2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
София, 13 март 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при участието на секретаря Мира Недева
и в присъствието на прокурора Пенка Маринова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 106 по описа за 2017 година.
Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения И. Ц. Д. за възобновяване на наказателно дело на основание чл.423, ал.1 от НПК. Пред ВКС искането се поддържа. Защитата на осъдения представя писмени бележки.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането.
За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното:
С присъда по нохд № 360/14 г. Районният съд-гр.Козлодуй осъдил подсъдимия Д. за деяние, извършено на 09.03.2014 г., на основание чл.131, ал.2, т.3, във връзка с чл.130, ал.1 и чл.54 от НК на 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
С решение № 20 от 14.03.2016 г. по внохд № 52/16 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд-гр.Враца потвърдил присъдата на КРС.
С решение № 506 от 08.12.2016 г. по нд № 1027/16 г. Апелативният съд-гр.София, в производство по чл.424, ал.1 от НПК, оставил без уважение искането на осъдения Д. за възобновяване на наказателното дело на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:
Искането е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно.
Осъденият и защитата му поддържат, че са налице условията на чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното дело, тъй като „присъдата е издадена задочно” и искателят иска да му са даде възможност „да се защити ..и да даде показания”.
Съгласно чл.423, ал.1 от НПК в шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство и искането се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.254, ал.4 не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.
От данните по делото произтичат следните констатации:
1. осъденият е взел лично участие в досъдебното производство при предявяване на обвинението, разпита му в качеството на обвиняем и при предявяване на разследването – на 12.06.2014 г. (л.л.113-116 от досъдебното производство);
2. на 17.09.2014 г. лично е получил преписи от процесуалните книжа- обвинителен акт и разпореждане на съдия докладчик, както и призовка за съдебното заседание на 27.10.2014 г. Със същата призовка Д. е бил уведомен за възможността делото да се разгледа и реши в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК, респ. е уведомен за процедурата по чл.254, ал.4 от НПК (л.18 от нохд по описа на КРС);
3. призовката за следващото съдебно заседание на 10.12.2014 г. Д. е получил лично на 23.10.2014 г. (л.36 нохд);
4. Д. се явявал лично в съдебните заседания на 10.12.2014 г. (л.54 нохд), на 01.04.2015 г. (л.98 нохд) и на 27.05.2015 г. (л.145 нохд);
5. неявяването му в съдебно заседание на 11.02.2015 г., за което бил уведомен от предходното такова, провело се на 10.12.2014 г., без да е посочил уважителни причини за това, предопределило предприемането на мерки от КРС за местно и общодържавното му издирване (л.л.89,91,93);
6. по сходен начин, макар да е бил уведомен надлежно за съдебното заседание на 22.06.2015 г. (от предходното заседание на 25.05.2015 г., когато се явил пред КРС), Д. не се явил и не посочил уважителни причини за това;
7. повторно предприетите от КРС мерки по установяване местонахождението на Д., не довели до резултат, като при местното издирване било установено, по данни, съобщени от неговия баща, че от два месеца, преди 14.09.2015 г. той е в Република Испания. До 04.11.2015 г., когато е даден ход на делото на основание чл.269, ал.3, т.2 от НПК, в отсъствие на подсъдимия, местното и общодържавно издирване били без положителен резултат относно местонахождението на Д..
Така в отсъствие на искателя е приключило разглеждането на делото пред първата инстанция, постановила осъдителния съдебен акт, посочен по-горе, както и въззивното производство, образувано пред ВОС, по жалба от името на подсъдимия, подадена чрез неговия защитник.
Изложеното дава основание да се приеме, че след като е била изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 от НПК, респ. Д. е бил уведомен за възможността делото да се разгледа и реши в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК, той не се е явил в съдебно заседание без уважителни причини, респ. се е дезинтересирал от съдебното производство, развило се пред КРС след 22.06.2015 г. Иначе казано, не може да бъде направен извод за ограничено право на лично участие при разглеждане на делото от съда, тъй като неучастието на искателя се дължи на собствената му преценка за отсъствието на необходимост от това и съдът не може да бъде упрекнат в това, че като е установил предпоставките на чл.269, ал.3, т.2 от НПК е дал ход на делото, разгледал го и го решил.
Като не установи да са налице условията на чл.423, ал.1 и 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Ц. Д. за възобновяване на нохд № 360/14 г. по описа на Районния съд-гр.Козлодуй.
|