Р Е Ш Е Н И Е                       № 276 София, 28 май 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети май две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                          при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 222 по описа за 2010 година.   Производството е образувано по жалби срещу решение № 16 от 15.02.2010 г., постановено по внохд № 387/09 г. на Апелативния съд-гр. Пловдив. Жалбоподателите Д. И. Д. и К. Д. Д. – частни обвинители и граждански ищци, заявяват недоволство от приложението на института на условното осъждане и размера на присъдените им обезщетения за неимуществени вреди. Иска се подсъдимият ефективно да изтърпи наложеното му наказание и увеличаване на обезщетенията по чл.45 ЗЗД. Пред ВКС тези жалбоподатели не вземат участие. Жалбоподателят А. Х. М. – подсъдим, претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т. 1 и 2 НПК с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Защитата му поддържа жалбата и представя писмена защита. Частният обвинител и граждански ищец Т. П. П. не се явява. Пълномощниците й – П. С. и И. П. , изразяват становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Частните обвинители и граждански ищци Д. И. Д. и К. И. Д. и повереника им не се явяват пред касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира оплакванията на подсъдимия за неоснователни. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Процесуалното развитие на делото е следното: С присъда по нохд № 356/07 г. Окръжният съд-гр. Пловдив признал подсъдимия М за виновен и на основание чл.343, ал.4 във връзка с ал.3 б. „а” и „б”, чл.342, ал.1 и чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода условно за срок от 3 години, а на основание чл.343г НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 години. На основание чл.45 ЗЗД е ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия, като е осъден да заплати на С. И. в качеството й на майка и законен представител на малолетния К. Д. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1000 лева- обезщетение за имуществени вреди, а на Д. И. Д., действаща със знанието и съгласието на майка й С. И. сумата от 20 000 лева, на Т. П. П. сумата от 10 000 лева, всички ведно със законната лихва, начиная от деня на увредата 08.04.2002 г. до окончателното им изплащане. По жалба на подс. М. с решение по внохд № 620/07 г. Апелативният съд-гр. Пловдив отменил посочената присъда и върнал делото за ново разглеждане на прокурора. С присъда № 102 от 08.07.2009 г. по нохд № 2138/08 г. ПОС осъдил подсъдимият на основание чл.343, ал.4 във връзка с ал.3 б.”б”, ал.1 б.”б” и „в”, чл.342, ал.1 и чл.54 НК на 3 години лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от 3 години, а на основание чл.343г НК го лишил от право да управлява МПС за срок от 3 години. Подс. М. е осъден да заплати обезщетения за причинени неимуществени вреди на: Д. И. Д. и К. И. Д. – по 20 000 лева; на К. Д. Д. и Д. И. Д. – по 20 000 лева; на Т. П. П. – 10 000 лева, както и в полза на К. и Д. Д. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. С оспореното сега въззивно решение ПАС изменил тази присъда, като – оправдал подсъдимия по първоначалното обвинение да е извършил престъплението по чл.343 НК при нарушение на правилата по чл.20, ал.2, чл.139, ал.1 от ЗДП и чл.10, ал.1 т.6 б.”а” и т.8 ППЗДП и увеличил размера на обезщетенията за неимуществени вреди, дължими от подсъдимия на К. Д. и Д. Д. – на по 50 000 лева. В останалата част присъдата е потвърдена. Справедливостта на наказанието по смисъла на чл.348, ал.5, т.2 НПК и на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на плоскостта на чл.52 ЗЗД, могат да бъдат проверени, в настоящото производство, само при извод за отсъствието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, а последното се претендира единствено от подсъдимия. Поради това, най-напред, отговор следва да получи жалбата на подс. Моллаахмед. По жалбата на подсъдимия: Същата е насочена срещу осъдителната част на въззивното решение, което ограничава, съответно, пределите на проверката – чл.347, ал.1 НПК. Съображенията в представената писмена защита са идентични по съдържание с тези, намерили израз в касационната жалба. В голямата си част възраженията, поставени на вниманието на ВКС, са били предмет на оценка от страна на предходните инстанции, отново по инициатива на защитата на подс. Моллаахмед. Това предопределя, на първо място, проверка за наличието или не на нарушение на чл.339, ал.2 НПК. Мотивите на въззивното решение, предмет на касационния контрол, не дават основание за критично отношение в тази посока. Направените възражения пред ПАС са били внимателно и прецизно анализирани и са получили отговор, като са посочени основанията, поради които същите възражения са отхвърлени като неоснователни. Изложените съображения не могат да бъдат оценени като формални, неясни, вътрешно противоречиви и като такива и защото са съответни на данните по делото, закона и практиката по приложението му, се споделят изцяло от настоящия състав на ВКС. Не е необходимо, нито наложително, преповтарянето им. Към изложеното настоящата инстанция може да добави: Въпреки обема на касационната жалба и писмената защита,очевидно не е съобразено, че отговорността на подсъдимия е ангажирана за нарушение на конкретни правила за движение – тези по чл.20, ал.1, чл.101, ал.1 и чл.127, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата. Показанията на св. Й, С. , И. , К. , А. , данните от тахошайбата на автобуса, предпоставят недоверието в обясненията/показанията на подс. Моллахмед и св. С по съществени въпроси от значение за правилното решаване на делото, каквито несъмненно са тези - за скоростта на движение на двете превозни средства и мястото, което са заемали на пътното платно, „поведението” на ремаркето и превозвания в него товар – всички те - преди настъпването на пътнотранспортното произшествие. ПАС правилно е възприел изводите по девет-членната автотехническа експертиза, дала отговор за основните параметри на пътнотранспортното произшествие, чийто механизъм е напълно изяснен. Настъпилата повреда на ресора не е непредизвестена за подс. Моллаахмед. Той е бил длъжен и е имал възможност да установи неустойчивото състояние на управляваното от него превозно средство и да спре движението и предприеме мерки за отстраняване на повредата. Безспорно е, че „поведението” на ремаркето е застрашавало безопасността на движението, което най-ярко личи от показанията на св. Й, С. и А. , а настъпилото ПТП обективира това. На последно, място следва да се спомене, че въпреки не съвсем професионално извършени действия на досъдебното производство, в хода на съдебното разглеждане на делото, обективната истина по въпросите по чл.102 НПК, в рамките на предмета на делото, очертан от обвинителния акт, е достигната. Изводите по фактите се основават на правилен прочит на доказателствата и адекватна оценка на достоверността на доказателствените източници. Не се установява превратен прочит, изопачаване, игнориране на което и да било от доказателствата, имащи пряко значение за пълното, цялостно и обективно изясняване на въпросите от кръга на главния факт. Всички относими и необходими доказателства са анализирани поотделно и във взаимната им връзка. Правният анализ на правилно установените фактически положения е съответен на тях, закона, практиката по приложението му и правилата на формалната логика. Наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав е констатирано не формално, а убедително, при изложените от ПАС, детайлни съображения. Наложеното наказание на подсъдимия по вид, размер и начин на изтърпяване е справедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. При отсъствието на данни за наличието на която и да било от предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, то правилно е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. Като е установил, че за поправянето на подсъдимия не е наложително той ефективно да изтърпи наказанието лишаване от свобода, съдът е имал основание, при наличието на формалните условия, да отложи изпълнението по реда на чл.66 НК. По жалбата на частните обвинители и граждански ищци: Приложението на института на условното осъждане се оспорва при съображения, че е налице изключително тежък вредоносен резултат, а от страна на подс. М. е налице „абсолютна неосъзнатост за извършеното и липса на критичност”. Няма спор, че вредоносният резултат е тежък, но конкретният запълва минималното изискване за съставомерност на деянието по чл.343, ал.4 НК, а именно - две пострадали лица, поради което от правна гледна точка, а не от житейска, резултатът не може да бъде оценен като изключително тежък. Некритичното отношение на подсъдимия поначало не може да се цени като оттегчаващо отговорността му обстоятелство. ВКС е имал повод да укаже, че е недопустимо да се правят изводи във вреда на подсъдимия при индивидуализацията на наказателната му отговорност, които са в противоречие с презумпцията за невиновност в наказателния процес. Подсъдимият се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, която установява противното – чл.14, ал.2 НПК, поради което той не е длъжен да има поведение, което пряко или косвено да подкрепя обвинението срещу него - да признае фактите и вината си, да прояви критичност към извършеното. Поради изложеното, свързано с казаното по-горе, искането за отмяна на приложението на чл.66, ал.1 НК не може да се удовлетвори. Възражението срещу справедливостта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди е неоснователно. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а тя по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда – в конкретният случай – възрастта на увредения, семейните му задължения, отношенията между него и жалбоподателите и др.. Всички обстоятелства от посочения кръг са били оценени от съда по същество и то адекватно на обективното им значение, като в размерите, след намесата на въззивната инстанция, обезщетенията за неимуществени вреди покриват изискванията по чл.52 ЗЗД. Изложеното предопределя извод за отсъствието на основания за отмяна или изменение на въззивното решение, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16 от 15.02.2010 г., постановено по внохд № 387/09 г. на Апелативния съд-гр. Пловдив.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: