4 Р Е Ш Е Н И Е № 74 София, 24.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 6277/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 86/12.02.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 30.05.2014 г. по гр. д. № 7754/2013 г. на Софийския градски съд. С това решение е допусната делба между ищците Е. Д. С. и Т. Д. К. с квоти по 1/4 ид. ч., и ответницата И. Н. П. с квота 1/2 ид. ч. Делбеният имот е апартамент в [населено място],[жк], закупен с договор от 15.01.1991 г. по реда на НДИ /отм./ по време на брака между Д. С. Н. - наследодател на ищците, и ответницата, и придобит в режим на съпружеска имуществена общност, а след прекратяването на брака им през 1997 г. станал съсобствен между бившите съпрузи при равни права съгласно чл. 27 СК от 1985 г. /отм./. Възражението на ответницата за придобиване на дела на бившия й съпруг по давност не е уважено, като съдът приел, че не се установява отричане или отблъскване на владението на другия съсобственик, нито манифестиране на намерението за своене на делбения имот, фактическата власт върху който е предоставена на ответницата по силата на съдебното решение за прекратяване на брака като ползване на семейното жилище след развода. Касационната жалба е подадена от ответницата, претендираща изключителна собственост на имота, като оплакванията й са за необоснованост на обжалваното решение и нарушения на материалния и процесуалния закони досежно извода на съда по възражението за придобиване частите на останалите съделители по давност. Касационното обжалване е допуснато по въпроса: „с какви действия съсобственикът на недвижим имот може да демонстрира намерението си да завладее цялата вещ като своя и да отблъсне владението на другия съсобственик”, при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид спецификата на разглеждания случай, в който упражняването на фактическата власт от единия съсобственик след прекратяване на съпружеската имуществена общност е на основание предоставяне ползването на семейното жилище. Ищците по делото считат жалбата за неоснователна. Сочат, че за разрешаването на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, е налице задължителна съдебна практика - напр. решение № 110/20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., по чл. 290 ГПК, с което обжалваното решение е съобразено. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., за да се произнесе, съобрази следното по реда на чл. 290 ГПК: С ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните части за себе си. Прието е и това, че в отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което фактическата власт е установена първоначално, признава такава и на останалите съсобственици. Затова съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите на другите съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да държи идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност. Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. В този смисъл е и съдебната практика, цитирана от ищците по делото. Следва да се посочи също така, че действията, с които съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат различни, поради което и не може да се даде общ отговор, валиден за всички случаи, какви конкретни факти и с какви конкретни доказателства той следва да установи това. Във всеки отделен случай, обаче, обстоятелствата, установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани конкретно. Това разрешение важи и когато основанието за упражняване на фактическата власт е предоставяне ползването на семейното жилище след прекратяване на брака. В този случай съпругът, който живее в семейното жилище на посоченото правно основание, следва да демонстрира явно и категорично по отношение на бившия си съпруг, че променя намерението си и започва да владее за себе си. По касационната жалба: В настоящия случай данните по делото са, че основанието за възникване на съсобственост е прекратяването на брака с развод между придобилите делбения имот, което е довело и до трансформирането на бездяловата съсобственост в обикновена съсобственост между бившите съпрузи при равни права по смисъла на чл. 27 СК /от 1985 г. - отм./, като всеки от тях е станал собственик на 1/2 ид. ч. По силата на бракоразводното решение ползването на семейното жилище е предоставено на бившата съпруга, която е въвела и довода за придобиване по давност. Установено е, че в имота за известно време е продължил да живее и бившият съпруг, но от началото на 1998 г., след като бил изгонен от нея, до 2006 г. живял в дома на свидетеля З. И. С. в [населено място],[жк], а впоследствие и до смъртта си на 18.11.2009 г. - в родното си село. Като се има отговорът на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, и в съответствие с основанието, на което е придобита фактическата власт, следва да се приеме, че ответницата е владелец на своята част и държател на частта на другия съсобственик, като презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита оборена. В тежест на съсобственицата, която твърди придобиване на имота по давност, е било да установи, че е превърнала държането на частта на бившия си съпруг във владение за себе си и че я е придобила по давност. С оглед представените по делото доказателства следва да се приеме, че твърдението й е основателно. Това е така, защото св. К. С. К. - съпруг на ищцата Т. К. и зет на Д. Н., споменатият по-горе св. З. С., както и св. И. Л. Ч. - съсед на делбения имот, са установили, че известно време след прекратяване на брака И. П. изгонила Д. Н. от съсобственото жилище, като с това, а и чрез последвалите действия - постоянно обитаване на жилището, извършването на ремонти в края на 1998 г. и през 2005-2006 г. според св. Д. Н. П. - К. - сестра на ответницата, съответно през 2007-2008 г. според св. И. Ч. /в отговора си по чл. 131 ГПК ответницата също сочи годината 2008/, с подмяна на дограма, премахване на преградни стени, саниране, е манифестирала намерението си за своене и придобиване частта на другия съсобственик. Съобразно така установеното, не може да се приеме тезата, че изгонването сочи единствено на нежеланието на бившата съпруга да споделя повече използването на имота и воля да бъде приведено в изпълнение съдебното решение, с което това ползване й е предоставено за след развода. Следва да се отчете и обстоятелството, че изгонването е станало известно и на близките роднини на Д. Н., съгласно показанията на св. К. К.. От всичко изложено следва да се заключи, че действията на своене от страна на бившата съпруга са станали достояние на бившия съпруг. От факта, че след изгонването последният е бил допускан неколкократно да преспива в имота, не може да се направи извод в противния смисъл, а данните, че П. посещавала бившия си съпруг в родното му село с цел да прехвърли имота на нейните низходящи, че Н. посещавал жилището, за да заплаща дължими за него консумативи, вноски по кредит, или да прави водопровод, не са резултат от непосредствени наблюдения на свидетелите, нито са категорични. Но дори да се приемат за установени, те не изключват възможността живеещият в семейното жилище съсобственик да го придобие по давност. Ищците по делото се позовават на решение № 110/20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., според което извършването на ремонти в съсобствен имот не може да се квалифицира като действия, характерни за индивидуален собственик, установяващи външно афиширано намерение за владеене на идеалните части на другия съсобственик. Видно от мотивите, това разрешение е с оглед конкретния случай, а той е различен от хипотезата, пред която страните по настоящото дело са изправени. Това е така, защото извършването на ремонти в настоящия случай е последващо на установената от бившата съпруга еднолична фактическа власт, при което цялостното й поведение не се приравнява на обикновено ползване, което всеки от съсобствениците може да осъществява върху имота съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, а манифестира намерение, че владее за себе си и това владение тя противопоставя на правото на другия съсобственик. По делото е установено и това, че от момента, в който ответницата едностранно е обърнала държането във владение за себе си, а това е най-късно началото на 1999 г. /според отговора по чл. 131 ГПК/, до предявяването на исковата молба за делба на 24.03.2011 г., е владяла имота в продължение на необходимия, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, давностен срок. По изложените съображения следва да се приеме, че решението на въззивния съд, с което не е зачетено възражението на ответницата за придобиване на имота по давност и същият е допуснат до делба между всички съделители, е неправилно и следва да се отмени, като искът за делба, предявен от наследниците по закон на бившия съпруг на ответницата, се отхвърли. При приетата неоснователност на иска за делба съдът не следва да се произнася по обусловеното искане по чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение за ползването на имота. С оглед изхода на спора и предвид направеното искане, ищците следва да заплатят на ответницата сторените по делото разноски за всички инстанции в размер на 70 лева, а в полза на държавата - държавна такса в размер на 100 лева съгласно чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение от 30.05.2014 г. по гр. д. № 7754/2013 г. на Софийския градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. С. и Т. Д. К. срещу И. Н. П. иск за делба на апартамент № 78 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ 84 кв. м., заедно с избено помещение № 5 с полезна площ 2.41 кв. м. и 0.922% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж. ОСЪЖДА Е. Д. С. и Т. Д. К. да заплатят на И. Н. П. сторените по делото разноски за всички инстанции в размер на 70 /седемдесет лв./ лева, а в полза на държавата - държавна такса в размер на 100 /сто лв./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: