Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 206 гр. София, 02 юли  2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти април..….две хиляди и девета година в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                                                 БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при секретаря Кр. Павлова….……………..…………………….…в присъствието на прокурора И. Чобанова....…......……………………...……..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ……………………...….наказателно дело № 191  по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци С. Х. Н. и Х. С. В. против въззивно решение № 564/11.12.2008 г. на Софийски апелативен съд, НО, І-ви състав, постановено по ВНОХД № 1079/2008 г., с което е била потвърдена присъда № 11/26.05.2008 г. по НОХД № 309/2008 г. на Софийски градски съд, НО, 18-ти състав. С тази присъда подсъдимият И. А. М. е бил признат за невиновен в това на 11.12.2004 г., в гр. С., в района на кръстовището между бул. „Д. Несторов” и бул. „Св. Г. Софийски”, при управление на л. А. „Опел” модеб „Вектра” с ДК № С* в нарушение на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП по непредпазливост да е причинил смъртта на Р. Г. Н. , починала на 15.12.2004 г., като след деянието е направил всичко зависещо за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 304, пр. 1 от НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343а ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343 ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК. В касационната жалба се изтъкват доводи за допуснати нарушения на процесуални и материален закон – касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В с. з. пред ВКС жалбоподателите и техния повереник, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от ВКП отчита изложените в жалбата доводи за неоснователни, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Същата позиция излага и подсъдимия М, лично и чрез упълномощения си защитник. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:   Касационната жалба е неоснователна.   В касационната жалба доводите за допуснати процесуални нарушения са били мотивирани с несъгласие с приетото от въззивната инстанция, че декларацията, написана от св. Т няма доказателствена стойност. Застъпено е твърдението, че съгласно чл. 114 от НПК тя е годно писмено доказателствено средство, което установява видяното от св. Т. Това, заедно със заключението на тройната експертиза и показанията на св. П, е изяснявало въпроса, че подсъдимият е предизвикал виновно ПТП и е причинил смъртта на пострадалата, като се подразбира, че с потвърждаване на оправдателната присъда е допуснато и нарушението на материалния закон. Разгледани по същество, посочените оплаквания са неоснователни. Сред включените в предмета на доказване обстоятелства най-същественият и спорен в хода на цялото производство е бил въпроса относно авторството и механизма на осъществяване на деянието и конкретно допуснал ли е подсъдимия инкриминираното му нарушение по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП и то в причинна връзка ли е с настъпилия съставомерен резултат. За неговото изясняване е било отдадено нужното време и усилия, включително от въззивната инстанция, която е допуснала назначаването на комплексна автотехническа, физическа и медицинка експертиза (КАТФМЕ), чието заключение е било изслушано и прието. Следва обаче да бъде припомнено, че процесуално значимите и гарантиращи законосъобразно разрешаване на случая са само тези усилия, които кореспондират на установените в НПК правила за начините на събиране, проверка и оценка на доказателствата. Това от своя с. предопределя и възможността последните да бъдат включвани в обхвата на подлежащите на съдебното обсъждане и на основата на които да могат да се изграждат конкретни фактически заключения. Данни, които не са били събрани по предвидения надлежен ред нямат процесуална стойност, а поради това и съдът няма задължение да ги обсъжда. Точно такъв е конкретния случай с оглед изтъкнатите в жалбата аргументи относно декларацията, написана и подписана от св. Т преди образуване на дознанието, непосредствено след инцидента, на който той е твърдял, че е станал очевидец. Тази декларация, макар формално да отговаря по форма и съдържание на писмен документ, то тя няма никаква доказателствена стойност. Такава стойност с оглед установяване на правнорелевантни факти в процеса имат единствено показанията на св. Т, депозирани устно и непосредствено пред решаващия съд, доколкото не са били приобщавани други от досъдебната фаза при наличие на процесуалните предпоставки за това. Въпросните показания на св. Т са били предмет на внимателно обсъждане и съпоставяне с показанията на св. С, св. П обясненията на подсъдимия, както и с констатациите по експертните заключения, вкл. последното на КАТФМЕ, назначена от въззивната инстанция. На основата на прецизен анализ на цялата доказателствена информация, изводима от допустимите доказателствени източници, въззивният съд е споделил позицията на градския за недоказаност на факта, че при извършване на завой надясно подсъдимият е отнел предимството на пострадалата по време на пресичането й по пешеходната пътека, като я е бутнал.бедителни доказателства за движение на автомобила и реализиране на удар или какъвто и да е контакт с пострадалата, макар и посредством побутване, което евентуално да е водело до препъване, завъртане и падане върху терена, вследствие на което тя е получила нараняванията, довели до смъртта й, не са били установени. Св. Т. и С. не са съобщавали такива свои впечатления, а само и единствено падането на пострадалата пред автомобила. Именно това негово разположение е навело св. Т да счете, че тя е била бутната, макар да не е видял как това се е случило, но в различие от това св. С е уточнил, че автомобилът изобщо не се е придвижвал. Показанията на тези свидетели за разположението на пострадалата в паднало положение на известно разстояние пред или в близост до автомобила също са били разнопосочни, което е попречило и на експертите от КАТФМЕ да формират становище дали падането й се дължи на съприкосновение с него. Неубедително е било и твърдението на св. Т за чут звук от удар, което практически е било опровергано от данните за травматичните увреждания при пострадалата, които са такива само от падане върху терена, а не от удар с превозното средство. Обсъдени са били и показанията на св. П, преразказал чутото от пострадалата, като са изложени подробни съображения поради какви причини те нямат нужната тежест, за да подкрепят обвинителната теза. Констатациите на експертите от КАТФМЕ, назначена и изслушана от въззивния съд, не са допринесли за разрешаване на въпроса имало ли е съприкосновение между автомобила и пострадалата, като и те не са изключили възможността падането й да е настъпило без такъв контакт. Въз основа на изложените фактически констатации, които са били изведени от допустими доказателствени източници и са били анализирани в съответствие с процесуалните правила, няма основание да се счита, че е било допуснато нарушение на материалния закон. Осъдителната присъда не може да почива върху вероятност, която не е била подкрепена еднозначно и убедително от доказателствената съвкупност, поради което и като е потвърдил оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение въззивният съд правилно е приложил закона. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 564/11.12.2008 г. на Софийски апелативен съд, НО, І-ви състав, постановено по ВНОХД № 1079/2008 г., с което е била потвърдена присъда № 11/26.05.2008 г. по НОХД № 309/2008 г. на Софийски градски съд, НО, 18-ти състав. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: