Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50188

гр. София, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при участието на секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 3760 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по подадена от „Електроразпределение Север“ АД касационна жалба срещу решение № 202/26.05.2021 на ОС- Велико Търново, постановено по в.гр.д. № 856/20 г., с което е потвърдено решение № 309/06.10.2020г. на РС- Горна Оряховица по гр. д. № 462/20г. и е признато за установено по отношение на „Електроразпределение Север“ АД, че К. И. Б. не дължи сумата от 5058,83 лв. лв., представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура № [ЕГН]/24.03.2020г. г. за периода 17.03.2016г./16.12.2019г. , за адрес на потребление: [населено място], [улица],. ет.., ап.., с присъждане на разноски.
В касационната жалба се ревелират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основание по чл. 281, т.3 ГПК. Иска се решението за бъде отменено и вместо вето да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, с присъжшдане на разноски.
По делото е постъпил писмен отговор от насрещната страна К. И. Б., с който иска съдът да потвърди обжалваното решение.
С определение № 321 от 27.04.2022г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по конкретизираните и уточнени въпроси (т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС)- 1/. Длъжен ли е ответникът да докаже техническата и метрологична годност на средството за търговско измерване, монтирано за обекта, по всеки предявен иск от „битов клиент“ по смисъла на чл. 1, т. 2а ДР ЗЕ срещу оператор на електроразпределителната мрежа за недължимост на вземания за преизчислени сметки поради измерените количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ при действието на ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35/30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г.)? и 2. Каква е доказателствената сила и значение на приетите по делото протоколи за техническа и метрологична годност, съставени от оторизираните лаборатории по Закона за измерванията и от Българския институт по метрология, преди и след монтирането на СТИ за обекта?
Отговорът на първият въпрос е даден в трайно установената практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, според която, съгласно чл. 120 от ЗЕ, отчитането на електрическата енергия се извършва със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне правно задължение за крайния клиент да заплати продажната цена, електроразпределителното дружество следва да установи по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК действително доставеното количество електроенергия за определен период, включително и в случаите, когато не е била отчетена правилно, т. е. при неотчитане или погрешно отчитане на количеството електроенергия, крайният клиент дължи заплащане на реално доставеното количество електрическа енергия през съответния период. В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване. За провеждането на тази едностранна корекция е необходимо да се извърши метрологична проверка и състави констативен протокол при спазване на реда за това, посочен в чл. 49 от ПИКЕЕ, както и установяването на количество електрическа енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи.
Отговорът на втория въпрос е даден в решение № 60223/18.08.2022г. на ВКС, ІV гр.отд. по г.д. № 598/21г. /чиито мотиви настоящият състав изцяло споделя/ , с който е прието, че по отношение на първоначалния и последващия метрологичен контрол Българския институт по метрология действа като орган, на който по силата на чл. 8, ал. 1 от ЗИ е възложено осъществяването на държавната политика в областта на измерванията. Затова издадените от него във връзка с този контрол документи са официални такива и се ползват с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 от ГПК за извършените от съответните длъжностни лица при проверките действия, а също така и за направените от тези лица констатации и причините за тях. С оглед на това констатациите на длъжностните лица, относно отчетеното в тарифите на електромера количество електроенергия, има обвързващо действие по отношение на отчетеното количество в съответната тарифа. При това се констатира факта на отчета, за което не е необходимо проверяващите да са наблюдавали реалното преминаване на съответното количество електроенергия през електромера, но последното произтича от факта на отчитането.
По касационните основания.
Производството по делото е образувано по предявен от К. И. Б. против „Електроразпределение север“ АД отрицателен установителен иск с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че К. Б. не дължи на „Електроразпределение север“ АД сумата от 5 058,83 лв., представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура № [ЕГН]/24.03.2020г. г. за периода 17.03.2016г./16.12.2019г., за адрес на потребление: [населено място], [улица], ет.1, ап.1.
За да постанови решението си, ОС- Велико Търново е приел, че към момента на извършената проверка и съставянето на констативен протокол са действали новите ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.35 от 30.04.2019 г./, съдържащи правила за корекции на сметки за минало време в полза на електроразпределителното дружество- чл.56, ал.1 ПИКЕ. Изложил е и че по делото е установено наличието на констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКИЕ, както и отрит чрез метериологична проверка запис на цифрови данни в невизуализирания за отчет регистър на СТИ чрез официален по см. на чл.179 ГПК констативен протокол от БИМ. Не било установено по делото обаче, че записът показва действително измерено количество ел. енергия, тъй като не можело да се установи от кога е започнал и кога е въведен спорния запис на цифровите показания в тарифен ненастроен за отчет регистър 1.8.3, тъй като в БИМ не било извършено изследване на тарифния регистър чрез натоварване на СТИ в работен режим с цел да се провери дали се натрупват показания в него и ако се натрупват тогава би могло да се приеме с голяма степен на вероятност, че наличният запис на цифрова информация е последица от реално преминала през измервателното устройство ел. енергия, като не била установена и конкретната причина за възникване на записа. По тези съображения е приел, че обстоятелствата на метериологичната годност на СТИ към датата на проверката и липсата на данни за техническата неизправност, не били достатъчен аргумент в поза на фактически приложеното нормативно основание за преизчисляване на количеството ел. енергия.
Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че са основателни оплакванията на касатора, че въззивният съд не е основал решението си на закона, както и че е необосновано с оглед събраните по делото доказателства.
Налице е касационното основание по чл.281, т.3 ГПК и въззивното решение следва да бъде отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което и спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция.
По делото е безспорно установено, че ищецът К. Б. е битов клиент на електрическа енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, доставяна в обект, находящ се в [населено място], [улица], присъединен към обслужваната от ответното дружество електроразпределителна мрежа с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН]. За измерване на количествата електроенергия в този обект, на 16.03.2016 г. е монтиран електромер, с показания за нощна тарифа- 0, и дневна тарифа- 0. На 16.12.2019 г. длъжностни лица на ответното дружество са извършили проверка на средството за техническо измерване /СТИ/ в процесния имот, като при извършените измервания са установили, че в невизуализирн регистър Т 3 има показания, след което СТИ е демонтирано и пломбирано, и е предоставено за експертиза в Български институт по метрология /БИМ/. Протоколът е подписан от представители на оператора на мрежата и от свидетел. На 11.03.2020 г. БИМ е съставил констативен протокол, с който е установено, че процесното СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики. Констатирано е и отсъствието на механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера, както и наличие на необходимите означения на табелата на електромера и на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. При софтуерно четене е установено наличието на регистрирана енергия, която не е визуализирана на дисплея, като е констатирано и че електромерът отговаря на метериологичните изисквания за измерване на ел. енергия, но несъответства на техническите характеристики. Видно от приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение на съдебно- техническата експертиза, не може да се установи точния ден, от който са възникнали цифровите показания в тарифа Т3. СТИ не е СМАРТ тип електромер, поради което не може да се установи причината за наличието на показанията в невизуализиран и фабрично ненастроен за отчет регистър. СТИ е ново и монтирано с нулеви показатели по тарифи Т1 и Т2, като е заявил, че преминаването на количеството ел. енергия е възможно.
В конкретния случай са приложими Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от КЕВР /обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019г./, с които са определени условията и редът за установяване и редът и начините за преизчисляване на количеството ел.енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия или за която има показания в невизуализиран регистър на СТИ. Съгласно чл.55, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество енергия в тези регистри, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49. В конкретния случай констативния протокол е съставен от оператора на мрежата в хипотезата на ал.3 на чл.49 ПИКЕЕ - при отсъствие на ползвателя или негов представител, поради което е подписан от един свидетел, който не е служител на оператора. Съгласно чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества ел.енергия по реда на раздел IX операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества ел.енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена на достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и за „задължения към обществото“, а ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора. Преизчислените количества ел.енергия по ал.1 се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел.енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор. Съгласно ПИКЕЕ титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа – в случая „Електроразпределение Север“ АД, а задължено лице е и крайният клиент, който купува ел.енергия за собствено ползване.
Настоящият състав на Върховният касационен съд, състав на ІV гр.отд. счита, че въззивният съд правилно е приел, че за ответника е налице законова възможност да извърши корекция на сметката на ищцата при предпоставките на чл.55 ПИКЕЕ, като в негова тежест е да установи правомерното извършване на техническа проверка на електромера и фактите, посочени в констативния протокол.
Необосновано обаче въззивният съд е достигнал и до извод, че не е доказано записът на цифровите данни по тарифа Т3 действително да отразява измерено потребление на ел. енергия, натрупано след монтажа на СТИ. Разпитано в открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че към момента на монтирането през 2015г., процесното СТИ е било ново, неизползвано, поради което и житейски оправдано е да се счита, че е с нулеви показатели, при положение, че по делото не е установено уредът да е използван от друг потребител, да е подменян, свалян или върху него по друг начин да е въздействано преди установеното демонтиране. Липсата на данни кога е извършено софтуерното вмешателство също не води до извода, че ищецът не дължи заплащането на разликата между потребената и заплатена енергия за исковия период, когато такава разлика съществува.
Неправилен е и изводът на въззивния съд, че крайният потребител не дължи заплащане на преизчислените по реда на ПИККЕ количества електрическа енергия потребени и незаплатени, тъй като е възможно записът на цифрови данни в тарифа Т3 да е последица от някаква техническа неизправност. Претенцията на електроразпределителното дружество почива на задължението на потребителя да заплати доставената му електроенергия, а не на виновно неизпълнение на негови договорни задължения. Затова е достатъчно разпределителното дружество да докаже реалното количество на доставената енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото, освен ако не бъде установено по делото, че визуализираните на дисплея данни не са резултат на осъществено софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, какъвто не е настоящия случай.
Според правилото на чл. 55 ПИКЕЕ от 2019г., натрупаното количество електроенергия в невизуализирания регистър Т 3 е разпределено за периода от монтажа на СТИ- 17.03.2016 г., до демонтажа му при извършената проверка от ответното дружество- 16.12.2019 г., като е остойностено съобразно действащите за съответните подпериоди цени на КЕВР.
Ето защо и настоящият съд приема, че ищецът е потребил констатираното от ответното дружество на 16.12.2019 г. количество електроенергия, неотчетено поради натрупването му в невизуализиран регистър на СТИ, чиято стойност правилно е изчислена като съобразена с приложимите цени на КЕВР, поради което дължи заплащането й на ответното дружество.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К. Б. следва да бъде осъдена да заплати на „Електроразпределение север“ АД направените по делото разноски в размер на общо 4 689,40 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

 Р Е Ш И :

 ОТМЕНЯ решение № 202 от 26.05.2021г. на ОС- Велико Търново, постановено по в.гр.д. № 856/2020 г. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният К. И. Б. против „Електроразпределение север“ АД отрицателен установителен иск с правно осн. чл.24, ал.1 ГПК за признаване за установено, че К. И. Б. не дължи на „Електроразпределение север“ АД сумата от 5 058,83 лв., представляваща начислена корекционна сума по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за електроенергия на адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] за периода 17.03.2016г./16.12.2019г.

ОСЪЖДА К. И. Б., ЕГН: [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица]- ад. Н. Н.- Т., да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК: 104518621, направените по делото разноски в размер на общо 4 698,40лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: