Р Е Ш Е Н И Е № 627 гр. София, 23 декември 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести декември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 2616/ 2011 година Производството е образувано по искане на Е. А. Г. за възобновяване на нохд №5549/2011г., по описа на Варненски районен съд /РС/, отмяна на постановеното по него определение от 21.09.2011г., с което е одобрено постигнатото между страните, по реда на чл.381-383 от НПК споразумение и прекратено наказателното производство срещу осъденото лице, на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 от процесуалния закон. В подадената молба на осъдената Г. се визират оплаквания за полуграмотност, предпоставила неразбиране и невъзможност за ориентация при участието й в диференцираната процедура по Глава двадесет и девета от НПК, и за състояние на „силна уплаха, изключително притеснение и влошено здраве”, мотивирали нейното желание за сключване на споразумение с прокурора, и последващите процесуални действия пред разглеждащия го съд. С поставения акцент върху образователния ценз на Е. Г. и с очертаните особености на психиката се аргументира позиция за липса на спомен относно вида и размера на наложеното наказание, явяващо се несправедливо, поради отсъствие на съответност с обществената опасност на инкриминираното престъпление и с данните за личността на извършителя /социален статус, семейно положение, здравословни проблеми и оказано при наказателното разследване процесуално съдействие на компетентните органи/ В съдебно заседание на 06.12.2011 година Е. Г., уведомена не се явява пред настоящия състав, като в изрично писмено волеизявление обективира нежелание за лично участие и за назначаване на служебен защитник, и заявява, че ще бъде представлявана от договорен адвокат. Упълномощеният защитник не присъства в проведената пред ВКС извънредна процедура, като на същия е предоставена възможност за охрана на процесуалните права и законни интереси на осъденото лице, чрез изготвяне и депозиране на писмена защита по наказателното дело. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането на осъдената за възобновяване. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение №750 от 21.09.2011г., по нохд №5549/2011г., РС-Варна , на основание чл.382, ал.7 от НПК е одобрил постигнатото между прокурор при В. районна прокуратура и процесуалния представител на Е. Г. писмено споразумение, по силата на което осъденото лице се признава за виновно в извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е индивидуализирана нейната наказателна отговороност и е наложена санкция – ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Определението, не е било предмет на инстанционна проверка, поради законова регламентация, установяваща необжалваемост и обезпечаваща юридически стабилитет на съдебния акт, и по отношение на същото са приложими нормите на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Искането на осъдената Г. е неоснователно. Словно отразените в писмената молба на Е. Г. твърдения за незадоволителна образованост, тежко състояние на физическото и психическо здраве /висока температура и преживян стрес/, довели до ограничения в нейната процесуална правоспособност за оспорване на възприетите от представителя на обвинителната власт фактически и правни положения за извършеното инкриминирано посегателство и съпричастността на осъденото лице към неправомерния акт, с произтичащите от това санкционни последици; и препятствали възможността й да демонстрира несъгласие с тях, в обсега на диференцираната процедура по Глава двадесет и девета от НПК, са некоректни и доказателствено необезпечени. В съдебно заседание на 21.09.2011 година, осъдената Г. се е явила лично и с упълномощен от нея адвокат - А. Д., като безусловно и убедително е заявила, че разбира повдигнатото обвинение, признава се за виновна по същото, декларира доброволно изразена воля при сключване и подписване на представеното споразумение, и отказ от разглеждане на наказателното дело по общия ред. Възрастта, психо-физическото развитие на Е. Г. и образователният й ценз /26-годишна жена, без констатирани аномалии във физиката и психиката, с начално образование/ не обосновават изводи за произволно признати обстоятелства и за необмислено дадено съгласие, при неразбиране естеството на обвинението, и при налични неясноти за неговите фактически и правни характеристики, и за вида и параметрите на логически следващото се наказание,непозволяващи реализиране на допустимата защита. Производството, последвало категоричното изявление на осъдената по чл.382, ал.4 от НПК, е проведено при стриктно съблюдаване на специалните предписания и финализирало със съдебен акт, с който в съответствие с изискванията на закона и морала, и на критериите за справедливост, е одобрено постигнатото писмено споразумение между процесуалните страни, по въпросите за виновно осъщественото инкриминирано деяние, неговата престъпна съставомерност, и наказателната отговорност на извършителя. Диференцираната процедура, регламентирана от процесуалните разпоредби на чл.381-чл.384 от НПК е насочена към обслужване на обществения интерес, чрез ускоряване на наказателното производство, поради което и същата е съпроводена с компромисни поведенчески прояви на участниците, съобразени с особените правила и предопределените от тях, процесуалноправни и материалноправни ползи и тежести в процеса. Представителят на прокуратурата е улеснен в полагането на усилия и осъществяване на действия по доказването на своята обвинителна теза, като постига бързо и своевременно осъждане и наказване на престъпленията, съгласявайки се със снизхождението при индивидуализация на санкцията. Обвиненото лице се възползува от смекчена наказателна отговорност /чл.381, ал.4 и чл.383, ал.3 от НПК/, приемайки по собствено желание процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по предложените от прокурора факти, и обусловените от тях правни съображения; да участвува непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствени средства, подкрепящи и оборващи обвинението, пред съда; и да атакува постановения съдебен акт, по реда на инстанционната проверка. Характерът на диференцираното производство предпоставя съдържанието и рамките на извънредния съдебен контрол, при релевирани оплаквания за допуснати процесуални нарушения и такива при приложението на материалноправната уредба, като стеснява техния обхват при интерпретацията на проявните форми на накърненото право на защита. Претендираното несъблюдаване на процесуалния и материалния закон е предмет на разглеждане и юридическа оценка в контекста на предписанията в Глава двадесет и девета от НПК, при лимитираните от волята на страните, фактически и правни очертания на одобреното споразумение. Съдебната практика на ВКС по прилагането на визираната особена процедура е константна, че недоказаността на обвинението следва да бъде разглеждана, в аспекта на недопустимо нарушение на процесуалния закон, налагащо възобновяване на делото, при условията на установения от нормите на чл.419-426 от НПК, регламент. При констатации за непълнота в доказателствената съвкупност, или за съществуващи сериозни противоречия в приобщения доказателствен материал, непозволяващи еднозначен извод за наказателната отговорност, споразумението за прекратяване на наказателното производство оставя съмнения досежно изясняването на правнозначимата фактология и внася колебания при разкриването на обективната истина, поради което води до опорочаване на определението, с което то е одобрено. Необходимостта от съблюдаване на прокламирания в чл.13 от НПК и последователно проведен в наказателния процес основен принцип и свързаните с него гаранции за страните мотивира незаконосъобразност на съдебния акт, одобряващ споразумение, при липса на достатъчно убедителни и категорични доказателства, подкрепящи обвинителната теза на прокурора. Подобна процесуална дейност индицира на игнориране императивните предписания, визирани в чл.382, ал.7 от НПК. Конкретиката по настоящото дело не сочи на неизпълнение на очертаното задължение на съда. Съдържимите се фактически данни в гласните доказателствени източници /показанията на пострадалия Спаловски Г., на свидетелите - очевидци (К. Холцхаузер и И. П.), и на полицейските служители П. Р. и В. Д./ сочат по безспорен начин на извършена от Е. Г. на 14.09.2011г., в гр.В. джебчийска кражба, с пострадал австрийски гражданин, при която същата била задържана на местопрестъплението; и доказват с изискуемата се висока степен на интензитет повдигнатото срещу осъдената обвинение. В съответствие с установената чрез инкорпорираната доказателствена маса фактология е очертана и правната квалификация на осъщественото от Г. престъпно посегателство по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1 от НК. Изложените съображения мотивират липса на визираните в чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК основания за възобновяване. Несъстоятелни са и релевираните доводи за прекомерна завишеност на определената, при условията на чл.55 от НК, санкция на Е. Г., аргументиращи явна несправедливост, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Правилно, при съблюдаване обществената опасност на неправомерното деяние и личността на неговия автор, е индивидуализирана наказателната отговорност - ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим. В обсега на реализираната по чл.382, ал.7 от НПК компетентност, Варненски РС е отчел характеризиращите инкриминираното посегателство обективни и субективни признаци /време; място; демонстрирана дързост при механизма на неправомерните действия; настъпил вредоносен резултат, материализиран в стойността на предмета на престъпление; форма на вина; квалифициращото го като по-тежко наказуем акт обстоятелство и честотата на този вид посегателства против собствеността, съизмерима с общата престъпност, отразена и анализирана в официалната статистика/. Контролираната инстанция е подходила с нужното внимание и в оценката на значимите при налагане на наказанието личностни данни за осъдената; очертани в облика и спецификата на извършеното - проекция на обществените, психологически и индивидуални качества на дееца; лимитирани в доказателствения материал за социалния статус, възрастта и процесуалното поведение на Е. Г.; и съдържими се в приложените бюлетини за предходните осъждания на лицето, извън релевантното за правната квалификация по настоящото дело, които обуславят заключение за формирани трайни престъпни навици и за отсъствие на ефективно упражнено предупредително и възпиращо въздействие, чрез постановените присъди за неправомерни посегателства по чл.194 и 195 от НК В коментираната насока голословни и несериозни са поднесените в искането възражения за пренебрегнати факти - индиция за тежко семейно положение на осъдената; за влошено здравословно състояние, изразяващо се в съществуващи съмнения за язвена болест или бременност; и за оказано съдействие на компетентните органи при разкриване на истината в процеса. Визираните твърдения за налични семейни и здравословни проблеми на Е. Г. са лишени от изискуемата се доказателствена опора и почиват на недопустими в наказателното производство предположения. Що се отнася до акцентираното игнориране на признатата в рамките на диференцираната процедура по Глава двадесет и девета от НПК вина, последното е предпоставило прилагането на особените правила и премиране на осъдената, чрез определяне на санкцията при изключително смекчената наказателна отговорност по чл.55 от НК, което не е императив, а предоставена от закона, в дискреционните правомощия на съда, възможност. Очертаните констатации, относими към индивидуализираната в рамките на особеното производство - Решаване на делото със споразумение, отговорност не обосновават претендираното намаляване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и сочат на необходимост от социална изолация на Е. Г. през лимитирания период от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, за постигане целите на личната и генерална превенция в чл.36 от НК. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав, че искането на осъдената за отмяна на определение №750/21.09.2011г. на РС-Варна, с което е одобрено споразумение между представител на прокуратурата и защитника на Е. Г., и прекратено наказателното производство, по предвидения в чл.425, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК ред на възобновяването, следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Е. А. Г., за възобновяване на нохд №5549/2011г., по описа на Варненски РС, отмяна на постановеното по него определение №750 от 21.09.2011г., и приложение на чл.425, ал.1, т.1 от НПК . РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.