Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 360   София,  15 юни  2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на десети юни 2010 г. в състав :                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                                        ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА                                                                                               ПАВЛИНА ПАНОВА                                                              при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Ст. БУМБАЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 323/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения З. С. К. за възобновяване на ВНОХД № 31/2010 г. по описа на Окръжен съд – СМОЛЯН и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 40/27.04.2010 г., с което е било изменено определение № 13, постановено на 26.01.2010 г. по НОХД № 134/2009 г. на М. районен съд. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закони. Твърди, че е нарушено правото на защита на осъдения, както и че съдът неправилно е групирал наказанията по реда на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК, тъй като е наложил наказание, което е по-високо от най-тежкото по отделените присъди, приложил е разпоредбата на чл. 24 от НК, без да има такова искане от прокурора, както и при наличие само на условни осъждания по отделните присъди, съдът е постановил ефективното изтърпяване на наложеното общо наказание. Осъденият се явява в с. з. пред ВКС. Пледира за уважаване на жалбата, тъй като счита, че са допуснати нарушенията, твърдени в нея, и те следва да бъдат отстранени чрез отмяна на въззивното решение. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, тъй като групирането е извършено при спазване на всички законови разпоредби и съдът е изложил убедителни съображения за приложението на чл. 24 от НК и постановеното ефективно изтърпяване на наложеното общо наказание.   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:   Искането за възобновяване, депозирано от осъдения К. , е процесуално допустимо. То обаче е неоснователно. С определение № 13, постановено на 26.01.2010 г. по НОХД № 134/2009 г. Маданският районен съд на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК е определил едно общо наказание на осъдения З. К. по влезли в сила присъди, постановени по НОХД № 123/2009 г. по описа на Смолянски РС, НОХД № 60/2009 г. на Ч. РС, по НОХД № 59/2009 на Мадански РС, по НОХД № 292/2009 г. на Смолянски РС, по НОХД № 247/2009г. на Смолянски РС и по НОХД № 134/2009 г. на Мадански РС. С него на осъдения е било наложено най-тежкото наказание – осем месеца лишаване от свобода, което на осн. чл. 24 от НК е увеличено на десет месеца лишаване от свобода и е постановено то да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим. На осн. чл. 23 ал.2 от НК съдът е присъединил към това наказание и наказанието „глоба” в размер на 300 лева и е приспаднал изтърпяното от осъдения наказание „пробация”. Въз основа на депозирана жалба от осъдения К. е било образувано въззивно производство пред Смолянския окръжен съд по ВНЧД № 31/2010 г. за проверка на така постановеното определение, приключило с решение № 40/29.05.2010 г., с което първоинстанционното определение е било изменено само в частта му, касаеща определянето на типа затворническо общежитие, в което следва да бъде изтърпяно наложеното общо наказание лишаване от свобода, като е определен „открит” тип, а в останалата част то е било потвърдено. Доводите за допуснати нарушения на закона – материален и процесуален, са неоснователни. Нито един от двата постановени съдебни акта не страда от пороците, които се твърдят в писмената защита на адвоката на осъдения. И двете съдебни инстанции са изложили убедителни аргументи за решението си да постановят ефективно изтърпяване на определеното общо наказание „лишаване от свобода” /л. 65 от първоинст. дело и л.3 на въззивния съдебен акт/. От тях става ясно, че волята на съдилищата за необходимост от ефективно изтърпяване на общото наложено наказание „лишаване от свобода” е резултат от преценката на доказателствата по делото – броя на осъжданията, периодът , за който са реализирани отделните престъпления, фактът, че двукратно К. е бил освобождаван от наказателна сговорност по реда на чл. 78 А от НК през 2008 г., което не е оказало своето поправително въздействие върху него, както и че от всички шест осъждания, включени в съвкупността, пет са за престъпления по чл. 343 В ал.2 от НК. Това е мотивирало съдебните състави да постановят ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, независимо, че по три от осъжданията, по които К. е бил наказан с това наказание, не е било постановено ефективното му изтърпяване, а е приложена разпоредбата на чл. 66 от НК. Съдът е изложил убедителни съображения за своето решение, позовал се е на доказателствата по делото, поради което не може да бъде упрекнат, че не е изготвил мотиви към съдебния си акт. Липсва касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, което да е основание за възобновяване на производството по делото. Не се констатират и твърдените от искателя нарушения на материалния закон – чл. 24 от НК и чл. 66 от НК. Прилагането на разпоредбата на чл. 24 от НК и увеличаване на общото наказание , определено по отделните осъждания на дееца, е предвидено в закона като право на решаващия съд. Не се изисква за неговото приложение да е налице искане на прокурора, поради което съдът не е обвързан от неговата процесуална позиция. Единствените ограничения за приложението на чл. 24 от НК са предвидени в самата разпоредба на закона – да се касае за наказания от един и същи вид, увеличеното наказание да е най-много с една втора от общото такова, увеличеното наказание да не надвишава сбора на отделните наказания както и максималният размер, предвиден за съответния вид наказание. Съдилищата са се съобразили с тези ограничения и увеличението с два месеца на общото наказание от осем месеца лишаване от свобода не нарушава нито един от критериите за законосъобразност на чл. 24 от НК. Не намира опора в закона и твърдението, че с постановяването на ефективното изтърпяване на общото наказание съдът е допуснал нарушение на чл. 66 от НК. При произнасяне по реда на чл. 25 от НК и групиране на наказания, определени с отделни присъди, по които изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" е било отложено по реда на чл. 66 от НК, съдът е свободен в преценката си за начина на изпълнение на общото наказание. Това означава, че той може да постанови както отлагане на изпълнението, така и ефективното изтърпяване на общото наказание „лишаване от свобода” / чл. 25 ал.4 от НК/. Дали ще отложи изтърпяването на общото наказание по реда на чл. 66 от НК съдът преценява, като се ръководи от критериите, заложени от законодателя в нормата на чл. 66 ал.1 от НК, главните от които са за постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето на осъдения да не е наложително да се изтърпи наказанието. В случая съдебните инстанции са преценили, че положението на подс. К. не отговаря на субективните критерии на чл. 66 ал.1 от НК. Тази преценка е обоснована с факта на многобройните осъждания, еднородната престъпна дейност и обстоятелството, че шестте престъпления са извършени за период от седем месеца. И двете съдебни инстанции са преценили, че осъденият К. не би могъл да се поправи, ако изпълнението на общото наказание лишаване от свобода бъде отново отложено във времето, а се налага ефективното му изтърпяване. Преценката почива на закона и на доказателствата по делото, а съдът не е постъпил неправилно и в противоречие със закона, като е отказал приложението на чл. 66 ал.1 от НК по отношение на общото наказание „лишаване от свобода”. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и искането за това следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение             Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения З. С. К. за възобновяване на ВНЧД № 31/2010 г. по описа на Окръжен съд – Смолян и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 40/27.04.2010 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.