Р Е Ш Е Н И Е № 123 гр. София, 08 март 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на втори март през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 257 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Г. В. срещу гражданскоосъдителната част на решение, постановено от Софийски апелативен съд, № 436 от 11.11.2011 г, по ВНОХД № 931/11. С въззивния акт е изменена присъда на Софийски градски съд от 20.09.2010 г, по НОХД № 1256/10, както следва: - извършеното от подсъдимия Г. И. С. деяние е преквалифицирано по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК, - на основание чл. 78 а НК, подсъдимият Г. И. С. е освободен от наказателна отговорност и са му наложени административни наказания: глоба, в размер на 1 500 лв, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година, - присъдата е отменена в частта, с която, на основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият Г. И. С. е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 40 000 лв, заедно със законните последици, в полза на гражданските ищци С. Б. Д., Р. Б. Д. и И. Б. Б., и вместо това предявените от изброените лица срещу подсъдимия С. граждански искове в посочените размери са отхвърлени, респективно, присъдата е отменена в частта, с която подсъдимият С. е осъден да заплати сумата от 4 800 лв, представляваща дължимата държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, - присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда е постановено следното: - подсъдимият Г. И. С. е признат за виновен в това, че на 7.07.2009 г в [населено място], като независим извършител с Н. Г. В., при управление на МПС, е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Д. Б., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година, - подсъдимият Н. Г. В. е признат за виновен в това, че на 7.07.2009 г в [населено място], като независим извършител с Г. И. С., при управление на МПС, е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Д. Б., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година, - подсъдимите Г. И. С. и Н. Г. В. са осъдени да заплатят на гражданските ищци С. Б. Д., Р. Б. Д. и И. Б. Б., обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 40 000 лв, за всеки от тях, заедно със законните последици, като исковете са отхвърлени до пълните им предявени размери, съответно от 100 000 лв и 60 000 лв, - на подсъдимите С. и В. са възложени разноските по делото, както и заплащане на дължимата държавна такса върху уважените размери на гражданските искове. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъква се, че неправилно е отчетена степента на съпричиняване на резултата поради поведението на пострадалия и поради действията на другия водач / подсъдимия С. /, че неправилно е включена в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, майката на пострадалия / гражданския ищец И. Б. Б. /, че са завишени размерите на обезщетенията за неимуществени вреди / неправилно са уеднаквени размерите на присъдените обезщетения в полза на децата на пострадалия и в полза на неговата майка /. С жалбата се иска да бъдат преразгледани въпросите на гражданската отговорност, като се правят алтернативни искания: да бъдат отхвърлени предявените граждански искове или да бъдат намалени размерите на обезщетенията за вреди, респективно, да бъде изключена майката на пострадалия / гражданския ищец И. Б. Б. / от кръга на правоимащите лица. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят се присъединява към становището на своя защитник. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци пледира за оставяне на жалбата без уважение. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С първото по ред въззивно решение / решение на Софийски апелативен съд № 48 от 25.02.2011 г, по ВНОХД № 717/10 / е била потвърдена първоинстанционната присъда. С решение на ВКС № 321 от 12.09.2011 г, по н. д. № 1673/11, е проверено по касационен ред първото по ред въззивно решение, като е постановено следното: - решението е отменено в наказателноосъдителната част, касаеща произнасянето по отношение на подсъдимия Г. И. С., - решението е отменено изцяло в гражданскоосъдителната част. - делото е върнато за ново разглеждане в отменените части, - решението е оставено в сила в останалата част. С отменителното касационно решение е дадено указание на въззивната инстанция по правилното приложение на материалния закон / по отношение на подсъдимия Г. И. С. /, като е посочено, че отговорността на посочения подсъдим следва да бъде реализирана по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342 НК. Указано е, също така, че липсват основания за солидарна гражданска отговорност, а отговорността на подсъдимите следва да бъде преценявана за всеки от тях поотделно / всеки от водачите следва да отговаря за причинения от собствените му действия съставомерен резултат /. В изпълнение на указанията от отменителното касационно решение въззивният съд е преквалифицирал деянието на подсъдимия С. в престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342 НК, за което е приложил чл. 78 а НК / в която част въззивният акт не подлежи на касационно обжалване /. Прието е, че подсъдимият С. не дължи обезщетение за по-тежкия резултат / смъртта на пешеходеца /, който извод е правилен и обуславя като своя закономерна последица отхвърляне на предявените срещу него граждански искове, касаещи смъртта на пострадалия, в какъвто смисъл е и произнасянето на въззивния съд. При това положение, след като въпросът за съпричиняването на съставомерния резултат / смъртта на пострадалия / от действията на двамата водачи вече е решен, от това следва, че същият въпрос не може да бъде обсъждан и евентуално пререшаван в настоящето производство. В този случай, настоящият състав на ВКС не би могъл да обсъжда наведения довод, че обезщетенията за неимуществени вреди, дължими от жалбоподателя, не са съобразени с приноса на подсъдимия С.. Въззивният съд е отчел поведението на пострадалия / пресичането на необозначено за целта място / като съпричиняване на резултата, имащо значение за размера на дължимото обезщетение по чл. 45 ЗЗД. Пияното състояние на пешеходеца не представлява самостоятелно нарушение на правилата за движение от негова страна, но, доколкото алкохолното опиване е повлияло на преценката му относно мястото за пресичане на пътното платно, в този аспект, правилно е отчетено от въззивния съд при обсъждането на поведението на пострадалия в контекста на съпричиняване на резултата. Верен е изводът, че жалбоподателят се явява единственият, който дължи обезщетение за смъртта на пешеходеца, доколкото наследниците на починалия не разполагат с активна процесуална легитимация да претендират обезщетение за причинените от подсъдимия С. телесни повреди по отношение на техния наследодател. Законосъобразно е прието, че майката на пострадалия попада в кръга на лицата, имащи право да претендират обезщетение за вреди / в тази насока е ППВС № 4/61, което не е загубило актуалност /. Не е нарушен чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението, присъдено в полза на майката на пострадалия, поради което липсва основание за намаляване на този размер. Що се отнася до присъдените обезщетения в полза на децата на починалия - С. Б. Д., [дата на раждане] г, и Р. Б. Д., роден на 9.01.2002 г / малолетни към момента на деянието /, обезщетенията от по 40 000 лв, за всеки от тях, се явяват занижени спрямо обема на действително претърпените вреди от загубата на родител / баща /. Настоящата инстанция обаче не би могла да внесе корекция в тази насока, което би било във вреда на жалбоподателя, поради липсата на касационна жалба, от страна на гражданските ищци, срещу първото по ред въззивно решение. Изложеното може да бъде ползвано само в аспекта на релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, а доколкото такова не е допуснато, искането за намаляване размерите на обезщетенията за вреди / присъдени в полза на децата на починалия / не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 436 от 11.11.2011 г, по ВНОХД № 931/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: