Р Е Ш Е Н И Е № 49 С о ф и я, 10 април 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 м а р т 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1230/2018 година. С касационна жалба от адв.М.М. от АК-Враца като защитник на подсъдимия П. А. И. от Враца се обжалва нова присъда № 24 от 04.10.2018 г., постановена по ВНОХД № 432/2018 г. от Окръжен съд-Враца с доводи за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК с искане за отмяната й и оправдаване на подзащитния й по предявеното обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата за смекчаване отговорността на подсъдимия чрез приложението на чл.55 от НК. Подсъдимият П. И. лично и чрез защитника си адв.Н.Л. от САК поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея и в писменото й допълнение доводи. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната въззивна присъда в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 20 от 20.06.2018 г. по НОХД № 173/2018 г. на Районен съд-Бяла Слатина подсъдимият П. А. И. от Бяла Слатина е признат за невинен и оправдан на основание чл.9, ал.2 от НК по предявеното му обвинение по чл.343б, ал.2 вр.ал.1 от НК. Присъдата е била протестирана от Районна прокуратура-Бяла Слатина заради нейната незаконосъобразност и необоснованост с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна присъда по предявеното на подс.И. обвинение. С поставената на настоящата касационна проверка нова присъда Врачанският окръжен съд е отменил първоинстанционната оправдателна присъда, признал е подс.П. И. за виновен в това на 09.05.2017 г. в Бяла Слатина да е управлявал МПС – лек автомобил марка „О.”, модел „А.” с рег.№ . след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 промила, а именно 2,54 промила, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за същото деяние по чл.343б, ал.1 от НК и на основание чл.343б, ал.2 вр.ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 1 година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева в полза на държавата, като на основание чл.343г от НК го е лишил от правото му по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца, от размера на което е приспаднал на основание чл.59, ал.3 от НК срока на лишаването му от правоуправление по административен ред. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено отделното изтърпяване на наказанието от 3 месеца лишаване от свобода по присъда по № 538/2014 г. на Районен съд-Бяла Слатина, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК, в изпитателния срок на което е извършил настоящето деяние. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определено наказанията лишаване от свобода да се изтърпят при първоначален общ режим. В тежест на подс.И. е постановено заплащането на 100 лева направени разноски по водене на делото. Касационната жалба на защитника на подсъдимия адв.М. визира неправилното приложение на материалния закон от въззивния съд поради отмяна приложението на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК като основание за несправедливото му осъждане, настоявайки на това основание същият да бъде оправдан от касационната инстанция. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема подадената касационна жалба за допустима, от страна с право на жалба и в законоустановения срок, срещу подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, но разгледана по същество за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Без в касационната жалба и допълнението й защитникът на подсъдимия да не е посочил изрично съзряното касационно основание, развива доводи за неправилност и необоснованост (което не е касационно основание) на обжалваната въззивна присъда поради незаконосъобразните изводи на окръжния съд за съставомерност на инкриминираното деяние на подс.П.И. като престъпление по чл.343б, ал.2 от НК и отказа му да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, което районният съд е постановил и го е оправдал. И макар да е оспорил кредитираните от двете инстанции показания на полицейските служители Я., М. и М., развива доводите си именно въз основа на възприетата от съда фактическа обстановка, срещу която не възразява, т.е. липсва касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК като пречка за проверка на правните изводи на контролирания съд. Безспорно е в правната наука и в съдебната практика, че когато деянието осъществява формално признаците на предвидено в закона престъпление, но поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, то тогава то не е престъпно, не е престъпление. В конкретния случай се настоява за явна незначителност на поведението на подс.И. зад волана, като защитникът прави собствена трактовка на създадената пътна ситуация и доколко тя е била видима за полицаите и застрашаваща безопасността на движението в един „изчерпан” откъм жители и движение град, но без каквато и да е доказателствена основа. От друга страна, двете така посочени в закона обстоятелства касаят деянието, неговите обективни и субективни признаци, а относимите към дееца имат подпомагащо значение, позволяващо дори при опасен рецидив дадено деяние да е малозначително или с явно незначителна обществена опасност. Престъплението по чл.343б, ал.2 вр.ал.1 от НК засяга безопасността на движението, независимо дали обективно е била създадена реална опасност за неговите участници. Когато то е проява на дееца за първи път, прагът на обществена поносимост към нейната обществена опасност е при алкохолно опиване над 1,2 промила, но рецидивът (повторността) е оценен от законодателя спрямо най-ниското ниво на опасност за движението – тази над 0,5 промила. По този начин се предупреждава всеки бъдещ деец, че той ще се счита потенциално опасен за обществото, щом продължава да управлява МПС дори и след минимална употреба на алкохол. Подс.И. е осъждан за управляване на МПС в тежка степен на алкохолно опиване (2,98 промила) и се е споразумял на едно минимално наказание лишаване от свобода и на твърде либерално лишаване от право да управлява МПС. Обстоятелството, че в инкриминирания случай той си е позволил да седне зад волана с 2,58 промила алкохол в кръвта го очертава като особено опасен за движението. Щом е бил толкова отзивчив на молбата на св.Г. е следвало да го уведоми, че е пиян (което и свидетелят е бил длъжен да забележи) и да му предостави преместването на автомобила, а не да го управлява лично. Маневрата е била забелязана от полицейския патрул и макар в мотивите да няма констатация как е бил изведен от автомобила, то СХЕ обяснява меко казано нестабилността му, камо ли годността му да шофира. А в това състояние е нарушена координацията на движенията му и опасността да нарани случайно пресичащ пешеходец или да се удари в друго ППС или препятствие е достатъчно висока, за да се приеме малозначителност или явна незначителност на обществената опасност на извършеното, дори и при тази приета от съдилищата благоприятна за него фактическа обстановка. Поради това изводите на въззивния съд за липса на критериите на чл.9, ал.2 от НК за прогласяване на деянието за непрестъпно са убедително защитени и законосъобразни. ВКС в настоящия си състав, както и в изразеното от представителя на ВКП становище, напълно ги споделя, поради което доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Отделяйки основно внимание на приложението на чл.9, ал.2 от НК, въззивният съд обаче е пренебрегнал задължението си да оцени тежестта на смекчаващите вината на подс.И. обстоятелства и тежестта на минимално предвиденото за престъплението наказание лишаване от свобода от 1 година. А те са многобройни и при констатацията на несъразмерността на минимално предвиденото наказание на обществената опасност на извършеното от него се налага извод за приложимостта на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а не както предлага касационният прокурор - преминаване към друго по вид наказание, което е невъзможно. ВКС намира, че обществената значимост на подс.И. като безупречен учител в района, положителната му репутация и при собственото му желание и това на близките му той да се откъсне от зависимостта си към алкохола дава основание да му се наложи наказание от 6 месеца лишаване от свобода, за да почувства по-осезателно укоримостта на поведението си и че в бъдеще се налага да положи по-сериозни усилия, за да бъде в синхрон с изискванията на обществото към него като просветител и образец за поведение на обучаемите. Изтърпяване на наказание лишаване от свобода следва да е стресиращо за самокритичния индивид, но след като личните му усилия не дават резултат за преодоляване на вредните му навици и зависимости, то е необходима суровост в дължимото се наказание, за да се постигне основно личната превенция, а не проява на снизходителност, което е във вреда пък на генералната превенция като нереална реакция на извършеното. В тази насока следва да бъде изменена обжалваната присъда, а касационната жалба в останалата й част следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл.354, ал.4, т.1 и ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 24 от 04.10.2018 г. по ВНОХД № 432/2018 г. на Окръжен съд-Враца, като НАМАЛЯВА на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК наложеното на подсъдимия П. А. И., със снета самоличност, наказание от 1-една година лишаване от свобода на 6-ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОСВОБОДА. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :