Р Е Ш Е Н И Е № 355 гр. София, 14 февруари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 1191 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите A. П. И. (както и лично подадена от него жалба), Н. С. И. (ведно с допълнение) и Г. А. И., всички против въззивно решение № 14/11.04.2012 г. на Военнопелативния съд на РБ, постановено по ВНОХД № 6/2012 г., с което е била потвърдена присъда № 3/08.11.2011 г. на С. военен съд по НОХД № 379/2010 г. С тази присъда подсъдимите A. П. И., Н. С. И. и Г. А. И. са били признати за виновни в това, че в периода от 25.04.2008 г. до 15.09.2008 г., в гр.С., след предварителен сговор помежду си, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение в служители на [фирма] – С., с което причинили на дружеството имотна вреда в големи размери – 53 601. 41 лв., поради което и на основание чл. 210 ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209 ал. 1 от НК на всеки един от тях е било наложено наказание 4 години лишаване от свобода при общ режим в затворническо общежитие от открит тип за първия и при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип за останалите двама. Тримата подсъдими са били оправдани по обвинението да са извършили престъплението от средата на м. април 2008 г. до 25.04.2008 г. С първоинстанционната присъда тримата подсъдими са били осъдени да заплатят солидарно на [фирма] – С., сумата 53 601. 41 лв. за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2008 г. В жалбите на всички подсъдими, поддържани пред ВКС от защитниците им, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Изложени са алтернативни претенции за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния или първоинстанционния съд, оправдаването им от касационната инстанция или намаляване на наложените им наказания. Прокурорът от ВКП намира жалбите на всички подсъдими за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, изтъкнати в жалбата на подсъдимия А. И., свързани с разглеждане на делото на първа инстанция в с. з. на 08.11.2011 г. и постановяване на присъдата в негово отсъствие, въпреки наличието на тежко заболяване, създаващо му пречки за придвижване и присъствие в съдебната зала, което по същество е ограничило и правото му на лична защита и това не е било констатирано и отстранено при въззивната проверка, са основателни. От материалите по делото е видно, че действайки по служебен почин първоначално Софийският военен съд е насрочил делото за разглеждане в производство по глава 27, чл. 370 и сл. от НПК (вж. разпореждане на л. 12 и последващите протоколи от с. з. до това на 08.11.2011 г.). След двукратно отлагане на делото (с. з. на 18.01.2011 г. и 01.03.2011 г.) поради представени медицински документи за влошеното здравословно състояние на подсъдимия А. И. първоинстанциянният съд е назначил СМЕ с оглед изясняване на въпроса и вземане на решение дали „следва наказателното производство да бъде спряно” и за какъв период от време (вж. протокол от с. з. на 01.03.2011 г.). Такава СМЕ е била изготвена и е постъпила на 14.04.2011 г. В нея подробно са били описани заболяванията, от които страда А. И. (тежка хронична бъбречна недостатъчност, за което се провежда животоподдържаща хемодиализа, тежка сърдечна недостатъчност, като актуалното му състояние изисква избягване на психоемоционално напрежение и продължително пътуване и патологично счупване на гръбначен прешлен на базата на злокачествено новообразувание на гръбначния стълб, довело до оперативна намеса, след която продължава да е налице намаляване силата и обема на движенията на долните крайници), като експертът е приел, че самостоятелно и в съвкупност тези заболявания „са от естество да доведат до невъзможност за провеждане на наказателното производство, без риск от рязко влошаване на здравето” на този подсъдим. Вместо да се занимае с тази СМЕ в следващото с. з. на 03.05.2011 г. (независимо от неявяването на вещото лице, доколкото е предвиден ред за изслушване на експертизата и без негово участие – вж. чл. 282 ал. 3 от НПК) и разреши въпроса дали е налице основание за спиране на делото по чл. 25, т. 1, пр. последно от НПК, поради това, че А. И. страда от „друго тежко заболяване, което пречи на провеждане на производството”, което недвусмислено е било констатирано, съдът не е сторил това и е продължил упорито да изисква явяването на този подсъдим. Стигнал е чак дотам, че дори е изменил мярката му за неотклонение от подписка в задържане под стража (в с. з. на 03.05.2011 г., л. 207 от НОХД) и го е обявил за издирване, като впоследствие след намирането му и изпълнение на задържането в тежкото състояние, в което се е намирал на 12.08.2011 г. (вж. л. 250-260), се е принудил да смекчи мярката на „домашен арест” с определение от 23.08.2011 г. (л. 279 от НОХД). Във връзка, а и след това безпрецедентно задържане по делото са представени множество медицински документи, свидетелстващи за невъзможност подсъдимия А. И. да участва в наказателното производство, които Софийският военен съд само формално е обсъждал единствено в контекста на това дали е имало или не уважителна причина за явяване, удостоверена с нарочно медицинско свидетелство за пред съдебните власти (вж. протоколното определение от с. з. на 15.09.2011 г. – л. 321 от НОХД). По същия начин е подходил и в с. з. на 08.11.2011 г., когато за пореден път е приел, че въпреки изпратени от подсъдимия А. И. документи, касаещи здравословното му състояние, то няма уважителна причина за неяваването му, защото не е представил изискуемото се по форма медицинско свидетелство. Тогава е дал ход да делото по общия ред в негово отсъствие (а и на останалите двама подсъдими), разпитал е свидетели и експерти и е постановил присъдата си. Единият от разпитаните експерти е бил този, изготвил СМЕ за състоянието на А. И., приложена на л. 176 от НОХД, свидетелстваща за тежките му здравословни проблеми, пречещи за адекватно провеждане на наказателното производство, която констатация не е претърпяла никаква промяна. Изложеното дотук ясно информира, че първоинстанционният съд напълно е пренебрегнал данните за тежкото здравословно състояние на подсъдимия А. И. (удостоверени с медицинска документация и СМЕ) и вместо да спре делото по реда на чл. 25, т. 1, пр. последно от НПК, е продължил разглеждането му до финалното постановяване на присъдата в негово отсъствие. ВКС намира това за грубо и непоправимо нарушение на процесуалните правила, които са създадени, за да гарантират, че подсъдимите като участници в наказателното производство обективно могат да упражнят това свое право. В конкретния случая тежките заболявания и степента на инвалидност на подсъдимия А. И., са налагали съдебна намеса чрез спиране на производството, тъй като неговото състояние е пречело за провеждането му. Изтъкнатите от военния съд съображения за неуважителна причина за неявяването на И. са несъстоятелни, доколкото преценката за това се прави не само и единствено въз основа на това, дали лицето е представило медицинско свидетелство за пред съдебните власти (напр. съобразно чл. 18 ал. 2 от Наредбата за медицинските експертизи, приета с ПМС № 87/05.05.2010 г., обн. В ДВ. бр. 36/14.05.2010 г., като следва да се има предвид, че приложение на образец за такова липсва), а съвкупно и съобразно наличната документация, която при съмнения е проверима със СМЕ, каквато е имало налична по настоящото дело. При съмнения относно актуалното здравословно състояние съдът не е бил ограничен да постави допълнителни задачи в тази насока, но това също не е сторено. Въззивният съд не е поправил констатираното нарушение, с което съществено са били ограничени правата на подсъдимия А. И., поради което към настоящия момент единственият начин за преодоляването му е отмяна на въззивното решение и присъдата на С. военен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. След връщането първоинстанционният съд следва да назначи нова СМЕ със задачата да се установи актуалното здравословно състояние на А. И. и дали то продължава да представлява пречка за провеждане на съдебното производство, след което да се произнесе по въпроса за приложението на чл. 25, т. 1, пр. последно от НПК. Възприетото дотук решение е в полза на останалите две подсъдими лица – Н. И. и Г. И., които също не са участвали в първоинстанционното производство, макар и по причини, които не са относими към порочно съдебно поведение. В техните жалби също са застъпени доводи за допуснати процесуални нарушения, като конкретни мотиви в тази насока се съдържат само в тази на подсъдимата И. и допълнението към нея. ВКС намира, че с връщане на делото за ново разглеждане ще бъдат преодолени съмненията за предубеденост на състава във връзка с направения отвод на председателя, произнасянето по който действително не е извършено след тайно съвещание съобразно чл. 31 ал. 4 от НПК (вж. протокол от с. з. на 01.03.2001 г. – л. 88 от НОХД), както и неравностойното третиране в нарушение на чл. 12 ал. 2 от НПК, с оглед отказа на окръжния съд да бъдат копирани материали, поискани от защитника на подсъдимата И. (вж. л. 54 от НОХД, станало повод за сезиране на Инспектората към ВСС – л. 80 от НОХД), въпреки, че е позволил това на други страни в процеса (вж. л. 18 и л. 33 от НОХД, т. ІІ). С оглед разрешението по доводите за процесуални нарушения, липсва възможност за произнасяне по възраженията за несъставомерност на деянието, каквито преимуществено са застъпени в жалбата на подсъдимия Г. И., както и са налице такива в жалбите на другите двама подсъдими. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивно решение № 14/11.04.2012 г. на Военно-апелативния съд на Република България, постановено по ВНОХД № 6/2012 г. и потвърдената с него присъда № 379/08.11.2011 г. на С. военен съд по НОХД № 379/2010 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на С. военен съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.