Ключови фрази
Частна касационна жалба * продължаване на срок * указания на съда * недопустим съдебен акт


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
С.,08.07.2011 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.


изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 482/2011
година


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. А. И. от [населено място] против определение № 2086 от 30.12.2010 г. по ч. гр. д. № 1848/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 243 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 963/2005г. на Софийски окръжен съд за връщане на подадената от него молба за отмяна на влязлото в сила решение, постановено по същото дело.
Частният касатор поддържа, че атакуваното определение е недопустимо и незаконосъобразно поради това, че въззивният съд неправилно е отказал да спре производството по делото и да конституира наследниците на починалото лице Д. А. К., като не е отчел твърдението в самата молба за отмяна, че посоченото лице не е законен представител на [фирма], включително и към момента на водене на делото. Изрично оплакване е релевирано и по отношение отказа за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда във връзка с редовността на молбата за отмяна. В тази насока частният касатор счита, че в нарушение на процесуалния закон съдът не го е уведомил за необходимостта да представи доказателства за твърдяните обстоятелства и за това, че искането му за продължаване на срока е оставено без уважение, с оглед възможността да иска възстановяване на пропуснатия срок.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивното определение съдържа произнасяне по следните въпроси: 1. Дали при смърт на някоя от страните делото следва да бъде спряно; 2. Дали в отношенията между съдружниците изключеният съдружник е съдружник или не е, когато това изключване е вписано по-късно и 3. Следва ли да се съобщава на страната за отказа да се удължи дадения й срок за изпълнение на указанията, с оглед възможността същата да поиска възстановяване на пропуснат срок. По отношение на първия въпрос се поддържа, че е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – т. 8 от ТРОСГК на ВКС № 1 от 17.07.20101 г., а по отношение на другите два въпроса – че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което Софийски окръжен съд е върнал подадената от И. А. И. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 963/2005 г. поради неизпълнение на указанието за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 200 лв., въззивната инстанция е приела, че същото е законосъобразно. Като неоснователно съдът е преценил твърдението на частния жалбоподател, че производството по делото е спряно поради настъпила преди подаването на молбата смърт на лицето Д. А. К., което води до недопустимост на първоинстанционния акт. В тази връзка е посочено, че доколкото починалото лице не е страна по делото, а е законен представител на страната /управител на [фирма]/, то неговата смърт не е основание за спиране на извънинстанционното производство. Решаващият състав не е уважил и довода на частния жалбоподател за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неуведомяването му за определението от 01.11.2010 г., с което е оставена без уважение молбата му за продължаване на срока за внасяне на държавна такса поради непосочване на уважителни причини за това. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК за началния момент на евентуално продължения нов срок, въззивният съд е застъпил становището, че актът по чл. 63, ал. 1 ГПК, постановен в закрито съдебно заседание, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол и поради това за съда не съществува задължение да връчва на страната препис от него. Отделно от това, съдебният състав е отчел и отразеното в самата частна жалба обстоятелство, че страната вече е уведомена за съдържанието на определението по чл. 63, ал. 1 ГПК и не е предприела действия за незабавно изпълнение на указанието за внасяне на държавната такса в оставащия еднодневен остатък от законно определения срок, без да е изложила обстоятелства, препятстващи извършване на дължимото процесуално действие.
По допускането на касационното обжалване:
Настоящият състав намира, че достатъчно основание за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно определение е служебно констатираната от него, в съответствие с указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, недопустимост на въззивното определение. Разпореждането на първоинстанционния съд, с което е върната молба за отмяна, подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, а не пред съответния въззивен /окръжен или апелативен/ съд. Този извод се налага от съдържащото се в чл. 306, ал 2 ГПК препращане към разпоредбата на чл. 286 ГПК, т. е. приложение следва да намерят правилата за обжалване на разпореждането за връщане на касационната жалба, съобразно които контролът върху този акт се осъществява от ВКС. С оглед на това, постановеното от Софийски апелативен съд определение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като подадената до него частна жалба на И. А. И. следва да бъде разгледана по същество от настоящия състав.
По основателността на частната жалба:
За да върне подадената от И. А. И. молба за отмяна на влязлото в сила решение от 29.10.2007 г. по гр. д. № 832/2007 г. на Софийски апелативен съд, Софийски окръжен съд е приел, че в дадения му едноседмичен срок, искането за продължаването на който е оставено без уважение с разпореждане от 01.11.2010 г., молителят не е изпълнил указанието за внасяне по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер на 240 лв.
Разпореждането е правилно.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че съдът е следвало да спре производството и да конституира наследниците на лицето Д. А. К., починал след приключване на делото. С оглед обстоятелството, че посоченото лице няма качеството на страна по делото, а е законен представител на страната /видно от удостоверението за актуално състояние, същият е бил управител на ответното по иска дружество [фирма]/, не са налице предпоставките за спиране на производството по делото, визирани в разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не може да бъде споделено и становището за незаконосъобразност на обжалвания акт поради това, че на молителя не е съобщен отказът да бъде уважена молбата му за продължаване на срока за внасяне на държавна такса. Установеното в чл. 63, ал. 2 ГПК процесуално правило, че продълженият срок тече от изтичането на първоначалния, налага извода, че направилата искането по чл. 63, ал. 1 ГПК страна е длъжна сама да следи за резултата от същото. Липсата на задължение на съда за връчване на препис от акта, с който той се е произнесъл по молбата за продължаване на срока, следва и от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 2 ГПК, доколкото законът не е предвидил възможност за обжалването на този акт. С оглед на това, несъобщаването на отказа за продължаване на срока не е довело до нарушаване на процесуалните права на частния жалбоподател и следователно няма за последица незаконосъобразност на атакуваното определение.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА определение № 2086 от 30.12.2010 г. по ч. гр. д. № 1848/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 243 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 963/2005 г. на Софийски окръжен съд.

Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: