Р Е Ш Е Н И Е № 298 гр.София, 14 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1593/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия И. Т. А. против решение № 37/31.03.2011 год. по въззивно нохд № 27/2011 год. на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение. Поддържа се, че е допуснато нарушение на закона, а наложеното наказание е явно несправедливо. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК се обосновава искането за преквалифициране на деянието като престъпление по чл.124 НК и определяне на справедливо по размер наказание. Гражданският ищец Н. М. Д. не е направил възражение по съображенията в жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Поддържа в становището си, че въз основа на оценката на доказателствения материал законът е приложен правилно и наказанието не е явно несправедливо. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите на чл.347, ал.1 НПК намира: Бургаският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 27/2011 год. потвърдил изцяло присъда № 299/15.07.2010 год. по нохд № 217/2009 год. на Бургаския окръжен съд, наказателен състав, с която признал подсъдимия А. за виновен в това, че на 06.03.2009 год. в с. Маринка умишлено умъртвил М. Д., намиращ се в безпомощно състояние като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. На основание чл.116, ал.1, т.5 и т.6, пр.2 и пр.3 вр.чл.115 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 10 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим и затвор. Предявеният от Н. М. Д. граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл.59, ал.1 НК, за разноските и за веществените доказателства по делото. Въззивният съд е приел фактическата обстановка за правилно установена въз основа на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, а оценката за вярна с оглед действителния му смисъл. Изложил съображения за правната квалификация на деянието и определянето на наказанието при предпоставките по чл.55 НК като го е определил за справедливо в размер на 10 години. Неоснователно е възражението, че неправилно съдът е отказал да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл.124 НК, независимо, че не е установен умисъл за убийство, нито медицински знания у подсъдимия за последиците от счупването на ребрата на пострадалия. Същите съображения са поддържани и пред въззивния съд, който след като е изложил фактическите си съображения за конкретната фактическа обстановка, състояние на пострадалия и действията на подсъдимия е направил и верни правни изводи, че квалификацията по чл.116, ал.1, т.5 и т.6, пр.2 и пр.3 НК е законосъобразна. Изводите за умисъла не се правят въз основа на това какво е мислил да направи подсъдимия, какво е могъл, но не е направил, имал ли е медицински знания, а с оглед на конкретното му поведение към момента на извършване на деянието. Установено е, че с действията си е причинил двустранно счупване на общо 5 ребра. По механизъм тези увреждания отговарят да са причинени при силен и рязък натиск, при удар с крак, натиск с коляно. Нанесени са и множество кръвонасядания и ожулвания на главата, тялото, крайниците. Всички увреждания са причинени с нанесените от подсъдимия множество удари с юмруци, ритници, твърди грапави предмети, с тъпоръбести предмети, т.е. осъществени са въздействия по жизнено важни места на тялото на жертвата, които са от естество да предизвикат смъртта, а не само да причинят телесно увреждане. Установена е по несъмнен начин и причината за смъртта като пряка и непосредствена последица от действията на подсъдимия – настъпилата остра дихателна недостатъчност у пострадалия вследствие на двустранно счупените ребра. Установени са и квалифициращите признаци – по т.5 с оглед установената слепота пострадалия не е бил в състояние да избегне нападението или да се защити от възникналата опасност, а нанесените множество удари, силата, уврежданията, които са причинили за продължителен период от време силни болки и страдания са определящи за решението, че са налице и квалифициращите признаци по т.6, пр.2 и пр.3 на чл.116 НК. Изводите за конкретното обективирано поведение на подсъдимия и за наличието на евентуален умисъл не са произволни, а са изведени от оценката съобразно изискванията по чл.107, ал.3 и ал.5 НПК – на гласните и писмените доказателствени средства, на заключенията на вещите лица. Изложените подробни правни съображения за отказа да се приеме като основателен довода за нарушение на закона, които и настоящият състав споделя, по съдържанието си отговарят на изискванията по чл.339, ал.2 НПК. Основателно е възражението, че наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 10 години, макар и определено при предпоставките на чл.55, ал.1, т.1 НК, е явно несправедливо. Въззивният съд правилно е оценил всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства и е възприел, макар и с определени резерви, но без процесуална възможност за промяна, извода, че са налице предпоставките за предвиденото като изключение право да бъде определено наказанието под предвидения минимум. Неправилно е оценил като обстоятелства с особена тежест на отегчаващи установените за начина, по който подсъдимият упражнява правото си на защита с отказа да се признае за виновен, да даде негативна оценка на свидетелите предвид техните отношения и да оспори добросъвестността им, желанието му да бъде оневинен, данните за други извършени престъпления, последното от които е през 1997 година, и се е обосновал с емоционалните си оценки за поведението на личността на подсъдимия по време на процеса. Същевременно в нарушение на изискванията за цялостна оценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства не е отчел конкретно установеното за ситуацията, при която е бил поставен – да се грижи сам за човек (независимо от близките родствени отношения), който безспорно се е нуждаел от специални грижи във връзка с неговото физическо и психическо здраве, изпаднал в състояние на невъзможност да полага грижи за личната си хигиена, хранене, обслужване, без да е бил психически подготвен, за невъзможността му да преодолее неочаквано нарушеното му равновесие и да се пригоди към нов начин на живот, оказал негативно влияние върху изградения стереотип да се грижи сам и само за себе си, да приеме отговорност, която поначало се дължи от държавни органи на лица, в състоянието, в което се е намирал пострадалия. Такива грижи обичайно се дължат от децата, но синът е проявил интерес след смъртта при възможността да получи парично обезщетение. Оказал се е уязвим и в невъзможност да преодолее трудностите, в които е бил поставен без неговото осъзнато доброволно съгласие и преценка, че може да се справи успешно. Пренебрегвайки установените факти в посочения смисъл, които са в основата на подбудите за извършване на престъплението от лице, което поначало не счита живота си за успешен, съдът не е дал вярна оценка на обществената опасност на личността и я е определил с по-голяма тежест. Отчитайки изложеното и оценяваните обстоятелства, чийто характер е правилно определен, наказанието законосъобразно е индивидуализирано при предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 НК, а справедливият размер на наказанието лишаване от свобода, който подсъдимият следва да изтърпи, настоящият състав определя на осем години при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. В посочения смисъл решението следва да се измени. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.3 вр.чл.348, ал.1, т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 37/31.03.2011 год. по въззивно нохд № 27/2011 год. на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение в частта относно наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия И. Т. А., като го намалява на осем години. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: