4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 2059/2011 год. Р Е Ш Е Н И Е № 374 гр.София, 24 април 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 2059/2011 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, започнало пред него след подаването на протест от прокурор при апелативната прокуратура в София срещу потвърждаването в апелативния съд на оправдателната присъда, която Софийският градски съд издал спрямо подсъдимия Н. И. В.. Оправдателната присъда е от 19 ноември 2010 год. по нохд № 2390/2010 год. и е по обвинението за съвкупността от две продължавани(чл.26 НК) данъчни престъпления, по чл.257, ал.1 НК(отм.-ДВ, бр.75/06), във вр. с чл.255, ал.1 НК (в редакцията му между 1997 год. и посочената отмяна), съответно по чл.255, ал.3, във връзка с ал.1, т.2, 6 и 7 НК(в редакцията след същата отмяна). Първото от престъпленията по обвинението е с предмет данъчни задължения в особено големи размери (данък върху добавената стойност според действалия тогава ЗДДС – 673 616 лева), които са били укрити (било е избегнато плащането им) в периода 15 август 2005 год. – 16 октомври 2006 год. чрез потвърждаването на неистина в данъчни декларации, които подсъдимият В. подал лично или посредством упълномощената от него Р.Стоянова. Второто от престъпленията е за 501 300 лева според новия ЗДДС, действащ и сега, за периода 16 октомври 2006 год. – 14 юли 2008 год. и за данъчните декларации, подавани чрез упълномощената Е.Б.. Във всички общо 12 случая(деяния) по обвинението е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит за извършени сделки с участието на собствената и управлявана от подсъдимия [фирма] и нейни доставчици [фирма] и [фирма], на различни и скъпоструващи машини. Потвърждаването на присъдата е станало с решение № 280 от 2 юни 2011 год. по внохд № 270/2011 год. и също след подаване на протест от съответния прокурор. В подадения сега(касационен) протест е оспорена формата, в която Софийският апелативен съд е отхвърлил въззивния протест, но заедно с това отново са подкрепени изложените в него доводи на обвинителната теза и е поискано ново разглеждане на делото в предходната съдебна инстанция. Касационният протест е поддържан и от прокурора в тази инстанция, а от страна на подсъдимия е поискано да бъде отхвърлен. ВКС намери, че трябва да остави в сила протестираното решение. То не е засегнато от касационни основания. За нарушение на закона по смисъла на първото от тях (чл.348, ал.1, т.1 НПК) и без друго не би могло да става дума с оглед на доводите, които са използвани в протеста – ако въззивният апелативен съд е изготвил формално съдебния си акт и ако последният е в крайна сметка несъответен на доказателствата в подкрепа на обвинението, претендираното касационно основание би трябвало да е по чл.348, ал.1, т.2 (съществено нарушение на процесуалните правила). Разминаването между доводи и тяхната процесуалноправна квалификация в касационния протест се дължи вероятно на неправилното разбиране, че оправдателните присъди могат да бъдат оспорвани само с оглед на правомощието на ВКС по чл.354, ал.3, т.3 НПК(вж. и р.394/02-І, Бюл. 9/02), но според ВКС протестът е неоснователен и от гледна точка на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Неоснователността на протеста е налице при това, независимо дали прокурорът е прав да смята за доказана неверността на документите, които са позволили да бъдат укрити данъчни задължения на [фирма]. Дори да се приеме, че нейните доставчици [фирма] и [фирма] са такива само по документи и че не са били нищо повече от печално известните за икономическата ни действителност „кухи” търговски дружества (фиктивно извършващи някаква дейност), обстоятелствата, които потвърждават това, не означават непременно престъпно участие и на подсъдимия В. в укриването на дължимия данък. Друго би било, ако по делото беше доказано някакво участие на В. във фиктивните сделки или поне знание за тяхната фиктивност – тогава то щеше да доказва, че подсъдимият е не само обективно извършителят на данъчните престъпления (като пряк или посредствен подател на данъчните декларации),но и неговият умисъл(субективното му отношение). Този доказателствен дефицит вероятно е отчетен от прокурора, подал касационния протест, защото във връзка с него не е казано нищо - предпочетено е да се възрази по-общо срещу формата на мотивите на САС, но да бъдат оспорени по-подробно само доводите за фиктивност на инкриминираните сделки. Изразената в протеста позиция не може да бъде обяснена като предизвикана от извода на САС, че субективната страна на конкретните данъчни престъпления е безпредметно да бъде обсъждана, щом като е останала недоказана фиктивността на доставките – САС наистина е казал това, но и друго: че все пак приема аргументираното мнение на СГС по въпроса за недоказания умисъл на подсъдимия В. (срв. с.15 от мотивите към въззивното решение и с.22 от мотивите към присъдата). Показателно в обсъжданата тук насока е също така различието между касационния протест и въззивния – последният не е възпроизведен относно възраженията във връзка със субективната страна в действията на подсъдимия (срв. посл.стр. от допълнението към протеста). Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 280 от 2 юни 2011 год. по внохд № 270/2011 год. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ