7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 646 София, 12.08.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втората година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 584 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Д. И. и Н. К. М., и двете със съдебен адрес в [населено място], представлявани от адв. Р. Р., против въззивно решение № 266016 от 7 октомври 2021 г., постановено по в.гр.д. № 9216/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 85610 от 5 април 2019 г., постановено по гр.д. № 10967/2018 г. по описа на Районен съд София за отхвърляне на предявените от И. и М. против „Чез разпределение България“ АД искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане дружеството да им заплати сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на сграда № 01 - трансформаторен пост с площ от 8 кв.м., находяща се в поземлен имот № (№), в землището на [населено място], [община], целият с площ от 0,058 дка, за периода 30.01.2013 г.-15.02.2018 г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на практиката на ВКС и при допуснато процесуално нарушение. Оспорен е изводът на съда, че сделките, легитимиращи жалбоподателите като собственици на процесния трансформаторен пост, не са породили вещно-транслативен ефект, както и че праводателят – ТКЗС, не е собственик на трафопоста към момента на изграждането му. Посочено е, че от нотариален акт за продажба на недвижим имот № (№) от 30.01.2013 г., том I, рег. № (№), дело № (№)/2013 г. на нотариус Е. П., вписан в Служба по вписванията при Районен съд Кюстендил с вх.рег. № (№)/30.01.2013 г., том II, представен пред първоинстанционния съд, се установява, че И. и М. са закупили от „Холдинг Харт МКИ“ ООД процесния енергиен обект – трафопост. Подчертано е, че „Чез разпределение България“ АД нито е твърдяло, нито е доказало сключването на договор по чл. 117 ЗЕ. Оспорен е изводът, че именно процесният трафопост е описаният в акта за държавна собственост, доколкото от разпита на вещото лице, изготвило първоначалната техническа експертиза, се установява, че в процесния имот има два трансформаторни поста, единият от които не функционира от около 5-6 години. Върху работещия трафопост е изписано с боя „ТП ТКЗС“, от което се налага обоснован извод, че именно това е трафопостът на ТКЗС „Драговщица“, а не както приема въззивният съд, че това е трафопостът, описан в акт за държавна собственост от 04.01.1996 г. Подчертано е, че актът за държавна собственост не установява сам по себе си, че дружеството е собственик на трафопоста, тъй като липсват данни за отнемане в полза на държавата на трафопоста, както и за точния момент на неговото изграждане, предвид че актът е от 1996 г., а според вещото лице и съда функциониращият трафопост е построен преди 1988 г. Изтъкнато е, че в нарушение на практика на ВКС съдът не е изложил мотиви въз основа на кои приети по делото писмени доказателства е достигнал до извода, че процесният трафопост не може да бъде собственост на ТКЗС „Драговщица“, тъй като последният е обслужвал и други потребители. Изложени са доводи по сочена от касаторите съдебна практика, като се заявява, че процесният имот не е станал държавна собственост, тъй като не е бил отчужден за държавна нужда срещу заплащане на справедливо обезщетение на собственика му, нито държавата е изкупила имота от него, поради което касаторите не са губили собствеността си върху имота, в който се помещава трафопостът. Поддържа се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е обсъдил в цялост допуснатото и изслушано повторно заключение на вещите лица, а в него липсва и оценка на трафопоста, изготвена съгласно методиката. С оглед на това, на основание чл. 266 ГПК, е направено искане за допускане нова съдебна експертиза, която следа да определи размера на обезщетението за неоснователно обогатяване в резултат на неправомерното ползване на трафопостът, собственост на жалбоподателите. Според касаторите въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като е обосновал съдебния си акт с предположения и вероятности, а не се е произнесъл след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при съобразяването им с материалния закон. В хода на производството по делото е установено, че в процесния имот има два трансформаторни поста, единият от които нефункциониращ. В нотариалния акт на касаторите е посочено, че трафопостът е с площ от 8 кв.м., а в акта за държавна собственост е посочено, че трафопостът в имота на ТКЗС е с площ от 9 кв.м. В заключението си вещото лице по първоначалната техническа експертиза приема, че процесният трафопост е функциониращият трафопост; в откритото съдебно заседание е пояснило, че на вратата на работещия трафопост има запис „ТП ТКЗС“, а на вратата на другия трафопост вещото лице не е видяло да има нещо написано или табела. Нефункциониращият трафопост вероятно не работи от 5-6 години, като в заключението е прието, че функциониращият трансформаторен пост е с площ от 8 кв.м. Посочено е, че съдът е направил предположение, че нефункциониращият трансформаторен пост е обслужвал ТКЗС „Драговщица“ в периода на осъществяване на стопанска дейност, а процесният функциониращ трансформаторен пост е обслужвал и продължава да обслужва потребителите на [населено място]. По делото липсват доказателства, от които да се установи от кой момент трафопостът е започнал да обслужва потребителите на [населено място]. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът „Чез разпределение България“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт Л. Й., в отговор на касационната жалба излага доводи както за липса на основание за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователност на жалбата по същество. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд приема, че производството е образувано по субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 20000 лева за лишаване ищците от ползването на функциониращ трансформаторен пост, обозначен като сграда № 01, с площ от 8 кв. м, находяща се в поземлен имот № (№) в [населено място], [община], целият с площ от 0,058 дка, при съседи на поземления имот: имот № (№) – на наследници на Д. Т. К., кад.№ (№) – полски път, за периода 30.01.2013 г.-15.02.2018 г. По делото е представен акт за държавна собственост № 3660 от 04.01.1996 г., според който трафопост „ТКЗС С.“ е построен през 1965 г., което се потвърждава и от констатациите на вещото лице по първоначалната техническа експертиза, посетило процесния трансформаторен пост на място. Вещото лице е посочило, че трафопостове като процесния са изграждани до 1985 г.–1988 г., след което са заменени с други видове. Възприето е, че процесният трансформаторен пост е построен през 1965 г. Съгласно действалото през 1965 г. законодателство, енергийните източници и всички съоръжения на производството, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна общонародна собственост - чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството (обн. ДВ, бр. 71 от 1948 г.). При действието на Закона за електростопанството (обн. ДВ, бр. 95 от 1975 г.) трансформаторните постове като елементи от електрическата мрежа са държавна собственост – чл. 2, ал. 1, вр. § 3 ДР. По делото липсват данни за преотстъпване на трансформаторния пост от държавата на ТКЗС „Драговщица“ по чл. 3, ал. 1 от Закона за електростопанството (обн. 1948 г.), съответно за разрешение от Асоциация „Енергетика“ по чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството (обн. 1975 г.). Приема се, че процесният трансформаторен пост е държавна собственост и той не е бил собственост на ТКЗС „Драговщица“. Касаторите не са представили договор за продажба на процесния трансформаторен пост, сключен между ТКЗС „Драговщица“ – в ликвидация и праводателя им „Холдинг Харт МКИ“ ООД. Представен е констативен нотариален акт № (№), том III, дело № (№)/1994 г. по описа на А. Т., нотариус при Районен съд Кюстендил, с който М. К. И., президент на фирма „МКИ“, е признат за собственик на процесния трансформаторен пост, като е записано, че фирмата е закупила процесния трансформаторен пост и други недвижими имоти въз основа на законно проведен търг от ТКЗС „Драговщица“ – в ликвидация. Не са представени доказателства, че „Холдинг Харт МКИ“ ООД е правоприемник на фирма „МКИ“ или че фирма „МКИ“ е променила наименованието си на „Холдинг Харт МКИ“ ООД. Посочено е, че дори „Холдинг Харт МКИ“ ООД или негов праводател да е сключил договор за продажба на процесния функциониращ трансформаторен пост с ТКЗС „Драговщица“, този договор не е породил вещно-прехвърлително действие относно трансформаторния пост. Приема се, че процесният функциониращ трансформаторен пост е държавна собственост, а не собственост на ТКЗС „Драговщица“, поради което праводателят на ищците „Холдинг Харт МКИ“ ООД не е придобил правото на собственост върху процесния функциониращ трансформаторен пост и обективираният в нотариалният акт № (№), том I, рег. № (№), дело № (№)/2013 г. договор за продажба на недвижими имоти не е породил вещно-прехвърлително действие. След като ищците не са придобили правото на собственост върху процесния функциониращ трафопост, то те не са лишени от ползването му и не е настъпило обедняване в имущественоправните им сфери. Съдът подчертава, че според действалото към момента на изграждането на процесния трансформаторен пост законодателство, той е станал държавна общонародна собственост, т.е. правото на собственост върху него не зависи от собствеността върху поземления имот, в който е изграден. Дори и ТКЗС „Драговщица“ да е инвестирало в изграждането на процесния функциониращ трансформаторен пост, щом той е обслужвал други потребители, а не само кооперативното стопанство, той е държавна собственост, а не собственост на кооперативното стопанство. В случая не е налице предоставяне на помещение или сграда от ищците на дружеството. Освен това се приема, че противно на твърдяното в жалбата, първостепенният съд е обсъдил задълбочено отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, както и експертното заключение по повторната техническа експертиза. От разпита на вещото лице по първоначалната техническа експертиза в първоинстанционното производство се установява, че при посещението на трансформаторния пост на място са установени два трансформаторни поста, единият от които функциониращ - процесният трансформаторен пост, а другият според вещото лице не работи от много години. Поради това се заключава, че нефункциониращият трансформаторен пост е обслужвал ТКЗС „Драговщица“ в периода на осъществяване на стопанска дейност, а процесният функциониращ трансформаторен пост е обслужвал и продължава да обслужва потребителите от [населено място], което се установява от данните по делото. Касационният съд приема, че не са налице предпоставките за допускането на касационното обжалване, поддържани от касаторите. На първо място се поставят въпросите: когато ТКЗС инвестира в изграждането на функциониращ трансформаторен пост, в това число и чрез предоставянето на част от поземления си имот за изграждането му, може ли да придобие правото на собственост върху него, ако трансформаторният пост е обслужвал и други потребители; към кой момент се преценява дали трафопостът е обслужвал и други потребители; и как следва да се уредят отношенията между електроразпределителното дружество и ТКЗС, респективно неговите правоприемници, досежно ползването на трафопоста и ще се дължи ли обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Във връзка с поставените въпроси касаторите сочат практика на ВКС според решение № 291 по гр.д. № 4016/2014 г., I г.о. Разрешавайки въпроса за статута на помещението, в което са монтирани съоръженията на трафопост, касационният съд приема, че когато част от сграда, собственост на трето лице, се ползва от енергийно предприятие за монтиране на съоръжения за доставка на енергия за други потребители, между собственика и енергийното предприятие трябва да се сключи договор за достъп до тези съоръжения, правното основание на който е уредено в чл. 117, ал. 7, сега ал. 8 ЗЕ. Тези изводи на касационния съд са основани на установеното по делото, че ищецът е собственик на спорното помещение, тъй като то е част от собствената му сграда, което се признава и от ответника. Поради това е прието, че енергийното дружество има само правото да изкупи помещението съгласно § 4, ал. 4 ПЗР ЗЕ, и в този смисъл то попада под определението за „материален ресурс” по смисъла на § 1, т. 32 ДР ЗЕ, тъй като има характер на съоръжение, което осигурява нормалното функциониране на енергийния обект; като съвкупност от сграда (помещение) и енергийно съоръжение обектът се определя като трафопост- енергиен обект от вида на площадковите; тъй като е собственост на трето лице, помещението подлежи на изкупуване от лицензираното енергийно предприятие, съгласно § 4, ал. 1 ПЗР ЗЕ, респ. § 67, ал. 2 ПЗР ЗЕЕЕ /отм./, а до изкупуването за ползването му се дължи обезщетение. С решение № 119 по цитираното от касаторите гр.д. № 625/2010 г., IV г.о., е установена продажбата на поземлен имот – частна държавна собственост, ведно с намиращия се в него трафопост, на кооперация, за ползването на който имот се претендира заплащане на обезщетение. Очевидно е, че възприетата от касационния съд в сочените решения фактическа обстановка, е различна от тази в процесния случай, а даденото тълкуване от ВКС има отношение само към третия въпрос, поради което формално не се разкрива поддържаното противоречие с практиката на ВКС по първите два въпроса. Посоченото определение № 354 по т.д. № 2207/2017 г., II т.о., ВКС, не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а и касационното обжалване не е допуснато поради липсата на поставен правен въпрос, което изначално опровергава тезата на касаторите за относимост на сочения съдебен акт. В решение № 91 по т.д. № 596/2008 г., II т.о., ВКС, съдът е дал тълкуване във връзка с последния поставен въпрос, а цитираните от касаторите мотиви съставляват извадка от мотивите на въззивната инстанция. Поставените в настоящото производство въпроси изначално не адресират конкретните мотиви на въззивния съд, в които е отразено заключението, че процесният трафопост не е придобит от касаторите по предвидения от закона ред, а отразяват тяхното виждане за принадлежността на правото на собственост върху него. Съображенията на въззивния съд за това, че дори и съответното ТКЗС да е инвестирало в изграждането на процесния трансформаторен пост, щом той е обслужвал други потребители (относно последното няма спор), а не само кооперативното стопанство, той е държавна собственост, са допълнителни и не съставляват решаващ извод при произнасянето на съда относно придобиването на имота от касаторите. Отреченото от съда придобиване на имота пък от своя страна води до липса на необходимост да се отговори на третия въпрос, след като липсва основание, по силата на което да се приеме, че е налично облигационно задължение от страна на електроразпределителното дружество към касаторите. Касационното обжалване не следва да се допуска и по последния поставен въпрос: допустимо ли е съдът да приеме за установено дадено обстоятелство въз основа на направено от съда предположение, при липса на изрични писмени доказателства. С този въпрос касаторите атакуват извода на съда, че вероятно нефункциониращият трансформаторен пост е обслужвал съответното ТКЗС в периода на осъществяване на стопанската дейност, както и предположението, че процесният функциониращ трансформаторен пост е обслужвал и продължава да обслужва потребителите на [населено място], без да са налични доказателства от кой момент е започнало това обслужване. Според касаторите, отговорът на въпроса е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но отново, както беше отбелязано и по предходната група въпроси, касаторите атакуват допълнителен извод на съда, а не решаващите изводи за това дали касаторите са собственици на процесния трансформаторен пост. С допускането на касационното обжалване по този въпрос, независимо от значението му (впрочем, по въпроса има изобилна съдебна практика на ВКС) за касаторите, не би се преодолял основния извод на съда, определящ отхвърлянето на предявения иск. При този изход на спора е основателно искането на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя от съда на сумата от 100 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о., О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 266016 от 7 октомври 2021 г., постановено по в.гр.д. № 9216/2019 г. по описа на Софийски градски съд. ОСЪЖДА Д. Д. И., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], [жилищен адрес] и Н. К. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. 3, да заплатят на „Чез разпределение България“ АД, ЕИК[ЕИК], сумата от 100 (сто) лева разноски за касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: