3 Р Е Ш Е Н И Е № 317 [населено място], 25.11.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 714 по описа за 2011 г. Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Подадена е от Д. Н. Д. от [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № 383 от 22.06.2010г. по гр.д. № 486/2009г. на Върховния касационен съд, І г.о. Като основание за отмяна молителят е посочил новооткрити писмени доказателства: удостоверение от кмета на [населено място], [община] от 12.07.2010г. и удостоверение от енорийския свещеник С. Б. от 12.06.2008г. Твърди, че те имат решаващо значение за преюдициалния спор относно произхода на П. М.. Ответниците М. П. М., Е. П. П. и Ж. П. А., чрез пълномощника си адв. А., оспорват молбата.Претендират присъждане на разноски. Ответниците П. Н. Д. и Н. Д. Ц. не са взели становище по молбата. С определение № 263 от 11.07.2011г. по настоящето дело Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, Върховният касационен съд е оставил в сила въззивно решение на Бургаски окръжен съд постановено под № ІV-46 от 13.05.2008г. по гр.д. № 15/2008г. за допускане на съдебна делба на недвижими имоти в землището на [населено място], възстановени по ЗСПЗЗ, между Н. Д. Ц., П. Н. Д., Д. Н. Д., Е. П. П., Ж. П. А. и М. П. М. при квоти по * ид.ч. за всеки от тях. Д. имоти са били собственост на М. П. П. /И./, починал 1973г. и е поискана делба между наследниците му. Спорът е съсредоточен върху това дали П. М. П., починал 1974г. и явяващ се наследодател на Е. П. П., Ж. П. А. и М. П. М., е рожден син на общия наследодател М. П. и неговата съпруга Е. К. П. или евентуално бил ли е осиновен от тях. Установено е, че няма съставен акт за раждане, нито свидетелство за свето кръщение за П. М. П., но в регистрите на населението от 1927, 1936, 1947 и 1958г. П. М. П. е записан като син на М. П. П..Няма данни и за осиновяване. Събрани са свидетелски показания за произхода. Съдът е счел, че е налице хипотезата на чл. 55 ЗЛ /сега отм./ за установяване на произход чрез ползване званието „законно дете”. С тези мотиви окръжният съд е допуснал делбата с участието на наследниците на П. М. П., а същите съображения са споделени и в решението на ВКС. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая представените два документа нямат характеристиката на "нови писмени доказателства" по смисъла на закона. По делото вече са събрани същите данни, съдържащи се в удостоверенията и те са обсъдени от съда. Представеното свидетелство за свето кръщение се намира по делото, новото е извършеното отбелязване от енорийския свещеник, че за месец август 1920г. не е кръстено друго дете с име П.. Според удостоверението от Кметство [населено място] няма регистрирано раждане на друго лице с име П. през август 1920г., освен П. М.. Това удостоверение приповтаря изнесеното в удостоверение от 11.05.2006г., което е представено по делото. Съдържащите се в тези удостоверения факти са в подкрепа на извода на съда, че за П. М. липсва съставен акт за раждане. Освен това по делото е било спорно коя е годината на раждане на П. - 1919г. или 1920г., поради което само от данните за месец август 1920г. не може да се направи еднозначен извод за произхода му. Не на последно място, съдът е разрешил спора не въз основа на данните от регистрите за гражданско състояние, а на основание чл. 54 от ЗЛ/отм./ е приложил презумпцията на чл. 55 ЗЛ /отм./ за званието „законно дете” с оглед на събраните доказателства, че П. М. е бил известен с това име, всички го познават като дете на тези родители и като такъв е приет в семейството. Ето защо представените две удостоверения нямат съществено значение за изхода на делото, както изисква хипотезата на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Въз основа на горното не се установява наличие на соченото основание по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. По разноските. Ответниците М. П. М., Е. П. П. и Ж. П. А. претендират заплащане на направените от тях разноски за адвокат в размер на общо 1800 лв. Основателно е възражението на молителя по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на това възнаграждение. Предвид характера и сложността на делото - производство за отмяна на влязло в сила решение, то възнаграждението следва да бъде намалено на 600лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Н. Д. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 383 от 22.06.2010г. по гр.д. № 486/2009г. на Върховния касационен съд, І г.о. ОСЪЖДА Д. Н. Д. от [населено място], [улица] да заплати на М. П. М., Е. П. П. и Ж. П. А., тримата от [населено място], [улица] сумата 600/шестстотин/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: