Р Е Ш Е Н И Е №67 С., 23.02.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 768 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Г. С., в качеството й на управител на Етажна собственост [населено място], [улица], чрез пълномощника й адвокат П. В., против решение № 23 от 1.02.2011 г., постановено по гр.д. № 852 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е потвърдено решение № 66 от 16.08.2010 г. по гр.д. № 2676/2010 г. на Районен съд-Добрич за отмяна на основание чл.42, ал.2 З., по иска на И. Р. Р., на решенията на Общото събрание на етажната собственост на обект жилищен блок, находящ се в [населено място], [улица], отразени в протокол № 17 от 7.01.2010 г. К. поддържа, че решението е недопустимо, поради недопустимост на предявения иск, тъй като за ищеца липсва активна процесуална легитимация, евентуално – че е неправилно, поради нарушаване на диспозитивното начало от окръжния съд, неправилно приложение на материалния закон с оглед изводите за значението на вписването по чл.7 З., за приложението на чл.60, ал.5 ГПК при пресмятане срока по чл.13 З., както и налице ли е „неотложен случай” с оглед приложението на чл.13, ал.1 вр. чл.49 З. вр. т.8 на § 1 ДР З. и допуснати съществени процесуални нарушения, поради необсъждане на приложените към делото писмени доказателства. Ответникът по касационната жалба И. Р. Р. не изразява становище в настоящото производство. С определение № 938 от 21.10.2011 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. дали при определяне спазването на срока по чл.13, ал.1 З. следва да се прилагат единствено нормите на З. или нормата на чл.60, ал.5 ГПК, както е възприел въззвивния съд; 2. кога е налице неотложен случай по чл.13, ал.1 З.; 3. след като съсобственик не се е вписал в книгата на собствениците по чл.7 З. има ли право да бъде призован по чл.13, ал.2 З. за участие в ОС на ЕС. Поставените въпроси са обусловили изхода на спора, при който ищецът е твърдял, че като собственик на * ид.част от апартамент, находящ се на адрес: [населено място], [улица] не е бил уведомен и не е присъствал на проведеното Общо събрание на 07.01.2010 г., на което са взети решения на основание чл.13 във вр. с чл. 3 от З., с което са накърнени правата му в етажната собственост и са опорочени взетите решения, а ответната етажна собственост е оспорила иска като недопустим, тъй като ищецът не е активно легитимиран да води процеса и не е представил документ за собственост, като собствениците на ап.3 отказали регистрация в книгата за собствениците, а и всички собственици били уведомени за провеждане на Общо събрание на 07.01.2010 г. срещу подпис, включително и майката на ищеца. В. съд е приел, че искът е допустим - ищецът е бил в правоотношения с етажната собственост по повод собствеността си, със собствениците на отделните обекти по повод общите части на сградата и ползването им, отразявано е в протоколите на провежданите общи събрания, на които е канен да присъства в това му качество, включая и за процесното, получавал е парични суми като наемна цена за предоставен под наем обект обща собственост и се покрива от твърдението в отговора на ответника, че е съсобственик. В този смисъл не е нужно допълнително да представя нотариален акт и удостоверение за наследници за удостоверяване собствеността си още повече ,че легитимацията му се отрича с оглед обстоятелството, че не е вписан в книгата за собствениците на етажната собственост по чл.7 от З., който отказ не може да бъде довод, че не е собственик и да го лишава от това право, тъй като данните които се вписват имат само информационно значение по повод регистрационното производство за етажната собственост в общината. По основателността на иска е прието, че на основание чл.13 ал.1 З. общо събрание се свиква чрез покана, която се връчва най-малко 3 дни преди насрочената дата и се поставя на видно място в етажната собственост, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при съсобственост върху самостоятелен обект с връчване на поканата на един от съсобствениците се смята, че са поканени и другите съсобственици, като в случая поканата е получена от съсобственика на ищеца М. Р., която се е подписала, че е уведомена на 4.01.2010 г. и съобразно правилата на чл.60, ал.6 ГПК срокът е започнал да тече на 5.01.2010 г. и е изтекъл на 7.01.2010 г., от което следва, че общото събрание е проведено в противоречие с императивните разпоредби на 7.01 вместо на 8.01.2010 г. За неоснователен е счетен довода на ответната етажна собственост, че се касае до неотложен случай и е приложима хипотезата на чл.13 ал.1 З., когато общото събрание следва да се проведе в срок от 24 часа, тъй като видно от предписанието /л.26/ и заповедта на ДНСК / л.23/ Общото събрание следва да вземе решение за наемане на правоспособно вещо лице с оглед решаване проблема с последващ основен ремонт на покрива на сградата, който ремонт не е неотложен по смисъла на § 1 ДР З., даващ определение, че това е дейност за предотвратяване на разрушаването на сградата и на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и др. лица и нанасяне увреждане на околната среда и на близко стоящите сгради. По основанието за допускане на касационно обжалване: Съгласно чл.13, ал.1, предл.първо З. /в първоначалната редакция преди изменението в ДВ бр.57/2011 г./ общото събрание на етажната собственост се свиква чрез покана, която се връчва най-малко три дни преди датата на събранието. З. не регламентира начина на броене на срока, поради което на основание чл.46, ал.2 Закон за нормативните актове следва да се приложи по аналогия разпоредба, регламентираща подобен случай. Тъй като решенията на общото събрание на етажна собственост съставляват многостранни правни сделки, при които формирането на волеизявлението става чрез гласуване, то при броенето на срока по чл.13, ал.1 З. следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл.72 ЗЗД, уреждаща броенето на сроковете при правните сделки. В чл.13, ал.1, предл.второ З. е регламентирана възможност в неотложни случаи срокът между връчване на поканата и провеждане на общото събрание да е най-малко 24 часа. Неотложен случай е налице, както когато се налага неотложен ремонт по смисъла на легалното определение на § 1, т.9 ДР З., така и когато е налице ситуация, представляваща заплаха за живота или здравето на собствениците, ползвателите или трети лица /например необходимост от обезпаразитяване, препятстване разпространение на зараза и т.н./. При наличие на съдебен спор за законосъобразността на решенията на общото събрание, преценката налице ли е неотложен случай по смисъла на чл.13, ал.1, предл.второ З. се извършва както с оглед обективното наличие на ситуация, представляваща заплаха за живота или здравето на собствениците, ползвателите или трети лица, така и с оглед характера на взетите решения – дали същите са пряко насочени към премахване на тази ситуация или не. Разпоредбата на чл.7 З. предвижда задължение за собствениците или ползувателите в 15 дневен срок от придобиване правото на собственост или ползване да впишат в книгата на етажната собственост правата си и регламентира достъпа до данните. Книгата на етажната собственост има информативно значение и неизпълнението на задължението за вписване не лишава собственика или обитателя, чиито права са известни, от правото да бъде уведомен за свикано общо събрание по реда на чл.13 З.. Изложеното следва от обстоятелството, че в закона не са уредени други последици от неизпълнението на задължението по чл.7, ал.2 З.. Разпоредбата на чл.13, ал.2 З. /в редакцията преди изменението в ДВ бр.57/2011 г./ се отнася до възможността освен лично на собственика или обитателя, поканата до тях да бъде връчена и на член от домакинство им, който член на домакинството е вписан в книгата по чл.7 З., което следва от употребените среден род и единствено число на относителното местоимение „което”, които род и число граматически съвпадат с тези на замествания израз „пълнолетно лице от неговото домакинство”. По основателността на касационната жалба: В. решение е процесуално допустимо, а с оглед отговора на въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване – и правилно. Тезата на касатора е, че иска е недопустим, тъй като ищецът И. Р. Р. няма активна процесуална легитимация и тъй като исковата молба е нередовна, поради липса на доказателства за правото на собственост. Правилен е извода на въззивния съд, че доводите касаят не допустимостта на иска, а неговата основателност. Процесуалната легитимация се свързва с принадлежността на правото на иск /чл.124, ал.1 и аргумент от чл.26, ал.2 ГПК/ и принадлежи на лицето, претендиращо, че е носител на материалното право, засегнато от правния спор, а редовността на исковата молба се преценява с оглед спазване изискванията на чл.127 ГПК. Дали ищецът е доказал, че е носител на материалното право, чиято защита претендира е релевантно към основателността, а не към допустимостта на иска или редовността на исковата молба. Следователно липсата на доказателства към исковата молба, че И. Р. е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост е неотносимо към допустимостта на предявения иск, съответно на постановените по него решения. Неоснователни са и доводите за необоснованост на извода на въззивния съд, че е установено, че ищецът е съсобственик на един от апартаментите, т.е. установено е качеството му на етажен собственик. К. поддържа, че за да се легитимира като етажен собственик ищецът е следвало да представи с исковата молба схема на самостоятелен обект, издадена от служба Кадастър в [населено място], както и заверени според изискванията на чл.183 ГПК нотариален акт и удостоверение за наследници, чийто срок не е изтекъл, с което и за ответника ще бъде ясно, че ищецът действително е собственик на самостоятелен обект. Процесуалният закон не съдържа ограничения на доказателствените средства, чрез които може да се установи притежаване на право на собственост. Пълно доказване на придобивното основание и точната индивидуализация на имота по кадастралната карта и според регулационния му статут е необходимо при спор между страните, касаещ принадлежността на правото на собственост. За легитимацията на едно лице обаче като етажен собственик, с оглед правото му да иска отмяна не решение на общото събрание на етажната собственост, е достатъчно да се установи, че ищецът притежава права в собствеността на самостоятелен обект в сградата, без да е необходимо да се доказва точната индивидуализация на този обект, нито придобивното му основание. В случая в съответствие с принципа по чл.12 ГПК въззивният съд е обсъдил представените доказателства и доводите на страните, установяващи покана и участието на ищеца в общите събрания на етажната собственост по повод общите части на сградата, включително получаване е на част от наемна цена за предоставяне под наем на обект обща собственост, легитимацията му като собственик, заедно с М. И. Р. и Д. Р. Р. в административно производство пред РДНСК /заповед № ДК-02-ВН-53 от 2009 г./, както и наличие на признание на правата му от ответната страна, съдържащи се в наведените доводи за отказа му да се впише в книгата на етажната собственост, като е направил обоснован извод, че е установено качеството на етажен собственик на ищеца. Правилни са и изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на проведеното на 7.01.2010 г. общо събрание на етажната собственост и взетите решения, поради неспазване на тридневния срок по чл.13, ал.1 З. /в първоначалната редакция на текста преди изменението в ДВ бр.57/2011 г./. Разпоредбата на чл.72, ал.1, изр.трето и четвърто ЗЗД регламентират броенето на сроковете по идентичен начин с процесуалната разпоредба на чл.60, ал.5 ГПК, поради което правилен е извода на съда, че след като поканата е връчена на 4.01.2010 г. тридневния срок изтича на 7.01.2010 г. Неоснователно е тезата на касатора, че се е касаело да неотложен случай, при който общото събрание следва да се проведе в срок от 24 часа. Решенията по т.1, т.2 и т.4 от дневния ред /приемане правилника за вътрешния ред на етажната собственост и задължаване на собствениците да опазват, поддържат и почистват всички общи части, извън тези, за които се ползва чистачка; приемане на отчета за приходите и разходите за периода 1.07.2008 г. – 7.01.2010 г.; да се закупи и постави нова брава и патрон на входната врата, като се заявят предварително броя на ключовете за всяко семейство и от индивидуалната сметка на всяко семейство да се удържи сумата за 1 ключ, а останалите да се заплатят в момента на получаването, както и всяко семейство да участва в почистването на околоблоковото пространство и двора/ не касаят неотложен случай по смисъла на чл.13, ал.1 З.. Решенията по т.3 от дневния ред /да се изготви и внесе в [община] заявление за издаване виза за проектиране в два варианта: 1.цялостна подмяна на покрива по съвременни технологии, гарантиращи по-надеждна и дълготрайна експлоатация и гаранции за качество и 2.при предстоящата среща с кмета на [община] и предвид конкретната ситуация, свързана с актуалното състояние на покрива, да се консултира със съответните длъжностни лица за възможностите за надстрояване, възстановяване на таванските помещения, но като жилищни и изграждане на нов покрив/ също не могат да бъдат свързани с хипотезата „неотложен случай”. Макар да е установено, че покрива се е нуждаел от спешни мерки за укрепване и обезопасяване, взетите решения не са насочени пряко към отстраняване на причините за това състояние, а са свързани с волята на етажните собственици за извършване на подобрения чрез цялостна подмяна на покрива и при възможност за надстрояване В обобщение не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски за настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23 от 1.02.2011 г., постановено по гр.д. № 852 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Добрич. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: