Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 2300/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 59 гр.София, 04 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2300/2013 година Производството пред ВКС е образувано по искане на Г. А. Ч.-подсъдим по нохд № 470/2012 год. на Свиленградския районен съд и внохд № 220/2013 год. на Хасковския окръжен съд-за възобновяване на наказателното производство без да е направено уточнение, възобновяването на кое дело се иска. В съдебно заседание Ч. се явява с упълномощен защитник,чието искане е или въззивното решение да се отмени и Ч. да се оправдае,или решението да се измени и да се намали наложеното наказание лишаване от свобода. Представителят на ВКПр не намира основания за възобновяване на наказателното дело както с оглед съдържанието на направеното от осъдения искане,така и с оглед казаното от защитника му в съдебно заседание. ВКС установи,че искането на осъдения е допустимо да бъде разгледано:решението,чиято отмяна се иска,е постановено на 12.VІІІ.2013 год.,искането е заведено във ВКС /поради подаването му направо до касационната инстанция/ на 25.ХІ.с.г.,т.е. 6-месечният срок по чл. 421,ал.3 НПК е спазен;искането е направено от страна,която има това право;атакува се съдебен акт от изброените в чл. 419 НПК;атакуваният акт не е проверяван по касационен ред. Искането за възобновяване е неоснователно. С присъдата на районния съд-№ 196 от 26.ІІ.2013 год.-Г. А. Ч. е признат за виновен в това,че в съучастие като съизвършител с осъдения със същата присъда С. М. Ч.,на 6.ІV.2011 год. в района на ГКПП „име” е държал в лек автомобил "марка" с рег. № акцизни стоки,за които се изисква бандерол съгл. чл. 25,ал.1 ЗТТИ-870 кутии цигари „марка” и „марка.” с обща стойност 4 515.30 лв.-за което и на основание чл. 234,ал.1 НК е осъден на 1 година лишаване от свобода и на 1000 лв. глоба.Ч. е признат за виновен и в това,че по същото време и на същото място си е служил с контролен знак-регистрационна табела с цитирания по-горе номер-неиздаден от съответния орган,за което и на основание чл. 345 НК е осъден на 3 месеца лишаване от свобода.На основание чл. 23,ал.1 НК на Ч. е определено общо наказание от 1 година лишаване от свобода,търпимо при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип,към което общо наказание е присъединена и глобата от 1000 лв.Отделно от общото наказание е постановено,на основание чл. 68,ал.1 НК,изтърпяването от Ч. при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип и на наказанието от 3 месеца лишаване от свобода,наложено му с присъдата по нохд № 431/2009 год. на Пловдивския военен съд. С решението на окръжния съд-№ 120 от 12.VІІІ.2013 год.-е потвърдена първоинстанционната присъда. Твърдението на осъдения,че е „невинен” следва-при липсата на каквито и да било подкрепящи го доводи-да се обсъжда или на плоскостта на материалната незаконосъобразност-няма деяние изобщо;деяние има,но то не е общественоопасно;макар и общественоопасно,е обявено за ненаказуемо-или на процесуалната такава-ако деяние има,то не е извършено от дееца,или не е виновно извършено от него. Фактите,които и двете съдебни инстанции са приели за установени,налагат безспорно,че на датата 6.ІV.2011 год. в двигателния отсек на автомобил "марка" с рег. № ,управляван от осъдения Ч. и пътник осъдения Ч.,влизащ в страната ни от Гърция,са били укрити инкриминираните количества цигари на посочената в обвинителния акт и експертно установена стойност.По същото време бил проверен и втори автомобил "марка" с рег. № ,управляван от С.К.,в чийто двигателен отсек също били укрити цигари.Цигарите,открити и иззети от двете превозни средства,били без изискващия се от ЗТТИ бандерол.При проверката било установено още,че предната регистрационна табела на автомобила,с който са пътували Ч. и Ч.,който автомобил е собственост на Р. М.Гънов,предоставил го на Ч. за управление с нотариално заверено пълномощно № от дата,не била издадена от надлежния орган.От тези фактически констатации следва,че деяния има и те са обявени за общественоопасни и наказуеми с чл. 234,ал.1 и чл. 345 НК. За да приемат,че Ч. е автор и на двете деяния,предходните съдебни инстанции са кредитирали показанията на полицейските служители В.И. и Б.К.-първи установили наличието на цигари в двигателните отсеци на двата автомобила-пред първия от които Ч. и Ч. са заявили не само знанието си за укритите цигари,но и че са били закупени от А. и са ги укривали те самите заедно със С.К..Ч. е заявил още,че след като преди време е загубил предната регистрационна табела на предоставения му за управление автомобил,после „направили друга” /показания на Б.К./.Знанието си относно наличието на цигари в двата автомобила,Ч. и Ч. потвърдили и пред извиканите от И. и К. митнически служители Н.Н. и Я. Н.,които след оглед на автомобилите и опис и изземване на цигарите съставили протокол,а по-късно и акт.Съдилищата са констатирали противоречията между показанията на изброените четирима свидетели,от една страна,и,от друга,показанията на С.К.-вече осъден за извършеното престъпление по чл. 234,ал.1 НК-и обясненията на Ч. и Ч. по отношение,по-конкретно,знанието на последния за цигарите,укрити в предоставения му за ползване автомобил,при което обосновано се отхвърлили истинността на заявеното и от К.,и от двамата подсъдими.Дори само съвместното придвижване на тримата /според свидетелствата на полицаите и митническите служители,в управлявания от К. автомобил е имало и пътник,чиято самоличност е останала неизвестна на съда/ и еднаквия подход,който са приложили при укриването на намерените акцизни стоки,е сериозна индиция за достатъчна близост помежду им,а не познанство „само на здрасти-здравей”,каквото С.К. се е опитвал да внуши.Нелогичността пък на заявеното от Ч.,че Ч.,с когото по признания на двамата са приятели,не знаел за укритата стока,се е проявила още в проведеното на 14.ХІ.2012 год. в първата инстанция съдебно заседание,където Ч. не е могъл да даде не убедителен,а дори отговор на поставения му въпрос за начина,по който би могъл да вземе закупените за себе си цигари от чуждия автомобил,без за това Ч. да узнае и без да го злепостави.Обобщено се налага заключението,че при анализа на фактите от значение за ангажиране отговорността на Ч. и по двете повдигнати и поддържани обвинения не са допуснати нарушения,ограничили което и да било от правата му като подсъдим. Не е основателно и поддържаното в съдебно заседание от защитника на Ч. оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода.При законов толеранс от 3 месеца до 6 години за престъплението по чл. 234,ал.1 НК е наложено наказание при подчертан превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,което решение на първоинстанционния съд-неоспорено,обаче,от страна на обвинението-е твърде снизходително при значително обремененото съдебно минало на Ч. не само с факта на предходното му осъждане,но и с факта на извършените преди това престъпления. Съобразявайки дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 във вр. с чл. 426 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО на Г. А. Ч. за възобновяване на наказателното производство,предмет на нохд № 470/2012 год. на Свиленградския районен съд и внохд № 220/2013 год. на Хасковския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: