Р Е Ш Е Н И Е № 130 гр. София, 21.04.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 523 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Софийска апелативна прокуратура, както и касационна жалба от повереника на частния обвинител Й. М., против въззивно решение № 489/07.12.2018 г. на Софийски апелативен съд, НО, осми състав, постановено по ВНОХД № 128/2018 г., с което е била потвърдена присъда № 275/15.11.2017 г. на СГС, НО, пети състав по НОХД № 1452/2015 г. С посочената присъда СГС е признал подсъдимия Е. А. Д. за невиновен в това, че на 05.09.2013 г., в сградата на РС – [населено място], в качеството си на изпълняващ функциите на административен ръководител, се заканил с убийство на длъжностното лице Й. И. М. – съдебен деловодител в РС - [населено място] при изпълнение на службата й и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Както в касационния протест, така и в касационната жалба, са изложени доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В с. з. пред ВКС прокурорът от ВКП намира, че при постановяване на въззивното решение не са били допуснати твърдяните в протеста нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, поради което и не го поддържа. Частният обвинител и неговия повереник – адв. Б. М., редовно призовани, не се явяват пред ВКС Подсъдимият и защитникът му – адв. И. П. изразяват позиция за неоснователност на доводите, изложени в протеста и жалбата на частния обвинител. В последната си дума подсъдимият моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационният протест и касационната жалба на частния обвинител М. са неоснователни. Доводите в протеста за допуснати процесуални нарушения, довели до незаконосъобразно потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда, са мотивирани с неправилна оценка на доказателствата, относими към предмета на повдигнатото обвинение, а именно, дали употребените от подсъдимия фрази със заканителен характер са могли да възбудят основателен страх за осъществяването им при пострадалата св. Й. М.. Според прокурора, прилагайки избирателен и едностранчив подход, в нарушение на чл. 14 от НПК, въззивният съд е подценил доказателствата за състоянието и възприятията на М. към момента на отправяне на заканите и непосредствено след това, като същевременно тенденциозно е надценил обстоятелствата за последващото й поведение, които е коментирал в посока дали реално е бил възбуден страх, което било извън предмета на делото. Сходни възражения са изтъкнати и в касационната жалба на частния обвинител. Застъпени са твърдения за тенденциозен и превратен анализ на доказателствата, които са били тълкувани в противоречие с житейската логика, на една част от тях е придадено значение, които не могат да имат, а на други е отнето това, което обикновено носят. Оплакването за незаконосъобразно потвърждаване на оправдаването на подсъдимия, дължащо се на неправилна оценка на доказателствените средства, въз основа на които са били изведени конкретни фактически изводи, съотносими към съставомерността на деянието (конкретно дали отправените от него заканителни думи спрямо Й. М. са могли да предизвикат основателен страх за осъществяването им), е неоснователно. Твърденията за проявен избирателен подход при кредитиране на една група доказателствени източници и експертни заключения и игнориране на други само формално се съотнасят към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. По същество се оспорва обосноваността на направените въз основа на тяхната оценка изводи, при която ВКС не констатира да са били допуснати процесуални нарушения от характера на съществените. Въззивната инстанция разполага с правомощията да проверява достоверността на доказателствените средства, както и да отчита дали те са достатъчни или не за осъждането на подсъдимия. За да потвърди оправдаването на подсъдимия, САС е приел след подробна оценка на доказателствените материали, че употребените от подсъдимия фрази действително са имали заканителен характер, но с оглед други конкретно изтъкнати обстоятелства, те не са могли да предизвикат у пострадалата основателен страх за осъществяването им, поради което и колкото и да е било укоримо поведението му, то не се явява съставомерно по текста на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК. ВКС намира този извод за законосъобразен, доколкото е изграден въз основа на комплексна оценка на всички данни, които предхождат, съпътстват и следват употребата на думите при телефонния разговор между св. М. и подсъдимия, проведен на 05.09.2013 г. Именно при тази всеобхватна проверка са били установени редица обстоятелства, които не са позволявали формиране на еднозначен и непротиворечив извод, че използваните думи са били годни да възбудят основателен страх у М., че той ще посегне на живота й чрез убийство (в какъвто смисъл е буквалното тълкуване на част от тях, като например “...ще отрежа главата ти, ще напълня устата ти с червеи...”) или пък че ще осъществи насилие спрямо нея и семейството й (поради казаното, че “...ще сляза долу и ще ти счупя ръцете и краката, ще смачкам теб и майка ти, ще затрия целия ти род до последното семе, ще избия цялото ти семейство...”), което евентуално би могло да попадне в обхвата на хипотезата на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК. ` Така по делото е било установено, че по време на разговора на 05.09.2013 г., провокиран от неизпълнение на служебно задължение от подчинената му деловодителка М., подсъдимият е употребил заканителните думи - част от неговия речников фонд и използвани нееднократно спрямо негови колеги в условията на изключително влошена работна атмосфера поради прилагания авторитарен и арогантен стил на управление. Безусловно е потвърдено, че неговите думи са я стреснали и силно разстроили, което е било възприето и от колежката й в работния кабинет, М. се е разплакала и е потърсила хапче за успокоение. Същевременно по делото е изяснено, че въпреки този кризисен момент тя е престояла в съдебната сграда до края на работния ден, изпълнявайки разпореждането на подсъдимия да поеме дежурство в администрацията - за разлика от другите служители, които поради предстоящите празници са били освободени. При завръщане в дома си М. е продължила да изживява тежко думите на подсъдимия, споделила е ситуацията със своя съпруг, както и същата вечер е била посетена от приятел на семейството, който й е оказал психологическа помощ. След празниците е уведомила и председателя на РС, като не личи да са били предприети някакви действия за зашита на служителката и търсене на отговорност за безскрупулното поведение на подсъдимия, който е продължил да изпълнява ръководни функции. ВКС споделя частично възраженията по протеста и касационната жалба на повереника, че неизпълнението на възможни, обичайно предписвани и предприемани в подобни случаи мерки за защита, не биха могли да бъдат определящи за извода дали заканите са били от характер и степен да възбудят основателен страх за осъществяването им. В случая обаче посочването на такива в изслушаните СППЕ и мотивите на въззивния съд единствено са имали приноса да потвърдят, че след деня на заканите фактически е последвало затишие и продължаване на работата на М. в сложната и тягостна атмосфера в РС – Р. под ръководството на подсъдимия. Тези данни са имали и предназначението да откроят разликата в отношението на частния обвинител от момента на инцидента на 05.09.2013 г. и непосредствено след това до следващата фаза от развитието на случая 8 месеца по-късно, когато е започнало серийно подаване на жалби до ВСС от служители и съдии, един против друг, довело и до намесата на членове на ВСС - св. Г. и У.. Безспорно изяснено е обаче, че дори и тогава св. М. не личи да е сезирала пряко полицейските органи, а единствено е завела жалба в РС - Раднево, адресирана до Председателя на ОС - Стара Загора, който обаче не я е получил, защото, както се оказва по-късно, същата директно е постъпила във ВСС. В посочения 8 месечен период св. М. е продължила да работи и общува с колеги и съдии, вкл. с подсъдимия, макар и изживявайки тежко огорчението от неговото поведение. Въз основа на приетата фактология и следвайки указанията, възприети в ТР № 53/18.09.1989 г. по н. д. № 47/1989 г. на ОСНК, въззивният съд законосъобразно е приел, че използваните от подсъдимия заканителни думи на 05.09.2013 г. не са били от характер и степен да възбудят у св. М. основателен страх за осъществяването им. Поради това ВКС намира, че при липсата на допуснати процесуални нарушения при извеждане на съставомерните факти и тяхното тълкуване, материалният закон е бил приложен правилно с оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 489/07.12.2018 г. на Софийския апелативен съд, НО, осми състав, постановено по ВНОХД № 128/2018 г. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.