Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 289   София, 8.06.  2010 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди и десета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:  ЛЮБКА БОГДАНОВА                         СВЕТЛА ДИМИТРОВА       при секретаря        Райна Стоименова     и в присъствието на  прокурора                                като изслуша докладваното  от съдията Светла Димитрова  гр.д. № 136 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д. от гр. С., чрез процесуалния й представител адв. И от АК-София, против въззивно решение от 04.07.2008 г., постановено по в.гр.д. № 4155/2007 г. на Софийски градски съд, ВК, ІІ-Б отделение, с което е оставено в сила решение от 24.07.2006 г. по гр.д. № 226/2006 г. на Софийски районен съд, 60 с-в, с което са отхвърлени предявените от Д. В. Д. срещу Т. п. „Би Пи И. Спа”, регистрирано в България с решение № 7121106600/14.03.2002 г. при БТПП, искове с правно основание чл. 357, чл. 224, ал. 1 и чл. 262 КТ. В съдебно заседание пълномощникът на касаторката адв. С от АК-София поддържа касационната жалба и моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Ответникът по касационната жалба ТП„Б”, чрез пълномощника си адв. И от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. С определение № 1* от 06.08.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправните въпроси, обуславящи изхода на спора, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно : работодател ли е по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ търговското п. на чуждестранно търговско дружество, регистрирано по съответния ред на територията на Република България, както и разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Закона за насърчаване на инвестициите/ДВ, бр. 97/24.10.1997 г./, при преценка на материалноправната легитимация при трудов спор, когато търговското п. е страна по трудов договор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение са отхвърлени исковете, с правно основание чл. 357, чл. 224, ал. 1 и чл. 262 КТ - за заплащане на възнаграждения, въз основа на трудово правоотношение, както следва : сумата от 196 099 лв., на основание чл. 357, вр. с чл. 215 КТ, представляваща командировъчни пари - дневни и квартирни за периода от 06.04.2003 г. до 30.11.2005 г., сумата от 3 646 лв., на основание чл. 357, вр. с чл. 216, ал. 1 КТ, за закупени два самолетни билета София- М. , сумата от 43 964,50 лв., на основание чл. 357, вр. с чл. 216, ал. 3 КТ, представляваща допълнително възнаграждение в размер на ¼ от уговореното трудово възнаграждение за всеки член на семейството, сумата от 7 675 лв. за извънреден труд, сумата от 19 433 лв. на основание чл. 224, ал. 1 КТ, възнаграждение за 67 дни неизползван платен годишен отпуск, сумата 1 679 лв., представляваща 14 заплата за 2005 г., на основание чл. 357 КТ, сумата 6 210 лв. на основание чл. 357 КТ, представляваща премия за международна мобилност при преместване, сумата от 8 121 лв., представляваща 10% годишна заплата за 2005 г. на основание чл. 357 КТ, сумата от 18 626 лв., на основание чл. 357 КТ, вр. с т. 6.2 от У. на договор за международно назначение, сумата от 4 694 лв., на основание чл. 357 КТ, вр. с т. 9.3. от У. на договор за международно назначение, представляваща такса за училищни разходи на детето на ищцата за учебната 2005-2006 г., сумата от 2 797 лв., на основание чл. 357 КТ, вр. с т.8.2 от У. на договор за международно назначение и сумата от 822 лв. за медицинско обслужване, на основание чл. 357 КТ, вр. с т. 9.7.1 от У. на договор за международно назначение. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че според чл. 6, ал. 2 ЗНИ/ДВ, бр. 110/1999 г. търговското п. на чуждестранното лице не е самостоятелно юридическо лице и не може да извършва самостоятелна стопанска дейност, с оглед на което сключваните сделки са от името и за сметка на чуждестранното лице, без значение дали са за нуждите на търговското п. или за наемането на персонал. Само чуждестранното лице отговаря на изискванията за работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, действало чрез търговското си п. в България, поради което въззивният съд е приел, че липсва материалноправна легитимация на ответника и е отхвърлил исковете. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Изложени са подробни съображения защо следва да се приеме, че търговското п. има качеството работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, от което да се направи извод за съвпадане на пасивната процесуалноправна и материалноправна легитимация преди разрешаване на правния спор по същество. Настоящият състав на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е възприел фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба и е посочил правната квалификация на предявените обективно съединени искове, но е направил незаконосъобразни правни изводи по поставените за разглеждане материалноправни въпроси. Ищцата-касатор е предявила обективно съединени искове за заплащане на дължими възнаграждения от работодателя въз основа на трудово правоотношение между тях. Основният спорен въпрос по делото е, дали Т. п. „Би Пи И. Спа”, регистрирано в България при БТПП, притежава качеството работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ и съответно материалноправната легити мация да отговаря по предявените искове във връзка с трудовото правоотношение с ищцата. По делото е безспорно обстоятелството, че ответникът е вписан в регистъра на БТПП под № 7121106600/14.03.2002 г., на основание чл. 6, ал. 1 ЗНИ, с което е признато правото на чуждестранното лице да извършва търговска дейност по националното си законодателство. Като организационно и икономически обособено образувание, независимо че не е юридическо лице и не може да извършва стопанска дейност, няма пречка от него да се сключват сделки за нуждите на регистрираното п. , които ще се подчиняват на реда за извършване на сделки между местни лица/чл. 6, ал. 3 ЗНИ/. Като п. на чуждестранно лице, осъществяващо дейност на територията на страната, което може самостоятелно да наема работници или служители по трудово правоотношение за осъществяване на своята дейност на територията на страната, търговското п. е работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ и може да отговаря по трудов спор, когато е страна по трудовия договор. Дали оспорваната сделка е сключена за нуждите на търговското п. по см. на чл. 6, ал. 3 ЗНИ има отношение към материалноправната легитимация, доколкото от съдържанието на правоотношението следва да се преценява дали лицето, сключило трудовия договор е имало правомощия да ангажира работника или служителя за нуждите на търговското п. , или е било оторизирано да сключи договора от името на чуждестранното лице. В случая въззивният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 6 ЗНИ в друг смисъл като е приел, че управляващият търговското п. може да сключва сделки само от името и за смекта на чуждестранното лице, тъй като ответника няма качеството работодател. Този извод е в нарушение на материалния закон, което налага отмяна на обжалваното решение и повтаряне на процесуалните действия от въззивния съд във връзка с излагането на мотиви по съществото на спора, без които не може да се осъществи контрол от касационната инстанция. Ищцата-касатор твърди, че е сключила трудов договор от 01.01.2002 г. с централата на дружеството в И. , който не е представен по делото и започнала работа в търговското му п. в България, но поради вътрешни съображения в компанията е подписала нов трудов договор от 18.03.2002 г. с ответника. С допълнителни споразумения/седем на брой/, на основание чл. 119 КТ, страните са се съгласили да се измени трудовото правоотношение и считано от 01.08.2003 г. ищцата е назначена на нова длъжност „ М. маркетингова информация Ю. Р. ”, а след подписаните анекси от 01.10.2003 г. и 01.11.2004 г. е натоварена да изпълнява функциите на „Мениджър интегрирани маркетинг комуникации за Ю. Е. ” като основните й трудови задължения са свързани с тази длъжност, която тя е осъществявала както в офиса в България, така и в офиса в И. , М. При тези данни не може да се приеме, че трудовият договор на ищцата е сключен за нуждите на регистрираното търговско п. на чуждестранното лице в България, при условие, че длъжността, която тя заема по трудовото правоотношение обхваща по-голям регион. При новото разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд следва да се съобразят указанията на Върховния касационен съд по тълкуване и прилагане на закона във връзка с поставения материалноправен въпрос, има ли търговското п. на чуждестранно юридическо лице качеството работодател, което с оглед доводите на ищцата за наличието на два подписани трудови договора, е предпоставка да се прецени дали съвпадат материалноправната и процесуалноправната легитимация на страните по трудовия спор. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,     Р Е Ш И:     ОТМЕНЯ въззивно решение от 04.07.2008 г., постановено по в.гр.д. № 4155/2007 г. на Софийски градски съд, ВК, ІІ-Б отделение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :