Р Е Ш Е Н И Е № 52 София 19.06.2018 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти април, две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2154/2017г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Х. Х.,гр.П., чрез процесуалния й представител адвокат В. К., срещу въззивно решение № 66/20.02.2017г. по гр. дело № 901/2016г. на Пазарджишкия окръжен съд. С определение № 27/15.01.2018г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск, обусловена от наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение с ТР № 8/2013г. по тълк. д. № 8/2012г., ОСГТК, ВКС и с решение № 13/2016г. по гр. д. № 3637/2015г., ІІ г.о., ВКС. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния закон – основания за касация по чл.281,т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Х. С. Б., оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав ІІ г.о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното: С въззивното решение е обезсилено решение № 848/10.11.2016г. по гр.дело № 3625/2014г. на Пазарджишкия районен съд и производството е прекратено поради липса на правен интерес. С посоченото първоинстанционно решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. Х. Х. против Х. С. Б. отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик на 126/626 ид.части от УПИ ХІІ-650, при съседи: УПИ III-651 и УПИ IV-652, УПИ X.-650, УПИ XI-653 и на 99/661 ид.части от УПИ ХІІІ-650, при съседи: УПИ I-651, УПИ III-651, улица, УПИ X.-650 и улица, и двата в кв. 43 по плана на [населено място]. Възивният съд е приел, че ищцата е собственик на основание дарение, извършено с нот. акт № 62/28.03.1975г. на парцел І-920 в кв. 56 по плана на [населено място] от 1930 г. с площ от 594 кв.м. В двата процесни УПИ попадат части от бившия имот пл.№ 920 - в УПИ ХІІ-650 са включени 170 кв. – част от парцел І-920, а в УПИ ХІІІ-650 са включени 325 кв. - част от парцел І-920. За разликата до 690 кв. м. от УПИ ХІІ- 650 и до 675 кв.м. от УПИ ХІІІ-650, ищцата се е позовала на придобивен способ: регулация по плана от 1976г., впоследствие приложена през 1980г. чрез оценка, заплащане и заемане на придаваемите се места, които са станали собственост на собственика на имота, към които са придадени. Ищецът следва да докаже притежанието на правата, с които да обоснове правния си интерес от установяването на материалната си легитимация да предяви отрицателен иск и да се намеси в чужда правна сфера, отричайки правото на ответника. В случая ищцата не е доказала по какъв начин е придобила собствеността върху процесните имоти извън частта от имот пл. № 920, попадаща в тях и придобита по дарение и не е доказала по несъмнен начин твърденията, че освен по дарение се легитимира като изключителен собственик на УПИ ХІІІ-650 и УПИ ХІІ-650 и на основание приложена регулация. С оглед на това, въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала наличие на правен интерес от водене на иска и е прекратил производството по делото. Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване - допустимостта на отрицателния установителен иск, обусловена от наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка, не е решен в съответствие с ТР№8/2013г. по тълкувателно дело №8/2012г. на ВКС, ОСГТК, ВКС. С последното се приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.В производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи п равния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо.С решение №13/2016г. по гр. д. № 3637/2015г., ІІ г.о., ВКС е прието по реда на чл.290 ГПК, че тази постановка е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот , по силата на диспозитивното начало в гражданския процес, той може сам да определи интензитета и обема на търсената защита, вкл.чрез предявяване на отрицателен установителен иск.В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос не на неговата процесуална, а на материалноправната му легитимация – въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. В разглеждания случай в противоречие с цитираната задължителна за въззивния съд практика на ВКС в обжалваното решение е прието, че след като ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесния имот, то за него липсва правен интерес от водене на отрицателния установителен иск. Доказването, че спорното право му принадлежи – че е придобил собствеността върху процесните имоти извън частта от имот пл. № 920, попадаща в тях и придобита по дарение и се легитимира като изключителен собственик на УПИ ХІІІ-650 и УПИ ХІІ-650, е въпрос не на процесуалноправна, а на материалноправна легитимация. От твърденията в исковата молба и данните по делото следва, че ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи наличие на правен интерес от водене на отрицателния установителен иск, съгласно ТР№8/2013, ОСГТК, ВКС, поддържа, че е собственик на процесния имот и съгласно диспозитивното начало в гражданския процес е определил обема и интензитета на търсената защита като се е ограничил до отричане със сила на пресъдено нещо правото на ответника. Изложените от въззивния съд съображения относно липсата на правен интерес касаят съществото на правния спор и основателността на претенцията на ищеца, основана на отчуждителното действие на регулационния план /чл.110 З./отм./ за процесния имот. С оглед изложеното следва да се приеме, че е налице правен интерес от отричане правата на ответника, съгласно цитираната практика на ВКС и така предявеният иск е допустим. Като е отказал да го разгледа по същество с мотиви, че липсва правен интерес от воденето му, въззивният съд е постановил неправилно решение в противоречие със задължителната за него практика на ВКС. Въззивното решение трябва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да разгледа спора по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. на основание чл.293,ал.3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 66/20.02.2017г. по гр. дело № 901/2016г. на Пазарджишкия окръжен съд. Връща делото на същия съд за разглеждането му от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: