Р Е Ш Е Н И Е № 484 гр. София, 13.12.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1848 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. Б. Т. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. Ч., против въззивното решение без номер от 28 юни 2010 г., постановено по гр.д. № 849 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. в частта му, с която е потвърдено решение № ІІ-ІХ-3 от 10 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 15715 по описа на районния съд в гр. София за 2008 г., за отхвърляне на исковете на Т. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за заплащане на командировъчно възнаграждение в размер на 4275 щатски долара за периода 1 септември 2007 г. – 31 януари 2008 г. и за заплащане на допълнително възнаграждение по сключения между страните трудов договор за извършени две успешни буксировки през периода 1 октомври 2007 г. – 31 декември 2007 г. в размер на 1540 щатски долара. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1102 от 5 август 2011 г. поради противоречивото разрешаване от съдилищата на въпроса с какви доказателства могат да се установяват претенции за заплащане на командировъчни пари и допълнителни възнаграждения, уговорени в трудовия договор. По поставения проблем касаторът се е задоволил само да посочи, че претенцията му е основателна и точно установена по размер и са налице пълен обем доказателства и очевидна незаинтересованост и пасивно процесуално поведение на ответника. Срещу ответника били заведени единадесет идентични съдебни дела, претенциите не са оспорени, като по пет от делата съдилищата са решили в полза на ищците, които са членове на същия екипаж през същия процесен период и при ползване на същите доказателства. Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не представя отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. В едни съдебни решения (решение без номер от 26 февруари 2009 г. по гр.д. № 15722 за 2008 г. на районния съд в [населено място] и решение № ІІ-Х-31 от 17 януари 2009 г. по гр.д. № 15712 за 2008 г.) се приема, че при преценка на основателността на претенция за заплащане на командировъчни задгранични пари следва да се имат предвид уговорките в трудовия договор (предвид естеството на заеманата от ищеца работа), но общият размер на задължението се установява от експертното заключение, а основателността на претенцията за заплащане на допълнително материално стимулиране се определя на основата на преценката на работодателя, който да го е начислил. В атакуваното решение е прието, че събраните доказателства по делото – справка от капитана на кораба, запис на заповед, телекси, не установяват дължими командировъчни дневни пари, а и не било установено, че са извършени две успешни буксировки. К. съд приема за правилно първото разрешение по принцип, при следните уточнения: Установяването на дължими обезщетения при командировка и допълнителни възнаграждения, уговорени в трудовия договор, може да стане чрез представяне на писмени документи, изходящи от работодателя, вписване в счетоводни книги и други относими писмени доказателства. Същевременно следва да се съобразява правилото на чл. 154 ГПК относно тежестта за доказване на фактите, на които страната основава своите искания. При направено доказателствено искане по реда на чл. 156 ГПК и произнасяне на съда в съответствие с чл. 157 ГПК, пасивното поведение на насрещната страна може да стане предмет на преценката дали не се създава пречка за събиране на допуснатите доказателства. Атакуваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В исковата си молба касаторът е поискал ответникът да бъде задължен да представи извлечение от ведомостта за заплати за кораба, включващо отработените дни, начислените суми за трудови възнаграждения, допълнителните възнаграждения по КТ, К., за периода 14 юли 2007 г. – 31 януари 2008 г., както и личните досиета и счетоводните извлечения и записи относно екипажа на кораба “П.” за същия период. Първоинстанционният съд отхвърлил искането с мотива, че част от исканите документи са неотносими към предмета на исковете, а останалата част изискват специални счетоводни знания за проверка и анализ и са предмет на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Според експертното заключение, на касатора не са изплатени командировъчни пари за периода м. октомври 2007 г. – м. януари 2008 г. в размер на 4275 щатски долара и бонуси за буксировки в размер на 1540 щатски долара. Експертът е основал заключението си само на трудовия договор и изготвената от капитана справка, при липса на представен от ответника отговор по чл. 131 ГПК и неучастието му в процеса. На свой ред въззивният съд формално е докладвал жалбата, в която ищецът е посочил, че неправилно първонистанционният съд отхвърлил искането за снабдяване с доказателства по чл. 190 ГПК, но доказателства не са искани и не са събирани. При сторено искане по реда на чл. 190 ГПК от страна на ищеца и неоснователното му отхвърляне от съда, изводите за неоснователност на съответната претенция не могат да се крепят върху липсата на представени доказателства и оттам – на неизпълнение на доказателствените задачи на страната по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК. Ето защо при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК се налага атакуваното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане за събиране на съответните доказателства и извършване от страна на съда на дължимите преценки. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение без номер от 28 юни 2010 г., постановено по гр.д. № 849 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. в частта му, с която е потвърдено решение № ІІ-ІХ-3 от 10 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 15715 по описа на районния съд в гр. София за 2008 г., за отхвърляне на исковете на Т. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за заплащане на командировъчно възнаграждение в размер на 4275 щатски долара за периода 1 септември 2007 г. – 31 януари 2008 г. и за заплащане на допълнително възнаграждение по сключения между страните трудов договор за извършени две успешни буксировки през периода 1 октомври 2007 г. – 31 декември 2007 г. в размер на 1540 щатски долара. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивния Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: