2 Върховен касационен съд на Р. Б. НК, ІІІ н.о. дело № 698/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 2 гр.С., 11 февруари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 698/2010 година Касационното производство е образувано по жалба на В. П. В.-тъжител по нчхд № 50-122/2009 год. на М. районен съд и внчхд № 159/2010 год. на М. окръжен съд-срещу постановената от последния нова присъда. Оплакванията в жалбата са на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК с искане за отмяна на въззивната присъда и връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание тъжителят и повереникът му поддържат жалбата. Подсъдимата Р. И. Т. и защитникът й, както и представителят на ВКПр намират жалбата за неоснователна, при което поддържаното от тях становище е за оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда от 20.V.2010 год. по нчхд № 50-122/2009 год., подсъдимата Р. Ив.Т. е призната за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление в периода 3.VІІ.2008 год. – 25.ІХ.с.г. е разпространила чрез печатни произведения-вестниците „С. нюз”, „Ш. експрес” и „Ш. нюз”-позорящи за В. П.В. обстоятелства и му приписала извършено престъпление по служба, от които деяния за В. са настъпили тежки последици и това съставлява престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1, 2 и 3 НК. На основание чл.78а НК Т. е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 4 000 лева. С обжалваната въззивна присъда от 11.Х.2010 год. по внчхд № 159/2010 год. е отменена първоинстанционната присъда и Т. е оправдана. Жалбата е основателна отчасти. Материалният закон е приложен неправилно – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. По отношение на част от приетите за установени факти, двете съдебни инстанции нямат различия. И първоинстанционният, и въззивният съд са приели, че - в поредица от статии с автор подсъдимата, публикувани във вестниците „С. нюз”/от 3.VІІ., 12.VІІІ., 13.VІІІ и 21.VІІІ.2008 год./ и местния за врачанския регион „Ш. експрес” /от 3.VІІІ.с.г./-статиите в местния за същия регион „Ш. нюз” от 12.VІІІ., 14.VІІІ и 25.ІХ.2008 год. са редакционни, авторът им не е посочен – се описват два случая във Враца с участието на тъжителя В., тогава началник на РУМВР-Враца, при първия от които В. наредил на подчинения му В. Г.Д. да се самоизпробва на апарат за установяване наличието на алкохол у водачи на МПС, вместо това да стори спряния за проверка в ж.к.”Д.” В. П.Г., а при втория случай В., намирайки се в ресторант „К.”, комуникирал с криминално проявени лица и такива, срещу които се води разследване, напил се, ругал и заплашвал подчинените му, отзовали се на оплакване от живеещи вблизост до ресторанта граждани за продължаващ шум от заведението въпреки късния, около полунощ, час; - за двата описани случая е имало сигнали, изпратени включително до Министерството на вътрешните работи, по повод на които сигнали са били извършени от МВР проверки; - проверката за първия случай е установила, че сигналът, по който е започната, е анонимен-лице с посочените имена и адрес не съществува-и изнесените в него обстоятелства са неистинни. Тази проверка е започнала на 12.VІ.2008 год. и е приключила на 27.VІ.с.г.; - проверката за втория случай, започната на 31.VІІ.2008 год. по повод получен по електронен път също анонимен сигнал-изпратен на т.нар. „антикорупционен сайт”-е била последвана от заповед с дата 13.VІІІ.с.г. за образуване срещу В. на дисциплинарно производство „за деяния…, с които се уронва престижа на службата” и временното му отстраняване от длъжност. Петчленната комисия, извършила проверката, е приключила със становище от 11.ІХ.2008 год. за истинност на изнесените в сигнала обстоятелства и със заповед от 24.ІХ.с.г. на В. е било наложено дисциплинарно наказание уволнение. Съобразявайки горните, писмено и документално установени, факти и показанията на разпитаните като свидетели В.Г.Д., Ив.П.Т., П.Ил.Т. и Б.Ст.Т.-показанията на Т.Д.Г. и Н.Д.П. не са относими към двата случая, по повод на който са публикуваните от подсъдимата статии-първоинстанционният съд е приел, че Р.Т. е разгласила неистинни и позорящи тъжителя обстоятелства. Отменяйки първоинстанционната присъда и оправдавайки изцяло подсъдимата, въззивният съд не е изложил съображения по единствения въпрос от значение за квалифициране или не като престъпно поведението на Р.Т., а именно-истинни ли са разгласените от нея чрез печатно произведение и безспорно позорящи тъжителя обстоятелства. Оправдаването на подсъдимата окръжният съд е мотивирал с разбирането си, че престъплението по чл.147 НК е „съставомерно от обективна страна при разгласяване собствени на автора твърдения” и тъй като разгласените от Т. клеветнически твърдения не били „нейни собствени”, а „пресъздаване на чужди такива”, то обективната страна на престъплението липсва. Престъплението не било извършено от Т. и от субективна страна, тъй като „действала със съзнанието”, че разпространената от нея „информация съществува обективно”, което било „и установено”. Съображенията на въззивния съд за оправдаването на подсъдимата не могат да бъдат споделени поради тяхната, преди всичко, незаконосъобразност. Клеветата по чл.147 НК е престъпление, при което деецът разпространява, т.е. довежда до знанието на поне още едно лице извън себе си, на позорящи другиго обстоятелства, отнасящи се включително до извършено престъпление. За съставомерността на деянието от обективна страна е без значение, дали позорящите обстоятелства са възприети от дееца непосредствено като очевидец или са му станали известни от трето лице, дали са стигнали до знанието му като слух или като изразено от някого съмнение. Необходимо е тези обстоятелства да са позорящи, петнящи честта и доброто име на този, за когото се отнасят, да са станали достояние на поне още един човек освен разпространителя, а със задължителното за правоприлагащите органи тълкуване в т.р. 12-71 год., ОСНК, ВС е поставил и изискването, позорящите обстоятелства да са неистинни. Включвайки в обективната страна на престъпната клевета и изискването, разпространените клеветнически твърдения да са „собствени” на дееца, а не и „пресъздаване на чужди такива”, въззивният съд е нарушил материалния закон, тълкувайки го стеснително, което нарушение, довело до постановяването на изцяло оправдателна присъда, налага повторното разглеждане на делото. Незаконосъобразни са съжденията на въззивния съд и относно това, кога престъпната клевета е осъществена от субективна страна, тъй като за отпадане наказателната отговорност по чл.147 НК не е достатъчно разпространената от дееца „информация” да съществува „обективно” като такава. Необходимо е още съдържащите се в тази информация клеветнически твърдения да са вярни и наличието на това именно изискване – независимо от изтъкнатата по-горе незаконосъобразност – предпоставя оставянето в сила на въззивната присъда в частта, с която Т. е оправдана за публикациите по сигнала, изпратен на т.нар. „антикорупционен сайт”, и отменена в частта, засягаща оправдаването й за разпространяването на клеветническите твърдения в писмото от „С. Г. С.”. По отношение тази деятелност на подсъдимата съдът следва да посочи, отговаря ли на истината приписаното в писмото поведение на тъжителя към датата на всяка една от публикациите й, с кои свои действия Т. се е убедила в истинността на съдържанието на писмото, изпратено до различни институции, получено и от нея, убедила се е още в съществуването на автора му и едва тогава е пристъпила с изискващата се професионална отговорност към осведомяване на обществеността с добитата информация. Съобразно изхода от делото в тази инстанция и по арг. от чл.189, ал.3 НПК, искането на тъжителя за присъждане на заплатения от него адвокатски хонорар от 1 000 лева следва да се уважи до размера на 500 лева. С оглед на дотук изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2 и 3 и ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъдата от 11.Х.2010 год. по внчхд № 159/2010 год. на Монтанския окръжен съд В ЧАСТТА, с която Р. И. Т. е оправдана за разпространяването на клеветнически твърдения за В. П. В., съдържащи се в писмо с автор „С. Г. С.”, в която част ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав и от съдебното заседание. Отменя същата присъда в частта, с която В. П. В. е осъден да заплати на Р. И. Т. направените от нея разноски за адвокатска защита над размера на 1 200 лева. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОСТАВЯ присъдата В СИЛА. Осъжда Р. И. Т. да заплати на В. П. В. направените от него разноски за адвокатска защита в размер на 500 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: