Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 564 София, 10.12. 2019 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 06.11.2019 година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Гроздева ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов Ваня Атанасова разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 2189 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Б и Б търговски център“ ЕООД срещу въззивно решение № 184 от 14.02.2019 г. по гр.д. № 2414 /2018 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 3455 / 20.07.2018 г. по гр.д. № 2351 /2017 г. на Варненския районен съд, с което : на основание чл.124 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Д. М. Д. и К. С. Д. са собственици на първи етаж – търговски обект, със застроена площ от 43.20 кв.м. с посочен идентификатор и съседи, състоящ се от изба и изба с клозет със светла площ от 30 кв.м., преустроени в работилница, стълбищна клетка и помещение на входа, функционално свързано с работилницата със светла площ 13.20 кв.м., находящ се в двуетажна жилищна сграда с посочен идентификатор, построена в дворно място в [населено място], на [улица], индивидуализирано в решението; е отменен н.а. № ...., по д. № ..... /2000 г., на нотариус с № 194, с който „Б и Б търговски център“ ЕООД е признат за собственик по приращение на 12.894 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, представляващ магазин за продажба на хлебни и сладкарски изделия, целият с площ от 15 кв.м., построен в описаното дворно място; е отменен н.а. № ....., по д. № ..... /2007 г., на нотариус с № 194, с който „Б и Б търговски център“ ЕООД е признат за собственик по приращение на 29.95 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, представляващ магазин за продажба на хлебни и сладкарски изделия и работилница, с обща площ 43.20 кв.м., построен в описаното дворно място. Насрещната страна К. С. Д. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Насрещната страна Д. М. Д. не е подал писмен отговор. Жалбата е допустима, тъй като обжалваното въззивно решение е постановено по установителен иск за собственост върху недвижим имот, за който в чл.280,ал.3 ГПК не е предвидено ограничение за касационно обжалване. Въззивният съд е приел от фактическа страна следното: От основна, допълнителна, повторна и допълнителна повторна съдебно-техническа експертиза (нататък и СТЕ) се установява, че магазинът за продажба на хлебни и сладкарски изделия с площ от 15 кв.м., който се намира в съсобственото дворното място, и работилницата за хлебни и сладкарски изделия, която се намира на първия етаж от двуетажна сграда, построена в същото дворно място, не отговарят на изискванията за самостоятелен обект. За тях няма издадени строителни книжа. Връзката между двете е през коридор с площ 16 кв.м., разположен в дворното място, коридорът представлява покрито дворно място. Над магазина и коридора е изпълнена обща бетонна плоча, в която е оставен отвор за стълбище, в който е разположено стълбище за втория етаж на сградата. За процесния обект има акт за узаконяване, в който не е посочено дали коридорът е узаконен. Магазинът не обслужва двуетажната жилищна сграда. Магазинът, работилницата и коридорът не са свързани пространствено в едно цяло. Описаните в двата нотариални акта обекти не отговарят на техническите изисквания и правила за съществуване на магазин за хлебни изделия поради липса на изискуеми помещения и съоръжения, за което са изложени мотиви. Въззивният съд е приел за установено и че работилницата представлява преустроено собствено на Д. Д. избено помещение и че дворното място, в което е осъществено преустройството и изграждането на магазина, е съсобствено между страните по делото. С влязло в сила решение е отхвърлен искът на „Б и Б търговски център“ ЕООД срещу Д. М. Д. и К. С. Д. с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на 12.894 кв.м. ид.ч. от магазин за хлебни и сладкарски изделия, с обща площ 15 кв.м., в процесното дворно място, придобит от ищеца на основание приращение, с което е отречено правото на „Б и Б търговски център“ ЕООД на собственост върху помещението, наречено „магазин“ на основание приращение. С влязло в сила решение е отхвърлен искът на „Б и Б търговски център“ ЕООД срещу Д. М. Д. и К. С. Д. за делба на съсобствен недвижим имот, представляващ ъглова постройка с площ 15 кв.м. и прилежаща стълба, в процесното дворно място. Въззивният съд е приел от правна страна следните изводи: Същественият въпрос по делото е дали построяването на помещението, наречено „магазин“ върху съсобствено дворно място, води до съсобственост и върху постройката по приращение или същото се явява пристрояване към главна вещ – двуетажната жилищна сграда и следва нейната собственост, защото преустройството на избеното помещение, колкото и да е значително по обем, не поставя въпроса за собствеността, тъй като това не води до създаване на нов обект на собственост, а е включено в собствеността на основната сграда. С влезлите в сила съдебни решения, с които са отхвърлени искът за делба и ревандикационният иск на „Б и Б търговски център“ ЕООД срещу Демирови, със сила на пресъдено нещо е отречено наличието на собственост на ответника върху процесния имот на основание приращение. Следователно в конкретния казус следва да се изследва единствено дали ищците са собственици на имота. Ищците са станали собственици на двуетажната жилищна сграда, чиито изби са били преустроени в работилница. Присъединяване по смисъла на чл.97 ЗС предполага отговор на подлежащия на изясняване чрез съдебно-техническа експертиза (СТЕ) въпрос дали изграденият чрез пристрояване магазин е свързан по такъв начин, че не би могъл да бъде отделен от него без съществено повреждане. От приетите по делото заключения на СТЕ се установи, че магазинът за продажба на хлебни и сладкарски изделия, целият с площ от 15 кв.м. и работилницата не отговарят на изискванията за самостоятелен обект, като връзката между двете е чрез коридор, в който е разположено стълбище за втори етаж на двуетажната сграда, както и за открита тераса над магазина. Над магазина и коридора е изпълнена обща бетонна плоча, в която е оставен отвор за стълбище. Магазинът е свързан функционално с работилницата, като коридорът представлява покрито дворно място. Ако се премахне стената, за която се твърди, че е парапет, стълбището ще рухне. Нормата на чл.92 ЗС ще намери приложение, когато постройката представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми. Когато обаче извършеното строителство не представлява такъв обект, следва да се приложи чл.97 ЗС. Тази хипотеза възниква, когато при неспазване на учреденото право на строеж е увеличена застроената площ на съществуващата сграда, както и на разрешена нова постройка или надстройка. Това тълкуване се основава на правилото, че собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект. За такъв обект важат правилата на чл.97 ЗС или чл.98 ЗС. Въззивният съд е приел за установено по несъмнен начин от заключението на СТЕ, че пристройката, наричана „магазин“, представлява част от първия жилищен етаж с оглед достъпа до него, съдържаща обслужващи сервизни помещения и не може да се обособи като самостоятелен обект, следователно представлява принадлежност към етажа, който обслужва. Доколкото две несамостоятелни помещения са функционално свързани с бетонна плоча, чието разрушаване би довело до нарушаване целостта на магазина, а премахването на съществуващо стълбище би довело до нарушаване на целостта на постройката, помещенията „магазин“ и „коридор“ се явяват приращения към главната вещ, която е закупената от ищците двуетажна жилищна сграда. Касационно обжалване следва да бъде допуснато по изведения от жалбоподателя и уточнен от съда по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправен въпрос: Чия собственост става новопостроена постройка в съсобствено на няколко лица дворно място, в което има две сгради, в които има обекти на собственост на различни лица, без някой от съсобствениците на дворното място да е учредил право на строеж за постройката на останалите и ако постройката е свързана с част от несамостоятелните обслужващи помещения в една от сградите? Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът е обуславящ, той описва разглежданата от въззивния съд хипотеза. Жалбоподателят не обосновава наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК и на настоящия състав не са известни разрешения на ВКС по този въпрос в производства по чл.290 ГПК, поради което намира, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Жалбоподателят следва да представи доказателства, че е заплатил по сметка на ВКС държавна такса в размер на 103.64лева за разглеждане на касационната му жалба. Воден от изложеното, съдът ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 184 от 14.02.2019 г. по гр.д. № 2414 /2018 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 3455 / 20.07.2018 г. по гр.д. № 2351 /2017 г. на Варненския районен съд. Указва и дава възможност на „Б и Б търговски център“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 103.64 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено. Делото да се докладва за насрочване или прекратяване. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.