1 2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 411 гр. София, 01.07.2022г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия Ангелова т.д. № 537/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. С. против Решение № 260235 от 15.12.2021г. по в.т.д. № 138/21г. на Апелати- вен съд - Пловдив, в частта, с която след частична отмяна и частично по- твърждаване на Решение № 260175 от 08.12.2020г. по т.д. № 177/2020г., постановено от Окръжен съд-Пловдив, като краен резултат са отхвърлени предявените от касатора срещу А. Р. А., К. А. А. и В. А. А. искове с правно осно- вание чл. 531 ТЗ за разликите над сумите от по 15 000 лв. до по 66 666.67 лв. за осъждане на първите двама ответници и за разликата над сумата от 15 000 лв. до сумата от 66 666.66 лв. за осъждане на третия ответник, пре- тендирани по издаден от наследодателя им А. В. А. на 29.05.2019г. запис на заповед в полза на М. В. С.. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалвания акт на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Сочи се необсъждане от въззивния съд на доказателствата в тяхната съвкупност и взаимовръзка, както и на превратната им преценка. Поддържа и се позовава на редов- ността на процесния запис на заповед и на липсата на посочено от ответни- ците на каквото и да е обяснение за задължаването на техния наследодател, както и на неясната им и нелогична позиция за съществуващо каузално отношение. В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1. „Ако ищец-поемател по запис на заповед е предявил иск по чл.531, ал.1 ТЗ и сам наведе конкретни каузални отношения между страните, в негова тежест ли е доказването на тези каузални отношения, доколкото и съобраз- но правилото на чл.154, ал.1 ГПК „всяка страна е длъжна да установи фак- тите, на които основава своите искания или възражения“, а неговите искания се основават само и единствено на правата по ценната книга, т.е. казаните каузални отношения не съставляват факти, на които ищецът да основава своите искания по смисъла на закона?“ 2. „ Ако ответникът противопостави конкретни възражения срещу наведени от ищеца каузални отношения – за погасяване по давност на вземането по едно от тях и непредаването на паричните средства по останалите – подлежат ли на доказване тези каузални отношения или следва да се приемат за съвпадащи позициите на двете страни в процеса относно тяхното възникване?“ 3. „Признанието на задължение за връщане на конкретни суми включва ли и изявление за получаването на тези суми от длъжника, ако то е направено след уточняване между страните какво и кога е давано - “те двамата си коментираха на кои дати, какви пари са дадени“ /показанията на свидетеля С., отразени в протокола от съдебното заседание по дело 177, прове- дено на 26.20.2020г./?“ 4. „ Каква е доказателствената стойност на частен свидетелстващ документ, който не е подписан, при положение че авторът на документа като свидетел потвърди своето авторство и даде показания относно обстоятелствата по съставянето му и отразените в него данни?“ 5. „ При твърдение на ответника – длъжник за липса на каузални отношения между страните, следва ли съдът да укаже на тази страна да разясни пози- цията си относно издаването на записа на заповед или, ако ответникът-длъжник вече е заявил ценната книга да не е автентична, то като единствено наведено следва да се приеме последно посоченото правоизключващо възражение? По всичките пет въпроса се позовава на допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1,т.1, предл. последно ГПК, като посочва актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – Решение № 174/2008г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 38/2014г. на ВКС, І т.о.; Решение № 213/2017г., ВКС, ІІІ г.о., а по четвъртия въпрос е въведена и допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК като „от значение за точното прилагане на закона, както и на развитието на правото“, като се посочва, че отричането на този тип до- кументи изключва огромен обем от информация/данни, като например: извлечения от банкови сметки, протоколи от срещи/събрания с изявления на трети лица и пр., както и че буквалното приложение на нормата на чл.180 ГПК би лишило от всякаква относимост към спора поради липса на реална доказателствена стойност всички /подписани ли не/ частни свидетелстващи документи, тъй като не изявлението на автора, а отразените в него факти е основната, ако не и единствената цел на свидетелстващия документ. 6. „ Ако не е установено – без проведено или въпреки проведено доказване – наличие на каузално отношение, във връзка с което записът на заповед е издаден / без значение дали такова е посочено от ищеца, от ответника, или всяка от страните сочи такова/, подлежи ли на отхвърляне предявен от поемателя менителничен иск по чл.531, ал.1 ТЗ при доказана автентичност на ценната книга?“ 7. „ Ако ищецът-поемател по запис на заповед въведе каузални отношения, за установяването и обезпечаването на които ценната книга е била издадена, ответникът - длъжник поддържа общо становище за липса на каузални отношения между страните и в хода на процеса твърдените от ищеца-поемател конкретни каузални отношения не се докаже да са осъществени, подлежи ли на отхвърляне предявеният от ищеца-поемател менителничен иск по чл.531, ал.1 ТЗ?“ По последните два въпроса се позовава на допълнителната предпо- ставка на чл.280, ал.1,т.1ГПК, като посочва актове на ВКС – ТР № 4/ 2013г. на ОСГТК – т.17, както и на постановени по реда на чл.290 ГПК решения – Решение №248/13г. на І т.о.; Решение № 38/24г. на ВКС, І т.о.; Решение № 13/15г. на ВКС, І т.о.; Решение № 60173/20г., ВКС, ІV г.о. Касаторът сочи и самостоятелния селективен критерий по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, обосно- вана отново с твърденията за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Не е постъпил отговор от ответниците по касационната жалба - А. Р. А., К. А. А. и В. А. А.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да отмени първоинстанционното решение, в частта, с която са ува- жени исковете за сумите над по 15 000 лв. /общо за 45 000 лв./ до пълно претендираните размери от по 66 666.67 лв. и 66 666.66 лв. /общо за 200 000 лв./, съответно да ги отхвърли за посочените разлики, въззивният съд е при- ел, че установената редовност на процесния запис на заповед и абстрактни- ят й характер, изключващ възможността да се твърди нищожност на сдел- ката, поради липса на основание /кауза/, не е основание за уважаване на ис- ковете. Позовал се е на заявеното в допълнителната искова молба, че изда- ването на процесния запис на заповед е свързано с предоставянето от ищеца на издателя й на парични средства - заеми в периода 2014г. – май, 2019. в общ размер от около 150 000 лв., като само за сумата от 45 000 лв. е подпи- сан договор за заем. По отношение на останалите уточнени във въззивното производство 30 броя договори за заем с размери от 500 до 5000 лв. съдът е приел, че ангажираните от ищеца доказателства не установяват съществу- ването на твърдяните договори за заем в общ размер от 106 000лв. Обсъдено е, че нито един от разпитаните свидетели няма преки впечатления за момен- та на сключване на договорите и конкретните уговорки по същите, а пред- ставената компютърна извадка, съдържаща колона с дати и колона с цифри, в общ размер от 151 000 лв., няма доказателствена сила по смисъла на чл.180 ГПК - поради липса на посочен автор и подпис. С неустановяването на вземания по каузални правоотношения, породени от договори за заем в размер от общо 106 000 лв., въззивният съд е обосновал извод, че в патримониума на ищеца не е възникнало вземане за този размер, породено от издадения на 29.05.2019г. запис на заповед. Настоящият съдебен състав намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване по обобщен от първи, шести и седми въпроси, конкретизиран правен въпрос: В кои случаи ищецът – поемател по записа на заповед дължи пълно и главно доказване на сочено от него каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед ? Обжалването следва да се допусне за извършване на проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС, посочена от касатора. Не се установява наличието на самостоятелното основание по чл.280, ал.2,пр.3 ГПК, което освен това е обосновано с доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивния съдебен акт, преценката на които е извън селективното производство. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260235 от 15.12.2021г. по в.т.д. № 138/21г. на Апелативен съд - Пловдив. УКАЗВА на М. В. С., в едноседмичен срок от съоб- щението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен каса- ционен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 3 100 лв. При неизпълнение в срок, каса -ционната жалба ще бъде върната. След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва на председателя на второ отделение при Търговска колегия на ВКС – за насрочване в публично съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.