Ключови фрази
Определяне на по-голям дял на съпруга * определяне на по- голям дял на съпруга * съпружеска имуществена общност * интерес на детето

Р Е Ш Е Н И Е

№ 162

гр. София 16.07.2013 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 6 юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 1589 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Г. Т. И. срещу решение № 470/27.11.2012 г. по в.гр.дело № 790/2012 г. на Добричкият окръжен съд, с което е потвърдено решение № 61/03.08.2012 г. по гр.дело № 326/2012 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу Ц. П. И. с пр.осн.чл.29,ал.1 СК за определяне на по-голям дял на Г. Т. И. в размер на 2/3 ид.части от общото тяхно имущество след прекратяване на брака им с влязло в сила на 03.05.2011 г. решение № 3/28.02.2011 г. по гр.дело № 6534/2010 г. на Добричкия районен съд.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск се уважи.
Ответницата по жалбата Ц. И., чрез адв. С. Г. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 135/25.03.2013 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос кои особени затруднения са правнорелевантни по смисъла на чл.29,ал.1 СК – само тези, които родителят търпи към момента на предявяване на иска или и тези, които ще търпи в бъдеще време и които са предвидими и очаквани с оглед на здравословното състояние, умствени възможности, наклонности и желания на родените от брака непълнолетни деца, които са му поверени за отглеждане и възпитание след развода с майката.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Въззивното решение е постановено по предявен иск с пр.осн.чл.29,ал.1 СК.
От фактическа страна е прието, че бракът между жалбоподателя Г. И. и ответницата по жалбата Ц. И., сключен на 15.06.1996 г. е прекратен с влязло в сила на 03.05.2011 г. решение по гр.дело № 6534/2010 г. на Добричкия районен съд. Със съдебното решение упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Т. Г. И. роден на /дата на раждане/ и П. Г. Т., [дата на раждане] е предоставено на жалбоподателя Г. И.. На последния е предоставено и ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес].
Въззивният съд е приел за неустановено по делото жалбоподателят да е имал особени затруднения по смисъла на ППВС № 5/72 г. на ВС при отглеждане на децата. Прието е, че не е установено жалбоподателят да е направил изключителни разходи при отглеждане на децата Т. и П.. Относно твърдяното алергично заболяване на детето Т. е прието за неустановено същото да налага допълнителни разходи за лечение, поради обостряне на заболяването през последната година, нито прием на поддържащо антиалергично лечение. Според съда не са представени доказателства за наложително лечение на децата на частен прием, съответно от лекар специалист алерголог, което е безплатно за децата, тъй като се поема изцяло от НЗОК.
Съдът е възприел заключение на вещо лице относно заплащане на 100% от НЗОК на първичната стоматологична помощ на децата, като е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства за наложително свръхобичайно платено зъболечение на децата.
Относно разходите за ползване на градски обществен транспорт съдът е приел, че представената абонаментна карта за ползване на градски обществен транспорт е компенсирана от Министерство на финансите при условията и реда, визирани в Наредба № 2/21.03.2005 г. за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници.
Въззивният съд е приел, че твърденията на жалбоподателя за закупуване на по-скъпи учебници и помагала за децата не са доказани от представените писмени доказателства. Възоснова на гласните доказателства съдът е приел, че същите не обосновават извода за особено, свърхобичайно финансово затруднение у родителя, упражняващ родителските права по отношение на децата.
Възоснова на заключение на СИЕ е прието, че месечната издръжка на двете деца за 2011 г. е общо 520.90 лв. – по 260 лв. на дете, а за 2012 г. е по 485.40 лв. – по 242.70 лв.на дете. От тази издръжка ответницата по жалбата, като майка възоснова на съдебно решение по гр.дело № 6534/2010 г. на Д. заплаща по 120 лв. месечно на дете – или общо 240 лв. Разликата поема жалбоподателят ищец и според съда не представлява особено финансово затруднение, което да обуславя основателност на иска по чл.29,ал.1 СК. Прието е, че разходите на жалбоподателя по издръжка на децата Т. и П. са обичайни и не налагат определяне на по-голям дял от общото на страните имущество, придобито по време на брака.
Прието е за неотносимо към спора установеното обстоятелство, че жалбоподателят е поел задължение за издръжка и гледане на своя баща по договор. Относно твърденията за изплащан кредит от жалбоподателя, изтеглен от съпрузите през време на брака за изплащане на жилището съдът е приел, че за сумата по кредита жалбоподателят има облигационна претенция, която следва да се предяви по друг ред. Съдът е приел, че жалбоподателят е безработен, но е в трудоспособна възраст и е работоспособен.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция.
По правния въпрос:
С т.8 от постановление на Пленума на ВС № 5/31.10.1972 г. е застъпено становището, че съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, комуто е предоставено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, като има предвид особеностите на всеки отделен случай. Прието е, че при своята преценка съдът трябва да се ръководи от степента на затрудненията, които ще изпитва за отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака съпругът, комуто е предоставено упражняването на родителските права с оглед броя на тези деца, възрастта им, тяхното здравословно и друго състояние, което е от значение за тази преценка и т.н.
Посочената задължителна практика е създадена при действието на СК от 1968 г./отм./ и същата не е загубила сила при действието на СК от 1985 г./отм./, както и по сега действащия Семеен кодекс, тъй като разпоредбата на чл. 29,ал.1 от сега действащия ГПК принципно е аналогична на разпоредбата на чл.14, ал.4,изр.1 от СК/1968 г./ отм. и чл. 28,ал.1 СК от 1985 г./отм./.
Настоящият съдебен състав възприема посочената практика на ВС.
По правния въпрос следва да се вземе предвид и че при преценката за наличието на действителни особени затруднения за съпруга, упражняващ родителски права при всеки отделен случай съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили и след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно, поради съществено нарушение на процесуалните правила.
Неправилен е извода на съда, че не е установено жалбоподателят Г. И., като съпруг, упражняващ родителските права след прекратяване на брака със Ц. И. да има особени затруднения при отглеждане на децата Т. Т. – [дата на раждане] и П. Т. – [дата на раждане] и за неоснователност на исковата претенция по чл.29,ал.1 СК за определяне на по-голям дял от имуществото, придобито през време на брака в режим на съпружеска имуществена общност.
От събраните по делото доказателства – писмени и гласни - показанията на св. М. К. и данните от разпита на детето Т. Т. е установено, че Т. Т. учи в Езиковата гимназия в [населено място], че разходите за учебници, речници и учебни помагала са на стойност, която многократно надвишава стойността на учебниците и помагалата в останалите училища. Установено е също, че учениците, включително и Т. Т. посещават частни уроци по немски език най-малко по два пъти месечно, като допълнителните уроци се заплащат по 16 лева. Освен това в Езиковата гимназия се организират екскурзии, които макар и да не са задължителни за учениците при участие водят до допълнителни разходи за родителите. Установено е и, че Т. страда от заболяването алергия.
От показанията на разпитания по делото свидетел Л. Х. е установено, че детето П. Т. се занимава с музика, като свири на кларнет. Посещава уроци по музика от първи клас, като първоначално свирил на малка флейта, а впоследствие от музикален магазин в [населено място] жалбоподателят закупил голям кларнет на стойност 400 лв., на който детето свири и понастоящем. Музикалното обучение е по един час седмично. П. Т. свири и в духовата музика на училището в което учи, като обучението е безплатно, но следва да се закупуват консумативи, стойността на които се заплаща от родителите на децата. Установено е, че обучението на музикалния инструмент кларнет е свързано с допълнителни разходи за консумативи – нотни материали – седмично се закупуват по 1-2 пиеси, по един платък за кларнета за седмица, който е на стойност 5-6 лева.
Съдът намира, че съобразно установените по делото факти при преценката на въззивния съд за наличието на извънредни по естеството си материални трудности за жалбоподателя въззивният съд е следвало служебно да назначи и изслуша съдебно медицинска експертиза относно заболяването на детето Т. Т., за стойността на разходите за лечение, включително и за поддържащо такова. Задължението на съда служебно да назначи съдебно медицинска експертиза за изясняване на обстоятелството за заболяването на детето Т. Т. и за стойността на разходите за лечение произтича от императивната разпоредба на чл. 195,ал.1,пр.2 ГПК. Това задължение е израз и на принципа на засилена активност на съда, въведен с разпоредбите на Закона за закрила на детето във всички случаи, касаещи интереси – лични или имуществени на дете – малолетно или непълнолетно. Освен това при преценка за разходите за месечната издръжка на всяко от децата въззивният съд е възприел заключение на вещо лице икономист, което не е отчело разходите, посочени по-горе за езиково обучение на Т. Т., за лечението на детето и за музикалното обучение на П. Т..
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени. Делото следва да се върне на въззивния съд при условията на чл.293,ал.3 ГПК, тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия. Съдът следва да назначи съдебно-медицинска експертиза относно заболяването на детето Т. Т. и разходите по лечението, и съдебно икономическа експертиза, като вещото лице даде заключение за разходите за месечната издръжка на всяко от децата, съобразявайки разходите за езиковото обучение на Т. Т. и за музикалното обучение на П. Т.. Възоснова на заключенията на вещите лица по тези експертизи и всички събрани по делото доказателства съдът следва да прецени наличието на особени затруднения на жалбоподателя, упражняващ родителските права, което ще обуслови и извода за основателност или не на предявения иск за определяне на по-голям дял по чл.29,ал.1 СК от придобитото имущество в режим на съпружеска имуществена общност.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя изцяло въззивно решение № 470/27.11.2012 г., постановено по в.гр.дело № 790/2012 г. на Добричкия окръжен съд.
Връща делото на Добричкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: