4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1969/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 47 гр.София, 29 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1969/2013 година Осъденият А. А. Х. е отправил към ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане (макар и да го е нарекъл „касационна жалба”) да бъде възобновено делото, по което е бил осъден от Новопазарския районен съд-като първоинстанционен, и от Шуменския окръжен съд-като второинстанционен. Районният съд по нохд № 73/2013 год. е издал присъда № 54 от 25 април 2013 год., с която наказал Х. с 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим за кражбата на 20 м. четирижилен електрически кабел на стойност 42 лева, който отнел от Ж. Ж. на 14.ХІ.2012 год. - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 НК (още защото е при условията на опасен рецидив по чл.29, б.”б” НК). Окръжният съд по внохд № 239/2013 год. е потвърдил присъдата с решение № 79 от 3 юли 2013 год. след обжалване по въззивен ред от служебния защитник на подсъдимия Х. и с това наказателното производство е приключило инстанционното си развитие. В ръкописната „касационна жалба” (искането за възобновяване на делото) осъденият е по-скоро заявил само недоволството си от въззивния (второинстанционен) съдебен акт, както и очакването си за „бързо решение”, с което да бъдат поправени „много[то] грешки” в него. В съдебното заседание на ВКС искането за възобновяване на делото е поддържано и от служебен защитник с конкретизацията или за оправдаване на осъдения като неизвършил приписаното му престъпление, или за намаляване на наказанието му. Участващият прокурор е за отхвърляне на искането като неоснователно. Върховният касационен съд намери, че трябва само да коригира осъждането относно неговата санкция. І. Наложеното наказание е явно несправедливо и за ВКС това е безспорно при тази равностойност на откраднатото – 42 лева. Става въпрос все пак за кражба, при това не например за джебчийска или пък за кражба, съчетана с принуда (грабеж-според закона), пък дори и за определянето на цената да са били положени значителни усилия, включително чрез назначаването на допълнителна експертиза. НРС и ШОС, впрочем, не за първи път - ако се съди от записаното в свидетелството за съдимост, приложено към първоинстанционното дело, на л.104, № 5 и № 6 -санкционират Х. несправедливо: вж. намаляването от ШОС на л.св. от 9 год. на 4 год., наложено от НРС, както и от ВКС на л.св. от 10 години на 6 години и на 4 години, наложени от ШОС. За ВКС подобна кражба независимо от утежняващите обстоятелства около извършването ѝ (от рецидивист, нощем, на вещ, значима за нейния собственик и т.н.) не заслужава в никакъв случай лишаване от свобода, по-високо от 1 година, разбира се, след правна квалификация на равностойността на откраднатия кабел като изключително смекчаващо по смисъла на чл.55 НК обстоятелство, което, заедно с останалите индивидуализиращи отговорността обстоятелства, сочи на несъразмерна тежест за тази отговорност на минимума от 2 години лишаване от свобода по чл.196, ал.1, т.1 НК. ІІ. Според ВКС неоснователността на възраженията на осъдения, че не е автор на кражбата е също тъй очевидна, както и допусната спрямо него несправедливост при наказването му. Той и без друго не сочи нищо съществено конкретно в подкрепа на възраженията си, но заедно с това съдилищата (доколкото присъдата е потвърдена) са достатъчно убедителни в отношението си към доказаността на обвинението. Вярно е, накрая, че районният и окръжният съдилища са допуснали и други „грешки” – както се е изразил осъденият, - но те не изискват нищо повече от отбелязването тук на двете най-важни от тях. Тази оценка заслужават незаконосъобразните разбирания във връзка предишните присъди срещу Х., които са обусловили квалификацията „опасен рецидив”, и значението на процесуалното му поведение при неговото санкциониране. ВКС е имал и други поводи да припомня указанието в П.2/1970-Пл., че „[ч]лен 29, ал.1, б.”б” НК има предвид две или повече осъждания, а не престъпления. Затова при реална съвкупност на престъпленията[каквито са били престъпленията предмет и на нохд 569/06 и 409/07 на НРС], макар да са постановени различни присъди за отделните престъпления, е налице едно осъждане” (мотиви, „Относно опасния рецидив”, т.2, предпосл.абз.)-вж.например р.138/97-І (Сб., с.30). Що се отнася до забраната за утежняване на отговорността – все едно дали заради „непризнаването на вина” или заради „липса на критичност към извършеното” (ШОС, мотиви, с.4) – тя следва от самата презумпция за невиновност (чл.16 НПК; вж. също р.157/92-І, Сб., с.43, и р.29/09-І, Бюл. 8/09). ІІІ. Ръководен от всичко изложено, от приложимите в глава тридесет и трета от НПК разпоредби и от необходимостта да вземе отношение към санкционирането на 17.І.2014 год. на служебния защитник на осъдения предвид на установеното по-късно, ВКС-І н.о. Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 79 от 3 юли 2013 год. по внохд № 239/2013 год. на Шуменски окръжен съд единствено по отношение на потвърденото с него наказание лишаване от свобода, което намаля при условията и на чл.55, ал.1, т.1 НК на една година. Намалява на петдесет лева наложената на адвоката А. В. П. глоба заради отсъствието му като служебен защитник на 17 януари 2014 год. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ