2 Р Е Ш Е Н И Е № 655 гр.София, 27.10.2010г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври, две хиляди и десета година в състав: Председател:надежда зекова Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА светла бояджиева при секретаря Ю. Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1952 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 27.07.2009г. по гр.д.№ 2955 / 2007г., в частта му, с която С. градски съд е осъдил М. на в.р. да заплати на С. Н. Д. сумата 4 338, 40 лева обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконно уволнение за времето от 26.02.2001г. до 26.02.2002г. на основание чл.121, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител, ведно с лихва от 28.01.2004г. С определение от 23.03.2010г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване по материално правен въпрос от значение за спора, а именно за възможността, да бъде намалено обезщетението по чл.104, ал.1 ЗДСл, ако служителят е получавал трудово възнаграждение за друга работа не по служебно правоотношение, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата Жалбоподателят - М. на в. р. поддържа, че решението е неправилно и моли да се отмени, като се отхвърли предявения иск. Ответникът С. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., , приема за установено следното: С обжалваното решение С. градски съд е осъдил М.на в. р. да заплати на С. Н.Д. сумата 4 338, 40 лева обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконно уволнение за времето от 26.02.2001г. до 26.12.2001г. на основание чл.121, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител, ведно с лихва от 28.01.2004г. Съдът е установил по делото, че с решение от 13.07.2005г. по адм.д.№9596/2005г. ВАС е оставил в сила решение от 13.07.2005г. по адм.д.№900/2001г. на С. ГС, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед №58/26.02.2001г. за прекратяване служебното правоотношение на ищцата. При тези данни съдът е приел, че съгласно чл.104, ал.1 ЗДСл на ищцата се дължи обезщетение в размер на 10 месечно брутно възнаграждение за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение й е присъдил процесната сума. Приел е, че то й се дължи това обезщетение независимо, че от 10.07.2001г. Д. е започнала работа по трудов договор в “И.-Б.” с месечно възнаграждение от 1639 лева, тъй като разпоредбата на чл.104, ал.1 ЗДСл предвиждала изискването лицето да не е започнало работа на държавна служба. Настоящият съдебен състав по поставения за тълкуване въпрос приема за правилно разбирането, застъпено в представеното от жалбоподателя решение от 15.10.2008г. по гр.д.№1662/2006г. на ВКС, в което е прието, че обезщетение при незаконно уволнение на държавен служител се дължи за времето, през което не заема държавна служба, но за не повече от 10 месеца. Неправилно въззивният съд обаче е приел, че не следва да се вземе предвид обстоятелството, че когато служителят е бил назначен на друга работа и е получавал възнаграждение за същата, той би имал право има право на разликата между заплатата и възнаграждението, ако последното е в по-нисък размер, като брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно. Не може да се приеме, че по Закона за държавния служител следва да се приложи по-благоприятен режим в сравнение с други хипотези на обезщетяване при прекратяване на служебни и трудови правоотношения – по КТ, ЗОВС, ЗМВР и З., в какъвто смисъл е и даденото тълкуване и в задължителна практика на ВКС – решение от 27.05.2010г. по гр.д.№4701/2008г. на ВКС. При така дадения отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а спора решен по същество с оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 и 3 ГПК. Като последица от отмяната на незаконното може да бъде уважен за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал.1 ЗДСл, но само ако в резултата на незаконно прекратеното му служебно правоотношение същият търпи реални вреди. В случая служителката С. Николова от 10.07.2001г. е започнала работа по трудов договор с месечно възнаграждение от 1639 лева, което е значително по-високо по размер от получаваната от нея заплата като държавен служител, поради което за времето от 26.02.2001г. до 26.12.2001г. същата не търпи вреди, въпреки че нейното служебно правоотношение е било прекратено незаконно. С помощта на съдебно - счетоводна експертиза по делото е установено, че й се дължи обезщетение в размер на 4 338, 40лева, а тя е получила през исковия период трудово възнаграждение в размер на 6556 лева, т.е. не е налице разликата между заплатата и възнаграждението, при която последното да е в по-малък размер, тъй като не е получавала трудово възнаграждение в по-нисък размер. Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли. На основание чл.81 ГПК и чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответницата дължи на жалбоподателя направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 266,76лева. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 27.07.2009г. по гр.д.№ 2955 / 2007г. на С. градски съд. ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. Д. иск срещу М. на в. р. за сумата 4 338, 40 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконно прекратяване на служебно правоотношение за времето от 26.02.2001г. до 26.02.2002г. ОСЪЖДА С. Н. Д. да заплати на М. на в. р. 266,76лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: