Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 6 Р Е Ш Е Н И Е № 401 С., 21.01. 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. Ю. ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 313 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. К. К. от АК-Б., против въззивно решение № І-133 от 05.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1750 по описа за 2011 г. на Бургаския окръжен съд, ГК, в частта му, с която като е потвърдено решение № 1083 от 27.07.2011 г. по гр.д. № 10576/2010 г. на Бургаския районен съд, са уважени предявените от П. П. П. от [населено място], Бургаска област срещу [фирма] [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Излагат се оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение от касационната инстанция, с което се отхвърлят предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ответникът по касационната жалба П. П. П. от [населено място], Бургаска област, чрез пълномощника си адв. С. Н. от АК-Б. оспорва жалбата като неоснователна. В съдебно заседание моли да бъде оставено в сила въззивното решение като правилно. С определение № 1042 от 06.08.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на работодателя на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите - дали при преценка законността на уволнението съдът следва да съобразява какво е дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарно уволнение с оглед посочената в заповедта законова квалификация на нарушението или следва да го извежда от посочените в мотивите на заповедта обстоятелства и в тази връзка обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за уволнение неговата незаконност, както и в тази връзка, че заповедта за уволнение е немотивирана. Прието е, че тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 464 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1310/2009 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., решение № 92 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 910/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС и др., в които е прието, че неправилната квалификация, дадена от работодателя в заповедта не се отразява върху законността на уволнението при доказване на осъществените от ищеца и описани в заповедта нарушения. От значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете за защита срещу незаконно уволнение са основателни, тъй като в случая издадената заповед от работодателя за дисциплинарно уволнение е немотивирана така както изисква императивната норма на чл. 195 КТ, доколкото е налице разминаване между мотивите на заповедта и законовия текст на наложеното дисциплинарно наказание. Предвид дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че изводите на въззивния съд за незаконност на уволнението са неправилни. По делото е установено, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „шофьор междуселищни превози”. Със заповед № 47 от 14.10.2010 г. на управителя на ответното дружество - работодател му е наложено наказание дисциплинарно уволнение, на основание чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 188, т. 3, чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 8 и т. 9, чл. 193, ал. 1, чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, затова, че на 23.09.2010 г. подал сигнал с твърдение, че установената на 21.09.2010 г. липса на парични средства от кабината на поверения му автобус е резултат на кражба, извършена от сина на негов колега шофьор и тъй като при извършената проверка този факт не бил установен, той обвинил дружеството-работодател и фирмата за охрана и видеонаблюдение в зла умисъл и некоректно отношение към него, както и разпространявал сред колегите си твърдението, че [фирма] прикрива извършено престъпление и манипулирало камерите за видеозапис и видеонаблюдение, както и че на 28.09.2010 г., за времето от 10,30 ч. до 11,30 ч. оставил без надзор с отворени врати поверения му автобус, което създало предпоставки за разпиляване на поверените му парични и материални ценности, както и че на 12.07.2010 г. при изпълнение на курс Б. – [населено място], е издал билети на пътниците на стойност от 3 лв. и 1 лв. без необходимата перфорация, за което трето нарушение със заповед № 22/23.07.2010 г. на управителя му е наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Във връзка с констатираните две нарушения на трудовата дисциплина от ищеца са поискани и той е дал писмени обяснения на 13.10.2010 г. С процесната уволнителна заповед на управителя на ответното дружество-работодател е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като работодателят е приел, че първото нарушение на трудовата дисциплина е по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ - злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието, а второто по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 9 КТ – неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила, както и увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства. Като е отчел и нарушението, за което ищецът е бил наказан с дисциплинарното наказание „забележка”, работодателят на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина, му е наложил дисциплинарното наказание „уволнение”. При така дадените отговори на поставените правни въпроси, настоящата инстанция намира, че с издаването на заповед № 47 от 14.10.2010 г. за налагане на наказанието дисциплинарно уволнение, в която са посочени нарушителя, описание на нарушенията и време на извършването им, както и законовия текст, въз основа на който се налага наказанието, работодателят е осъществил формално правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца. В тази връзка следва да се посочи, че не е изключено работодателят да направи грешка при правната квалификация и посочи погрешен или дори несъществуващ текст на закона, както и да сгреши конкретна цифра, което обаче само по себе си не опорочава заповедта за уволнение. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ установява по императивен начин необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и време на извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволнения работник или служител. Задължението за работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. В случая, изложените мотиви в заповедта на налагане на наказанието дисциплинарно уволнение на ищеца са достатъчни за формално удовлетворяване на тези изисквания. В тази връзка първото нарушение е такова по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ, а второто – по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като с поведението си като е разпространявал неверни и клеветнически факти относно работодателя си работникът е злоупотребил с доверието му и уронил доброто му име, а като е оставил поверения му автобус с отворени врати и без надзор, макар и за кротко време, той не е изпълнил добросъвестно възложената му работа. Изпълнена е и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ – преди налагане на наказанието ищецът е дал писмени обяснения за нарушенията. Наложеното наказание дисциплинарно уволнение в случая е незаконосъобразно не по изложените мотиви на въззивния съд, поради липса на мотиви в уволнителната заповед, а тъй като при издаване на заповедта е нарушена разпоредбата на 189, ал. 1 КТ. Преценката по този законов текст е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието на извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършените нарушения като вземе предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на работника или служителя. В случая настоящата инстанция приема, че извършените нарушения от ищеца не съответстват по тежест на наложеното му най-тежко наказание – дисциплинарно уволнение. Действително като е разгласявал клеветнически твърдения относно работодателя си и като е оставил поверения му автобус за кратко време без надзор ищецът е извършил нарушения на трудовата дисциплина, но тези нарушения, с оглед изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ не съответстват на наложеното му най-тежко наказание дисциплинарно уволнение, поради което заповедта, с която му е наложено това наказание се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена като предявените от ищеца искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, следва да бъдат уважени. Тъй като крайният извод на въззивния съд е за основателност на предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, до който извод стига и настоящата инстанция, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, въззивното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, тъй като не са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. При този изход на спора, на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № І-133 от 05.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1750 по описа за 2011 г. на Бургаския окръжен съд, ГК. ОСЪЖДА [фирма] [населено място], представлявано от управителя инж. П. Д. да заплати на П. П. П. от [населено място], Бургаска област, направените разноски за касационното производство в размер на 500/петстотин/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :