2 Р Е Ш Е Н И Е № 784/10 София, 11.07.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 985/2009 година Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 741 от 11.08.2010 г. е допуснато касационно обжалване по касационни жалби на М. Т. А. и [община] на решение № 396 от 09.03.2009 г. по гр. д № 1838/2008 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 11 от 10.03.2008 год.постановено по гр.д.№ 1778/06 год. по описа на Пловдивски районен съд и е уважен предявения установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.53 ал.2 ЗКИР,като е признато по отношение на касаторите,че ищците В. М. В. и И. М. В. като собственици общо на 9/15ид.ч. от имот № 2089,а П. И. Т. на 6/15 ид.ч. от този имот са собственици при тези квоти и на площ от 115 кв.м.,заснета като част от имот № 2088,собственост на М. А. и ограничена в буквите А-Б.В-Г-Л- Е – А по скицата на вещото лице. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като ще е от значение за развитието на правото, да се определи съотношението между правата на собственост, установени по чл. 53 ал. 2 ЗКИР и реституцията, извършена по ЗВСВОНИ, ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. и ЗВСВНМРСА. В касационните жалба се релевират доводи за неправилност,поради нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Ответниците В. В. и И. В. оспорват касационните жалби. Върховният касационен съд,като разгледа жалбите в рамките на наведените основания,приема следното: Разпоредбата на чл. 53 ал. 2 ЗКИР предвижда, че непълнотите и грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересованото лице. Предмет на доказване по иска е притежаване правото на собственост върху реална част от спорния или грешно попълнения в кадастралния план имот към минал момент – датата на приемане на кадастралния план.Ищецът следва по безспорен начин да докаже, че е собственик на имот, който е неправилно попълнен или границата му с друг имот е невярно отразена,както и към кой момент и в кой план имотът не е нанесен правилно с верни имотни граници.Когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. ЗВСНОИ в чл. 1 ал. 2, чл. 2, чл. 3 и чл. 6 урежда условията и реда, при които собствеността върху отчуждени по ЗТСУ, ЗПИНМ,ЗБНМ, ЗДИ и ЗС може да бъде възстановена на собствениците, от които тя е отчуждена. Административното производството по отмяна на отчуждаване на недвижим имот в хипотезата на чл. 1 ал. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС,предпоставя наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки - условие за отмяна на отчуждаването. Отчуждаването трябва да е реализирано по реда на някой от изчерпателно изброените в чл. 1 ал. 1 закони, да е направено искане от активно легитимирано лице в срока указан в § 2 от ПЗР на ЗОСОИ, да не е започнало фактическо строителство към момента на влизане на закона, като тук се изследва възможността за образуване на имота в самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи. Действително в ЗВСНОИ по ЗТСУ и др., за разлика от ЗВСВОНИ, няма изрична разпоредба, каквато е предвидена в чл. 1, б. "а" от втория закон, в момента недвижимите имоти да са собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ.Това обаче не означава, че държавата или общината чрез кмета може да се разпорежда с имоти, които са престанали да бъдат държавна или общинска собственост. За разлика от втория закон, според който възстановяването на собствеността се извършва по силата на самия закон, по първия възстановяването е резултат на един малко по-сложен динамичен механизъм. Той произтича от това, че възстановяването се извършва не по силата на закона, а въз основа на позитивно решение за възстановяване на собствеността,постановено от кмета на съответната община /чл.4/ или от съдебно решение,постановено в производство по обжалване на отказ на кмета за възстановяване на собствеността.Освен това, за да иска отмяна на отчуждаването, бившият собственик следва да върне обратно полученото обезщетение, което е задължителна последица след решението за отмяна на отчуждаването,а не е предпоставка за отмяна на отчуждаването./чл.3 ал. 2 и чл. 6 ал. 1/. Следователно, съотношението между правата на собственост по чл. 53 ал. 2 ЗКИР и реституцията, извършена по ЗВСНОИ предполага да бъде установено дали отчуждените собственици – ответниците по касационната жалба В. М. В. и И. М. В. са върнали на държавата полученото от тях обезщетение срещу отчуждените имоти и на следващо място, дали към момента на влизане на ЗВСНОИ в сила обектът не се използва, за нуждите, за които е отчужден. Такъв спор за материално право е повдигнат с предявяването на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. 53, ал. 2 ЗКИР от ответниците по касационната жалба В. М. В. и И. М. В.. Поради тези съображения,по основателността на касационните жалби,съдът приема,че въззивното решение е правилно. Действително,по делото е установено,че спорния терен заявен от В. е попадал изцяло в имот № 1.По ЗОЕГПНС от имот № 1 е извършено отчуждаване на част ,която се равнява на 2/5 ид.ч.от него.В последствие с договор за покупко-продажба на основание ПМС № 60/14.05.1975 год.се продават още 1/8 ид.ч.от цялото застроено място на СДТ”П. с.”-П..Със заповеди № 34/80 год. и № 52/80 год. на Председателя на ОНС –П., издадени по реда на чл.95 вр.чл.98 ЗТСУ/отм./са отчуждени 73 кв.м. от имот № 1 за разширение на стола на ОНС П..Съгласно нормите на ЗВСВОНИ в полза ни ищцити екс леге е настъпило възстановяване на 2/5 ид.ч.Със заповед № ОА-1499/04.09.1992 год.този имот е деактуван.За частта от имота, продадена по ПМС № 60/75 год. или за 1/8 ид.ч.правото на собственост е възстановен по чл.1 от ЗВСВНМРСА,поради възстановяване на сумата.Последните 73 кв.м. са възстановени в полза на ищците В. с решение № 9591 от 19.11.2004 год. по адм.д.№ 3997/04 на ВАС и по този начин е настъпил реституционния ефект за имот № 1.Спора е за терен находящ се между имот № 1 и имот № 2.Със следващия кадастрален и регулационен план, приет през 1973 год. бившия имот № 1 е означен с номер 2089,а бившия имот № 2 е означен с номер 2088.Според този план имотната граница между двата имота не съвпада с границата по предишните планове.По регулационния план по-голямата част от имот № 2089 попада в парцел І –ОНС,а останалата част с площ от 115 кв.м.попада в съседния парцел ІІ- ОбНС,който е процедиран за имот № 2088.Тази спорна част по заключението на в.л.се е намирала в терен предвиден за разширение на стола на ОНС.Експерта обаче сочи,че в плана от 1982 год.няма предвиждане за разширяване на стола и самия парцел ІІ ОбНС не е променил формата и местоположението си от 1980год. -до 08.08.2002 год.Няма данни разширението на стола да е осъществено и това е основанието с решение по ах.д.№ 3997/04 на ВАС да бъде отменен отказа на кмета и да бъде възстановен имота.При тези данни съдът е счел,че кадастралната грешка , възникнала по плана от 1973 год.,при заснемането на им.пл.№ 2089,изразяваща се в неправилното отразяване на площта заключена между буквите А-Б-В-Г-Л-Е-А следва да се заснеме като част от имот № 2089. Неоснователно е оплакването на касаторите за незаконосъобразност на решението,тъй като липсват доказателства за възстановяване, след отмяна на отчуждаването, на държавата, респ. на общината получената като обезщетение срещу отчуждаването парична сума, поради което не е налице годен обект на реституция.По делото са приобщени като доказателства квитанции към приходен касов ордер № 4193 от 03.07.1992 г. за сумата от 6639 лв., № 4194 от 09.07.1992 г. за сумата от 6459 лв. и № 3703 от 17.06.1992 г. за сумата от 6460 лв., както и Акт за държавна собственост на недвижим имот № 196-10875/10883, съставен на 24.04.1979 г., [населено място], за придобиване от държавата на:1. четири магазинни помещения – двете с вход откъм ул. “ген. Г.” и двете с вход от изток ,ведно с 1/8 ид. ч. от общите части на сградата и мястото и 2. магазин 9/15 с две складови помещения и избено помещение под магазина с 1/8 ид.ч. от общите части и мястото.На гърба на акта за държавна собственост е отбелязано с печат на [община] и подпис на служител на общината,че сумата от 3887 лв. е възстановена с кв. № 66810.01.1992 г. на ОФ “Е.”,както и,че със Заповед № ОА.369/09.03.1994 г. на [община], на основание чл. 88, ал. 4 НДИ, имотът се отписва като държавен. Неоснователно е и оплакването за неправилно интерпретиране на приложените по делото доказателства, поради което въззивният съд е приел, че не е налице съществено разширяване на стола на Об.НС.Безспорно е,че отчуждителното мероприятие “разширение на стола на Об.НС” не е осъществено и отчуждената част от имота не е засегната от никакво реализирано строителство,поради което е отменен по административен ред отказа на кмета на [община] да отмени отчуждаването и възстанови собствеността върху част от имот пл.№ 2089,кв.149 по плана на ЦГЧ – [населено място].Безспорно е и обстоятелство, че стол на Об.НС е имало в партерния етаж на сградата, която се намира в съседния имот пл. № 2088,поради което отчужденият имот съществува реално до размерите, в които е отчужден и е възстановен във вида и размерите, в които се намира към момента на влизане в сила на реституционните закони по съдебен ред. Водим от гореизложеното и на основание чл.293 ал.1 ГПК Върховният касационен съд,състав на І г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 396 от 09.03.2009 г. по гр. д № 1838/2008 г. по описа на Пловдивски окръжен съд . ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: