2 П Р И С Ъ Д А № 333 София, 16 септември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора :Д.Генчев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №897 по описа за 2015 година,въз основа на закона и данните по делото На основание чл.354 ал.5 НПК вр. с чл.336 ал.1 т.1 НПК ОТМЕНЯ решение по внохд.№6/2015 г. на Военно апелативен съд и изменената с него присъда по нохд.№80/2012 г. на Софийски военен съд в наказателно осъдителната им част и вместо това П Р И С Ъ Д И : ПРИЗНАВА подсъдимия А. А. В. [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на 02.12.1998 г. в [населено място], като лице от състава на полицията, по повод изпълнение на службата му, умишлено умъртвил А. Г. М. (деветнадесет годишен), поради което и на основание чл.116 ал.1 т.2 НК(изменен), вр. с чл.115 НК и чл.55 ал.1т.1 НК го ОСЪЖДА на лишаване от свобода за срок от СЕДЕМ години. На основание чл.60 ал.1 вр. с чл.61 ЗИНЗС, наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. ПРИСЪДАТА не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 9 МОТИВИ към присъда по к.д.№897/2015 г. на ВКС първо наказателно отделение : Производството по делото е по реда на чл.354 ал.5 пр.2 НПК вр. с чл.336 ал.1 т.1 НПК вр. с чл.334 т.2 НПК , образувано по протест на военно апелативна прокуратура и жалби на частните обвинители и граждански ищци, и на подсъдимият срещу решение по внохд.№6/15 година на Военно апелативния съд. В съдебно заседание протеста с доводи за нарушениe на закона и искане за преквалификация на извършеното, като престъпление по чл.116 от НК се поддържа от представителя на ВКП. Повереникът и частният обвинител Г. М., поддържат жалбата си срещу същото решение , с доводи за нарушение на закона и искане за преквалификация на деянието по чл.116 от НК, както и налагане на наказание за това престъпление. Подсъдимият В. и защитата му поддържат жалбата си с доводи за липса на категоричност в изводите на въззивният съд по авторството на деянието и за неправилност на извода за формата на вината. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение от 02.04.2015 година, постановено по внохд №6/15 година на Военно апелативен съд е изменена присъда по нохд. №80/12 на Софийския военен съд, като е преквалифицирано, извършеното от А. В. деяние от престъпление по чл.118 от НК вр. чл.116 ал.1 т.2 НК , в такова по чл.123 ал.1 вр. чл.2 ал.2 НК, а именно, че на 02.12.1998 година, около 22.30 часа на околовръстен път [населено място], в района на КПП В. в посока[жк], при немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност ( участник в мероприятия за задържане на лица, извършители на тежки криминални престъпления, обявени за общонационално издирване), произвел четири изстрела със служебно оръжие – пистолет „С.”, в нарушение на чл.80 ал.1 ЗМВР /отм./ и по непредпазливост причинил смъртта на водача на л.а. „Ф. Г.” – А. М.(деветнадесет годишен), починал на 07.12.1998 година, като на основание чл.81 ал.3НК, вр. чл.80 ал.1 т.3 НК не му налага наказание, поради изтекла давност. Изменява присъдата в частта относно гражданският иск, като законната лихва върху присъдените суми да се заплати, считано от 07.12.1998 година до окончателното изплащане. С посочената по-горе присъда подсъдимият В. е признат за виновен в това, че на същата дата и място, като лице от състава на полицията при изпълнение на службата му в състояние на силно раздразнение, което било предизвикано от пострадалия с противозаконно действие, при управление на л.а. „Ф. Г.” – червен на цвят, без регистрационни табели засякъл, управлявания от подсъдимия В. микробус „М.” с номер [рег. №], от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния и возещите се в микробуса служители на МВР, умишлено умъртвил А. Г. М., прострелвайки го със служебния си пистолет „С.”, като смъртта е настъпила на 07.12.1998 година, поради което и на основание чл.118 НК вр. чл.116 ал.1 т.2 НК и чл.54 НК е осъден на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за невинен да е извършил деянието със средство опасно за живота на мнозина и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.116 ал.1 т.6 НК. С присъдата са уважени и граждански искове за претърпени неимуществени вреди на родителите на пострадалия , в размер на по 40 000 лева за всеки от тях. По протеста на военно апелативна прокуратура: Протестът е релевиран на основанията по чл.348 ал.1 т.1 от НПК със следните доводи: 1. Инстанционните съдилища са приложили неправилно закона, защото извършеното от подсъдимия съставлява престъпление, за което му е повдигнато обвинение на досъдебното призводство и с обвинителния акт. 2. По делото няма спор по фактите, а именно: - подсъдимият на 02.12.1998 година около 22.30 часа на „О. п.” на [населено място] в района на КПП В., е произвел четири изстрела със служебно назначения му пистолет „С.” с № Н., при което един от изстреляните с това оръжие проектили , е преминал през задна дясна греда, предна лява облегалка на лекия автомобил, проникнал във водача А. М. и му причинил две огнестрелни наранявания на гърба , в областта на дясно междуребрие, и по лопатковата линия на лява слабинна област, които са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на М. на 07.12.1998 година. 3.Преквалифицирането на извършеното от В. в престъпление по чл.123 ал.1 от НК е незаконосъобразно. Деянието е извършено след прекратяване на акция по задържане на опасни престъпници и след разпореждане на свидетеля Б. да не се преследва пострадалия, тъй като подсъдимият и колегите му в управлявания от него микробус не са оторизирани да извършват проверки за нарушение по Закона за движение по пътищата. 4. Извършеното от подсъдимия деяние не е при изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а действия, които са противоправни. 5. Незаконосъобразен е изводът, че престъплението по чл.116 от НК може да се извърши само с пряк умисъл. 6. В случая не е налице нито едно от условията, при които законът допуска употреба на оръжие с опасност за живота съгласно чл.80 ал.1 ЗМВР /отменен/, визиращ към момента на деянието случаите на използване на оръжие, като крайна мярка. В същият смисъл са и доводите за нарушение на закона на частното обвинение: 1. Не е налице нито едно от обстоятелствата ,които според въззивният съд, води до извод за непредпазливост като форма на вина. Подсъдимият е изстрелял без причина, без разрешение, без основание, насочвайки съзнателно бойно оръжие към автомобил с човек в него, формата на умисъл е евентуален. 2. От събраните по делото доказателства, в това число и балистичните експертизи е недвусмислено установено, че фаталния изстрел е произведен от подсъдимият. 3. Взето е становище и по жалбата на подсъдимия в гражданско осъдителната част. Жалбата на подсъдимия В. срещу решението е за това, че правилно въззивният съд е приел правна квалификация по чл.123 от НК, но не било установено по категоричен начин авторството, или че извода „автор на деянието е подсъдимия В.”, е необоснован. В съдебно заседание защитата на подсъдимият пледира за неправилно оценена форма на вината ,която според тях е самонадеяност. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след извършена касационна проверка, в рамките на правомощията, очертани в чл.354 ал.5НПК вр. чл.336 ал.1 т.1 НПК вр чл.334 т.2 НПК, намира подадения протест на Военно апелативна прокуратурата и жалбата на частното обвинение основателни, а жалбата на подсъдимия неоснователна и затова постанови присъдата, обявена по реда на чл. 310 НПК, с която реши делото, без да го връща за ново разглеждане. Спор за главния факт ,и по останалите обстоятелства от значение по делото очевидно няма,като се изключат някои детайли (например:-налични ли са т.н. „сини лампи”и ползвани ли са по време извършване на деянието), тъй като при първоинстанционното и двете въззивни производства, едното касационно разглеждане по същество (второто касационно производство е отменително, заради допуснато абсолютно процесуално нарушение - незаконен състав) , са приети за установени следните факти: На 02.12.1998 година подсъдимият участвал в акция по задържане на особено опасни лица, обявени за общодържавно издирване, като имал задължение да управлява микробус „М.”, без отличителни знаци. Около 21.00 часа на същата дата била дадена заповед за прекратяване на акцията ,която се провеждала в района на [населено място] , и за връщане на групата служители на МВР – от различни служби, в [населено място]. В района на [населено място] колоната от автомобили на МВР била задмината от л.а. „Ф. Г.”, червен на цвят, според показанията на свидетеля И. (водач на джипа). По-късно част от колоната – три леки автомобила, спрели в [населено място], за да вечерят служителите, които пътували с тях, а микробуса, управляван от подсъдимия и джипа от свидетеля И., заедно с пътуващите в първия – свидетеля Д., свидетеля Й., свидетеля Б. и свидетеля А. и във втория – ръководителя на акцията свидетеля Б., свидетеля Ж. и свидетеля Г., продължили за [населено място]. След [населено място] на прав участък от пътя, непосредствено след микробуса свидетеля И. забелязал, да се движи същият лек автомобил на дълги светлини, което обстоятелство споделил с пътуващите в джипа. Пътуващите в буса свидетели – Д. , Й. и А. също забелязали движещия се лек автомобил с включени дълги светлини. В района на жп гара Я. полицейските автомобили отбили вдясно и спрели. Същото направил и лекия автомобил, управляван от пострадалия А. М.. Служителите на МВР решили да извършат проверка на колата и шофьора и когато приближили забелязали ,че автомобила е без регистрационни номера. Свидетелите Ж. и Й. извадили служебните си карти и разпоредили на водача да загаси светлините и двигателя на автомобила, но вместо да изпълни разпореждането М. рязко потеглил и преминал с една от гумите през лявото стъпало на свидетеля Ж.. Всички излезли от автомобилите служители на МВР се върнали в тях и потеглили след отдалечаващия се „Ф. Г.”,който скоро бил настигнат, и от преден десен прозорец , свидетеля Й. размахвал полицейската си карта и викал „полиция, слез от колата, отбий в дясно”.... скоро след това М. спрял автомобила. Й. и Д. се отправили към него ,но пострадалия отново потеглил. Тогава свидетеля Й. извадил служебния си пистолет „С.” и произвел два предупредителни изстрели, а третия насочил към задните гуми на лекия автомобил. След стрелбата двамата се качили в микробуса и тръгнали да преследват лекия автомобил, управляван от пострадалия, и скоро го настигнали. Решили, че не могат да го спрат по друг начин , и затова Й. произвел два изстрела през отвореното стъкло на дясна предна врата, свидетелят А. стрелял по посока задните гуми на лекия автомобил от задна дясна врата, след това извадил втори пистолет и от същото място произвел още два изстрела в същата посока. Едновременно с тези двама свидетели и свидетеля Б. стрелял от задна дясна врата на микробуса с пистолет „Ч.”, към задна лява гума. Движението на двете МПС-та било едно след друго, като лекия автомобил намалил скоростта на движение и в един момент микробуса се оказал отзад и в дясно от лекия автомобил, управляван от пострадалия. В този момент подсъдимият решил, че е в удобна позиция за стрелба, извадил служебния си пистолет „С.”, заредил го с лява ръка, тъй като в същото време продължил да управлява микробуса, и през прозореца на предна лява врата произвел на два пъти по два изстрела към задната част на лекия автомобил. Изстреляните проектили попаднали в десен праг, заден десен калник, в дясна врата и дясна задна колона, като този проектил ( в задна дясна колона ),проникнал в купето и през облегалката на предна лява седалка причинил проникващо нараняване у пострадалия. Малко по-късно при влизане в [населено място] пострадалия бил задържан първоначално от преследващите го (цивилни) служители на МВР , а по късно предаден на служители на V РПУ [населено място] , извикани от пътуващите в микробуса. Пострадалият бил „прегледан” от свидетеля д-р С., който не констатирал наранявания по него(прегледа е извършен без да се свалени белезниците фиксиращи ръцете на пострадалия отзад на тялото,а проникването на проектила е в гърба ) и след това отведен от Пето РПУ. При оглед на лекия автомобил , свидетеля Б. забелязал пробойна на лява предна облегалка на автомобила и разпоредил на свидетелите :- Й., Ж., Б., А. и подсъдимият В. да отидат в Пето РПУ да огледат подробно пострадалия. В резултат на това разпореждане,и извършения оглед на пострадалия , М. бил откаран от посочените по-горе лица в Институт „П.”, опериран по спешност, но въпреки хирургическите интервенции на 07.12.1998 година същият починал. В рамките на въззивните правомощия , Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение дължи и произнасяне по доказателствената дейност на инстанционните съдилища.При проверката на спазване на процесуалните правила ,гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение ,относно установяване на относимите към предмета на доказване обстоятелства,настоящия съдебен състав не намери съществени процесуални нарушения,които да препятстват правилните изводи по фактите. Тук е мястото да се посочи ,че основните проблеми в доказателствената дейност на съдилищата ,произтичат от разширената рамка на предмета на доказване ,очертан в обвинителния акт ,както и детайлното изясняване на обстоятелствата, кой от служителите на МВР ,от коя точно позиция, с кой пистолет и колко точно изстрела е произвел и къде точно са попаднали ,след като обвинението е за два пъти по два изстрела изстреляни от подсъдимия. Изводите по фактите са на база събраните по делото доказателства и доказателствени средства ,проверени за относимост и достоверност ,съобразени са и заключенията на многобройните балистични експертизи на в.л.З. и в.л.З.,съдебно медицинските експертизи , както и писмените доказателства.Посочено е кои обстоятелства от значение се приемат за установени и на коя доказателствена основа. При тези безспорно установени факти въззивният съд е стигнал до извода, че „деянието извършено от В. не може да бъде съставомерно по чл.118НК вр чл.116 ал.1 т.2 НК, поради което и присъдата следва да бъде изменена”. Приел е, че установените факти не разкриват действия от страна на подсъдимия, които да обосновават извода, че извършеното от него е при пряк или евентуален умисъл. От друга страна – „ можел е да предвиди ,че може да се стигне до причиняване смъртта на пострадалия, но извършеното от подсъдимия В. е типичен случай на професионална непредпазливост, тъй като при немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – участник в мероприятие за задържане на лица извършители на тежки криминални престъпления, обявени за общонационално издирване....... произвел четири изстрела със служебен пистолет в нарушение на чл.80 ал.1 ЗМВР /отменен/ и причинил две огнестрелни наранявания на пострадалия М., които са в пряка причинно следствена връзка с настъпилата на 07.12.1998 година смърт на последния”. Тези изводи са вътрешно противоречиви и не намират опора в събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а и с фактите ,приети за установени ,както от първоинстанционния ,така и от въззивния съд. Установено е по делото, че подсъдимият не е участвал в проведения инструктаж на групата, сформирана за задържане на особено опасни лица ,извършители на тежки криминални престъпления. Установено е, че е бил в състава на тази група като водач на микробус. Установено е, че изстрелите, произведени от подсъдимият са часове след прекратяване на акцията, когато групата се е прибирала към [населено място]. Няма спор, че не е налице нито една от предпоставките на чл.80 от ЗМВР /отменен/, установено е също, че куршума, произведен от пистолета на подсъдимият е причинил смъртоносното нараняване на пострадалия. Безспорно е ,че извършеното от подсъдимия В. не е при изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Подсъдимият е стрелял по движещ се лек автомобил, управляван от пострадалия, от предна лява врата - отворен прозорец, от близко разстояние, докато управлявал микробус. Подсъдимият е стрелял след заповед на свидетеля Б. (ръководител на приключилата акция) да се спре преследването на лекия автомобил. Подсъдимият не е имал право да преследва ,още по-малко да стреля по нарушител на правилата за движение. Подсъдимият не е имал за цел да убие пострадалия, но предвид по-горе посочените факти – непосредствена близост до движещ се лек автомобил на разстояние 1.3 – 2 метра, стрелба в тъмната част на денонощието, с автоматично оръжие, без условия за точен прицел (двете МПС-та са в движение, микробуса, управляван от подсъдимия е по-висок от л.а. „Ф. Г.”) очевидно сочат, че може да бъде улучен и водача на лекия автомобил, и се е отнесъл към това обстоятелство с безразличие. Посочените по горе факти ,категорично сочат на квалификация на извършеното от подсъдимия В. на 2.12.1998 г. по чл.116 ал.1т.2 НК .Деянието е извършено с евентуален умисъл ,тъй като деецът е допускал , че може да настъпи и смъртта на М., стреляйки от близко разстояние ,с автоматично оръжие ,по движещ се лек автомобил,без възможност за точен прицел ,в тъмната част на денонощието ,от микробус ,който управлява ,по негови твърдения и с висока скорост . Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,приема ,че деянието е извършено по повод изпълнение на службата на подсъдимия , защото при извършването му В. не е изпълнявал служебни задължения ,включени в „службата” му на служител на МВР , но има пряка връзка между деянието е служебната му дейност. Не е налице другото квалифициращо деянието обстоятелство по т.6 на ал.1 на чл.116 НК ,за което настоява прокурора в подадения протест.Вярно е ,че автоматичния пистолет „С.” по естеството си развива голяма енергия и има широк обсег на действие ,с което създава по принцип опасност за живота на мнозина ,но обстоятелства ,които да установяват какъв е бил трафика по време на преследването и стрелбата по лекия автомобил управляван от пострадалия ,в попътна и насрещна лента за движение ,не са изследвани и коментирани (дори и след проведения следствен експеримент ),а сега почти седемнадесет години след 2.12.1998 г. , трудно могат да бъдат установени .По тези съображения Върховният касационен съд намира, че правилно квалифициращото обстоятелство по т.6 на чл.116 ал.1 НК е отпаднало ,макар и да не споделя приетите от инстанционните съдилища аргументи за това отпадане. При този изход на делото е безпредметно обсъждането на доводите на защитата ,относно формата на вината . При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия Върховният касационен съд взе предвид следното: -подсъдимия е с чисто съдебно минало ,добри професионални и относно личността му , характеристични данни , семеен с деца -изключително високата степен на обществена опасност на деянието Налице е и обстоятелство ,което следва да се отчете като изключително смекчаващо вината обстоятелство ,по смисъла на чл.55 ал.1 т.1 НК и това е седемнадесет годишния срок ,на реализиране на наказателната отговорност по отношение на подсъдимия В. ,което очевидно не може да се приеме ,като „разумен срок” по смисъла на практиката на ВКС и на ЕСПЧОС. По изложените съображения Върховният касационен съд намира ,че подсъдимия следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от седем години,при първоначален строг режим в затвор , или затворническо общежитие от закрит тип . Въззивното решение ,остава в сила ,в гражданската му част, като правилно и законосъобразно ,с изменението в датата от която се дължат присъдените обезщетения за неимуществени вреди. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :