Р Е Ш Е Н И Е № 494 гр. София, 03.12.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.К. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 1011/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.304 и чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК. Образувано е по молба на К. С. М. от[населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 133 от 29.06.2009г. по гр.д.№ 2051/2007г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. ,с което е уважен иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот. Молителката поддържа, че производството по делото се е развило без нейно участие и че с посоченото решение се засягат нейните права върху процесния имот, поради което моли същото да бъде отменено на основание чл.304 ГПК. Наред с това счита, че са налице предпоставките и на чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на решението. Ответникът по молбата К. Г. М. счита същата за основателна, а ответникът Община-С. З. изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на молителката, приема следното: С решение № 329 от 03.06.08г., постановено по гр.д.№ 2051/07г. на ВКС, ІІ г.о. е отменено решение от 06.12.06г. по гр.д.№ 621/06г. на Старозагорския окръжен съд и делото е внесено за разглеждането му по същество от ВКС. С атакуваното решение, постановено по реда на чл.218и, ал.1 ГПК /отм./, К. Г. М. е осъден да предаде на Община–С. З. владението върху недвижим имот, съставляващ клуб с площ от 212, 36 кв.м., находящ се на партерния етаж от сградата на ул.”З. К.” № 81а,[населено място], ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинско място, съставляващо парцел ІІ от кв.2 по плана на[населено място], както и да й заплати разноски в размер на 2304 лв., а по с/ка на ВКС – 197 лв. държавна такса. Прието е, че процесният имот е собственост на ищеца и че ответникът по ревандикационния иск не е придобил същия по давност с оглед разпоредбата на чл.86 ЗС, поради което придобивното основание на което се позовава нот.акт № 68/00г., признаващ го за негов собственик по реда на чл.483, ал.2 ГПК/отм./, е опровергано. От представеното с молбата за отмяна удостоверение за граждански брак е видно, че молителката и ответникът са сключили граждански брак на 10.11.1990г. Молбата за отмяна по чл.304 ГПК е подадена в срока по чл.305, т.5 ГПК и съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Съгласно чл.304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл.216, ал.2 ГПК). Тази отмяна дава защита на третите лица срещу силата на пресъдено нещо, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и те. Следователно отмяна на това основание могат да искат тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, които ако бяха конституирани като главна страна по делото, щяха да имат качеството на необходими другари. В разглеждания случай по време на издаване на констативния нотариален акт за собственост върху процесния имот въз основа на обстоятелствена проверка, а също и по време на разглеждане на делото и на постановяване на решението молителката е била в брак с ответника по ревандикационния иск и същата, ако бе конституирана като страна, е щяла да има качеството на необходим (задължителен) другар, тъй като съвместната собственост при съпружеската имуществена общност налага съвместна процесуална легитимация по искове за собственост, предявени от или срещу съпрузите. Тъй като молителката не е била конституирана като страна в процеса и решението е постановено без нейно участие, предпоставките на чл.304 ГПК за отмяна на същото са налице. С оглед изложеното решенията на ВКС и на окръжния съд следва да бъдат отменени, а делото следва да се върне на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав съобразно дадените в дадените в ТР № 1/2000г., т.17 на ОСГК на ВКС разяснения, който следва да се произнесе и за разноските в настоящото производство според неговия изход. Подадената молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК е процесуално недопустима, тъй като легитимирана да иска отмяна на влязло в сила решение на някое от посочените в чл.303 ГПК основания е само заинтересованата страна, а в случая молителката не е била страна по делото. Ето защо в тази й част молбата следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О т м е н я решение № 329 от 03.06.08г. и решение № 133 от 29.06.2009г., постановени по гр.д.№ 2051/2007г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., както и отмененото с решение № 329 от 03.06.08г. въззивно решение № 442 от 06.12.06г. по гр.д.№ 621/06г. на Старозагорския окръжен съд на основание чл.304 ГПК. В р ъ щ а делото на Старозагорския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. О с т а в я без разглеждане молбата на К. С. М. от[населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 133 от 29.06.2009г. по гр.д.№ 2051/2007г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК като недопустима. Р е ш е н и е т о в частта, с която се оставя без разглеждане молбата за отмяна има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до молителката. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: