Р Е Ш Е Н И Е № 60166 Гр.София 19.11.2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря ИЛ.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора К.СОФИЯНСКИ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 718/2021 година. Касационното производство е образувано по протест на представителя на Военно-апелативна прокуратура срещу въззивна присъда № 2а от 29.03.2021г., постановено по ВНОХД № 30/2020г. по описа на Военно-апелативния съд. В депозирания протест се релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т.1, 2 НПК. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон се мотивира с доводи за неправилно оправдаване на подс.сержант П. А. Р., което се базира на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че е осъществен незаконосъобразен и превратен доказателствен анализ от въззивната инстанция, че неправилно са изключени част от писмените и веществени доказателства по делото. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че протестът не следва да бъде уважен. Не споделя доводите изложени в него за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като подчертава, че твърденията в тази насока не са подкрепени с правно издържани аргументи. Защитникът на подсъдимия Р.- адв. В. заявява, че оспорва протеста. Счита, че присъдата на въззивния съд следва да се остави в сила. Подсъдимият Р. споделя доводите на защитника си. С последната си дума подсъдимият изразява желание да се остави в сила присъдата. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 6 от 07.07.2020г., постановена по НОХД № 30/2020г., Военният съд Сливен е признал подс. серж. П. Р. за виновен в извършване на престъпление п очл.234, ал.2,пр.2 НК като на основание чл.55 НК му е наложено наказание 10 месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.66 НК изтърпяването му е отложено за изпитателен срок от три години. Съдът се е произнесъл по въпросите относно веществените доказателства и разноските по делото. По повод постъпила жалба е инициирано въззивно производство пред Военно-апелативния съд. С присъда от №2а от 29.03.2021г., постановена по ВНОХД № 30/2020г. първоинстанционният съдебен акт е бил отменен и подсъдимият е бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.234, ал.2, пр.2 НК и оправдан с произтичащите от това последици. Касационният протест е основателен. Основно възраженията на прокурорът касаят твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения въпреки, че са представени като нарушения на материалния закон. По-голямата част са свързани с преценката и анализа на доказателствата, което касае обосноваността на атакувания съдебен акт- основание, по което настоящата инстанция не може да вземе отношение. Единствено може да се произнесе по посочени от касатора съществени процесуални нарушения, касаещи законосъобразността и допустимостта на доказателствата въз основа, на които контролираната инстанция е изградила вътрешното си убеждение, както и относно достоверната им интерпретация, като част от задълженията за извършване на всестранен и обективен доказателствен анализ. На вниманието на касационната инстанция се поставя оплакването на прокурора за незаконосъобразно изключване от страна на въззивния съд на веществени доказателства, което действие има за последица дискредитиране на писмени доказателствени средства- протокола за оглед на веществени доказателства и експертните заключения, изготвено въз основа на тях. Прокурорът изразява несъгласие с направените от въззивния съд изводи, че е нарушена процедурата по изземване и съхранение веществените доказателства. Аргументите му са правилни и се основават на процесуалните изисквания, които настоящата инстанция също счита, че незаконосъобразно са интерпретирани от апелативния съд. Касационната инстанция не се съгласява с изводите на апелативната инстанция, за изключване на иззетите веществени доказателства от доказателствената маса. Тези констатации са направени въз основа на неправилно тълкуване и приложение на закона и не съответстват на изискванията на процесуалните правила. Обстоятелството, което е дискредитирало въпросните веществени доказателства пред въззивния съд е това, че не е установено с нужната категоричност тяхното опаковане в чували и етикетирането им с подписи на поемните лица. Следва да се отбележи, че опаковането на веществените доказателства не е задължително условие за тяхното надлежно приобщаване към доказателствата по делото. Разпоредбата на чл.163, ал.6 НПК предвижда действително тяхното опаковане на място от където са иззети, но с уговорката, ако това е необходимо. Очевидно е предоставена преценка на разследващия орган дали да стори това на мястото на огледа или претърсването, предвид характера на веществените доказателства и спецификата им. Такова опаковане може да се осъществи и впоследствие, като е възможно и преопаковане на веществените доказателства с оглед на тяхното изследване. Основният въпрос, който следва да са анализа от инстанциите по същество, е дали е проследима връзката между иззетите и изследвани обекти. В тази насока са основателни възраженията в касационния протест, че не е намерил обективно и законосъобразно разрешение в мотивите на въззивната присъда спорът относно начина на приобщаването им като е игнорирана ролята на приложените протоколите за претърсване и изземване/ от колата и от дома на подсъдимия/, в които те са описани точно, фотографирани са, предадени са за съхранение, огледани са и са изследвани. Подробности относно тези действия са дали в разпитите си поемните лица, събрани са и писмени доказателства. Действително не е споменато, че тубите и бидонът са пакетирани в черни пликове, както е посочено в протокола за оглед на веществени доказателства, но това обстоятелство не води автоматично до заключението, че доказателствата са манипулирани / стр.13 от мотивите/. Не могат да се споделят и изводите на апелативната инстанция, че некоректно са взети представителни проби от съдържанието на иззетите съдове, което има пряка връзка с възраженията на прокуратура по приобщаването на този вид доказателства. Акуратното проследяване на извършените следствени действия ясно очертава начина, по който са групирани иззетите туби, определянето на 6 групи вещи с оглед алкохолното съдържание и вместимост на съдовете, вземането на представителна проба и впоследствие изследването й. Ако за въззивната инстанция е съществувало съмнение, то е следвало да се преодолее чрез допълнителни следствени действия, включително индивидуалното изследване на всеки съд, ако това се прецени за нужно, а не с отхвърлянето им като опорочени / стр.16 от мотивите/. Игнорирането на посочените доказателствени източници може да бъде преценено единствено като съществено нарушение на процесуалните правила, което предпоставя отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши цялостен, пълен и точен анализ на доказателствата относно деянието и да реши правилно въпросите по фактите, а след това и по приложението на правото. Предвид гореизложеното, протестът е основателен и следва да се уважи. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 и 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 2а от 29.03.2021г., постановено по ВНОХД № 30/2020г. по описа на Военно-апелативния съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.