия имот. От протокола от 8. 5.     2001 г. по гр. д. № 12867/2000 г. е видно, че същите лица, спрямо които е постановено позитивното решение по гр. д. 5368/1996 г., чрез договор за спогодба са прехвърлили правата си върху имота на И. и Л. М. Съгласно чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./ силата на пресъдено нещо по спор, разрешен с окончателно решение, важи за страните по делото и за техните правоприемници. В случая, ищците са частни правоприемници на лицата, на които по гр. д. № 5368/1996 г. е признато че са собственици на апартамента и с решението по това дело са преклудирани всички възражения на ответницата Н относно собствеността на тези лица, едно от които е ищцата И. Дори да се приеме, че придобиването на права върху имота от ищеца Л. М. чрез спогодбата по гр. д. № 12867/2000 г., е недействително, поради нищожност на договора за доброволна делба, какъвто е предмета на спора по гр. д. № 664/2008 г. на СГС, 12 състав, правага на ищцата И, признати на самостоятелно основание по гр. д. № 5368/1996 г., няма да бъдат засегнати от решението по гр. д. 664/2008 г. и в качеството й на съсобственик на имота, тя е легитимирана да предяви срещу ответницата иск за заплащане на обезщетение за ползването му. При това положение съдът неоснователно е спрял производството по настоящото дело за присъждане на обезщетение за неоснователно ползване от ответницата Н на апартамент, чийто съсобственик е И. М. , до свършване на гр. д. № 664/2008 г.. Върховният касационен съд   ОПРЕДЕЛИ:     ОТМЕНЯ определението на Софийския апелативен съд от 27. 1. 2009 г. по ч. гр. д. № 151/2009 г. и определението на Софийския градски съд от 18. 11. 2008 г. за спиране на производството по гр. д. № 1016/2005 г. и ВРЪЩА делото на Софийския градски съд, I гражданско отделение, 11 състав, за продължаване на разглеждането му.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: