РЕШЕНИЕ №717 С., 19.11.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П. при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1853 по описа за 2009г. на III г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби-от В. А. С. от [населено място],чрез процесуалния представител - адвокат Ц. и от рудник „Т.-север"с.К., [община],представляван от управителя Г. против въззивно решение № 259 от 13.07.2009г. по в.гр.д. № 293 по описа за 2009г., /допълнено с решение № 167 от 16.09.209г./ на Окръжен съд Стара Загора,с което е отменено решение №9 от 3.04.2009г. по гр.д. № 272 по описа за 2008г. на Районен съд Раднево и вместо това е постановено друго,с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т. 1,2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски. С определение № 305 от 30.03.20Юг. е допуснато касационно обжалване само по касационната жалба на В. А. С. на основание чл.280 ал.1 т.З от ГПК във връзка с поставения въпрос във връзка с предявения иск по чл.225 ал.2 от КТ за периода от 1.01.2009г.-23.03.2009г. за това - дали преценката на съда,че и с други доказателства може да бъде установен твърдян от страна факт прави недопустимо искането й за експертиза. С оглед така постановеното определение - спорът е висящ единствено относно предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3,във вр.с чл.225 ал.2 от КТ.В останалата част-досежно обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ въззивният съдебен акт е влязъл в сила/като на доводите, изложени в касационната жалба предявена от рудник „Т.-север"с.К. отговор вече е даден и понястоящем те няма да бъдат обсъждани/. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл.281 т.З от ГПК в обжалваната част и за връщане на делото за ново разглеждане с указания за допускане на експертиза,с която да бъде установен размера на дължимото обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ за периода от 1.01.2009г.- 23.03.2009г. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд,състав на III г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: С постановения акт в обжалваната част,допълнен с решение № 167 от 16.09.209г.въззивният съд е присъдил обезщетение за три месечен период след уволнението- от 23.09.2008г.до 31.12.2008г.-по по чл.225 ал.1 от КТ-за 15 дена и по чл.225 ал.2 от КТ-за останалите дни в общ размер на 2 518.79лв.,ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба-20.10.2008г.до окончателното й изплащане, като е отхвърлил претеницията в останалата й част и размер- за периода от 1.01.2009г.- 23.03.2009г.до 8 760лв.с мотива,че „ищцата не е представила доказателства,че продължава да работи в друга фирма- [фирма] Р. или че е безработна".Този извод въззивния съд е направил независимо,че в подадената от страната въззивна жалба се съдържа изрично искане за допускане на експертиза,която след като „извърши проверка в -,,Гранит-М"О. да даде отговор на въпроса-получавала ли е ищцата трудово възнаграждение от този работодател за периода 1.01.2009г - 23.03.2009г. и в какъв размер,като и да изчисли размера на дължимото обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ", което искане съдът е оставил без уважение на основание чл.266 от ГПК. При тези факти-на поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване за допустимостта на направеното от страната с въззивната жалба искане за експертиза-следва да се отговори положително. Експертизата е едно от предвидените в закона доказателствени средства. При положение,че страната е избрала него/например пред възможността да представи писмено доказателство/- не може да й бъде отказано събирането му, тъй като по този начин би й била отречена свободата на избор.Освен това —в случая следва да се има пред вид,че се касае до процес на доказване на новонастъпил факт- факт,който се е осъществил по-късно, поради което и не е било възможно той да бъде съобразен от съда.Това е така,защото в случая- първоинстанционния съдебен акт е постановен на базата на експертиза,която не е могла да изчисли размера на дължимото обезщетение за периода след 31.12.2008г.,тъй като към момента на изготвяне на заключението" фишовете аз заплати за месец януари 2009г.не са били изготвени".Към момента на подаване на въззивната жалба- е било възможно събирането на поисканото от страната доказателство. Неправилен е мотива на съда за недопустимост на основание чл.266 от ГПК. В ал.1 от цитираната норма/и в чл.260 т.5 от ГПК/е предвидена възможност пред въззивната инстанция да се правят доказателствени искания за новооткрити или новонастъпили факти.Това е така,защото следва да бъдат съобразени всички настъпили след предявяване на иска пред първоинстанционния съд факти и обстоятелства,включително и тези, които са се осъществили след приключване на съдебното дирене пред този съд /съгласно чл.235 ал.3,във вр.с чл.273 от ГПК/. При така дадения отговор на поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване - следва да се направи извода,че постановеният въззивен акт в обжалваната част е неправи лен. Тъй като е решен при непълнота на доказателствата и се налага назначаване на експертиза за размера на дължимото обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ за процесния период от 1.01.2009г.- 23.03.2009г.,на основание чл.293 ал.З от ГПК следва да бъде отменен,а делото върнато за ново разглеждане в отменената част. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 259 от 13.07.2009г. по в.гр.д. № 293 по описа за 2009г.и допълнително решение № 167 от 16.09.209г. на Окръжен съд Стара Загора в обжалваната ЧАСТ досежно предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3,във вр.с чл.225 ал.2 от КТ и ВРЪЩА делото на друг състав на Окръжен съд Стара Загора за решаване на спора в отменена част с оглед дадените указания. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 2.