Р Е Ш Е Н И Е № 38 София,26.03.2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1157/2018 г. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 644 от 16.11.2018 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 31 от 04.01.2018 г. (грешно посочена 2017 г.) по т. д. № 5087/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която са уважени предявените от „Бокар Монд“ ООД (в несъстоятелност), [населено място] срещу „Сибанк“ ЕАД, гр. София искове по чл. 694, ал. 1 ТЗ, като е признато за установено, че ищецът „Бокар Монд“ ООД (в несъстоятелност), в качеството му на солидарен длъжник по договор за кредит № 922/29.11.2007 г., не дължи на „Сибанк“ ЕАД, поради погасяването им по давност, вземанията, включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Бокар Монд“ ООД съгласно определение от 14.04.2015 г. по т. д. № 3271/2012 г. на СГС, съответно: за сумата 5 482 362.80 лв. – главница, заедно със законната лихва върху нея, считано от 27.08.2014 г. до окончателното й изплащане; за сумата 1 746 656.27 лв. – законна лихва за периода 27.08.2011 г. - 11.08.2014 г. и за сумата 23 185.82 лв. – законна лихва за периода 12.08.2014 г. - 27.08.2014 г. К. контрол е допуснат на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Дали плащанията за главница по договор за банков кредит с погасителен план имат характер на периодични плащания, с оглед приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД или е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, изчисляван от датата на окончателния падеж (последната уговорена дата за окончателно издължаване на кредита)“. Касаторът „Обединена Българска Банка“ АД (като правоприемник на „Сибанк“ ЕАД) поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода за погасяване по давност на вземането за главница по процесния договор за банков кредит. Счита, че в противоречие със закона и съдебната практика въззивният съд е преценил издължаването на кредита чрез плащане на анюитетни вноски като периодични плащания, в резултат на което е приел за приложима по отношение на тях кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а не общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Според касатора, решаващият състав неоснователно се е позовал на разясненията относно периодичните плащания, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като същите са неотносими към вземането за главница по договорите за банков кредит. Ответниците по касация – „Бокар Монд“ ООД (в несъстоятелност), гр. София и синдикът на дружеството – заявяват становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения в писмен отговор от 29.03.2018 г. и писмени бележки, депозирани в съдебно заседание на 27.02.2019 г. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени решението на Софийски градски съд в обжалваната негова част и да уважи предявените от „Бокар Монд“ ООД (в несъстоятелност) отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694 ТЗ, въззивният съд е приел, че процесните вземания на „Сибанк“ ЕАД към ищеца, в качеството му на солидарен длъжник по договор за кредит № 922/29.11.2007 г., включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на същия съгласно определение от 14.04.2015 г. по т. д. № 3271/2012 г. на СГС, са погасени по давност и поради това не подлежат на принудително удовлетворяване. Според решаващия състав, вземанията за лихви за период 3 години преди датата на предявяването им в производството по несъстоятелност по реда на чл. 685 ТЗ, т. е. преди 27.08.2011 г., са погасени на самостоятелно основание, съответно вземанията за възнаградителни лихви (за сумата 226 593.76 лв. – договорна лихва за периода 21.12.2009 г. - 20.11.2010 г.) са погасени на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а вземанията за обезщетителни лихви (за сумата 1 287 623.20 лв. – наказателна лихва за периода 21.12.2009 г. -31.07.2011 г. и за сумата 45 074.33 лв. – законна лихва за периода 01.08.2011 г. - 26.08.2011 г.) – на основание чл. 111, б. „б“ ЗЗД. За всички останали вземания за лихви (за сумата 1 746 656.27 лв. – законна лихва за периода 27.08.2011 г. - 11.08.2014 г., за сумата 23 185.82 лв. – законна лихва за периода 12.08.2014 г. - 27.08.2014 г. и за законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2014 г. – датата на предявяване на вземанията – до окончателното й изплащане) е прието, че са погасени на основание чл. 119 ЗЗД поради погасяването на вземането за главница. Въззивният съд е счел, че по отношение на вземането за главница също е приложима кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Преценил е, че с оглед уговорката в процесния договор за издължаване на кредита на погасителни анюитетни вноски в случая се касае за „периодични плащания“ по смисъла на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК. Поради това и тъй като от падежа на всяка от погасителните вноски до датата на предявяване на вземането по реда на чл. 685 ТЗ (27.08.2014 г.) са изтекли повече от 3 години, вземането за главница е погасено изцяло. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно. Изразеното от въззивния съд становище по въпроса за погасителната давност за главницата по договор за кредит е в противоречие със закона и съдебната практика. В множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховен касационен съд, част от които са цитирани в определението по чл. 288 ГПК, е прието, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. С оглед уговорения в чл. 5.1. от процесния договор краен срок за издължаване на кредита – 20.11.2010 г., към датата на подаване на молбата по чл. 685 ТЗ – 27.08.2014 г., общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД не е изтекла. Следователно, вземането на „Сибанк“ АД за невърнатата част от главницата по този договор не е погасено по давност, съответно не са погасени на основание чл. 119 ЗЗД и вземанията за лихви, за които не е изтекла 3-годишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Като е приел обратното, въззивният е постановил неправилен акт. Ето защо, в допуснатата му до касационен контрол част същият следва да бъде отменен, а предявените от Б. М.“ О. (в несъстоятелност) срещу „Сибанк“ ЕАД (чиито универсален правоприемник поради вливане е касаторът „Обединена Българска Банка“ АД) искове по чл. 694, ал. 1 ТЗ, предмет на касационното производство, следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 ГПК, ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, същият дължи заплащане на държавна такса за всички инстанции в размер на сумата 168 433.46 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 31 от 04.01.2018 г. (грешно посочена 2017 г.) по т. д. № 5087/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която са уважени предявените от „Бокар Монд“ ООД (в несъстоятелност), гр. София срещу „Сибанк“ ЕАД, гр. София искове по чл. 694, ал. 1 ТЗ за признаване за установено, че ищецът „Бокар Монд“ ООД (в несъстоятелност), в качеството му на солидарен длъжник по договор за кредит № 922/29.11.2007 г., не дължи на „Сибанк“ ЕАД, поради погасяването им по давност, вземанията, включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Бокар Монд“ ООД съгласно определение от 14.04.2015 г. по т. д. № 3271/2012 г. на СГС, съответно: за сумата 5 482 362.80 лв. – главница, заедно със законната лихва върху нея, считано от 27.08.2014 г. до окончателното й изплащане; за сумата 1 746 656.27 лв. – законна лихва за периода 27.08.2011 г. - 11.08.2014 г. и за сумата 23 185.82 лв. – законна лихва за периода 12.08.2014 г. - 27.08.2014 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от „Бокар Монд“ ООД (в несъстоятелност), [населено място] срещу „Обединена Българска Банка“ АД (като правоприемник на „Сибанк“ ЕАД) искове по чл. 694, ал. 1 ТЗ за признаване за установено, че ищецът „Бокар Монд“ ООД (в несъстоятелност), в качеството му на солидарен длъжник по договор за кредит № 922/29.11.2007 г., не дължи на „Сибанк“ ЕАД, поради погасяването им по давност, вземанията, включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Бокар Монд“ ООД съгласно определение от 14.04.2015 г. по т. д. № 3271/2012 г. на СГС, съответно: за сумата 5 482 362.80 лв. – главница, заедно със законната лихва върху нея, считано от 27.08.2014 г. до окончателното й изплащане; за сумата 1 746 656.27 лв. – законна лихва за периода 27.08.2011 г. - 11.08.2014 г. и за сумата 23 185.82 лв. – законна лихва за периода 12.08.2014 г. - 27.08.2014 г. ОСЪЖДА „Бокар Монд“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81 В, ет. 1, ап. 2 да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, „М. център“ юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 300 (триста) лева. ОСЪЖДА „Бокар Монд“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81 В, ет. 1, ап. 2 да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на сумата 168 433.46 лв. (сто шестдесет и осем хиляди четиристотин тридесет и три лева и четиридесет и шест стотинки). Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: