5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№197
ГР. София, 17.03.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.02.21 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3120/21 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Х. М. и И. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1451/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Й. Й. срещу касаторите иск по чл.31 ЗЗД, като е унищожен сключеният на 17.10.16 г. между ищеца като продавач и ответниците като купувачи договор за продажба на описания по делото и в решението недвижим имот - апартамент в [населено място], поради невъзможността на продавача да разбира и ръководи действията си към момента на сключване на договора.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по следните правни въпроси от предмета на спора:
1. Допустимо ли е в производството по чл.31 ЗЗД, когато е сезиран с твърдение за употреба на алкохол от ищеца в деня на сделката, съдът да приема в решението си, че ищецът е страдал към този момент и от алкохолна зависимост, каквото обстоятелство не е наведено в исковата молба да съществува към момента на сделката? Според касатора по този въпрос съдът е излязъл извън твърденията в исковата молба и очертания с нея предмет на спора в противоречие с практиката на ВКС- р. по гр.д. №805/09 г., първо г.о.
2. Кои са допустимите и годни доказателства за установяване на употреба на алкохол, когато ищецът не излага обстоятелства за време, място, количество и степен на въздействие, не е назначена химическа експертиза за установяване на степен на въздействие от алкохол, не са ценени и кредитирани св. показания от деня на сделката? По този въпрос въззивното решение според касаторите противоречи на р. по гр.д. №64/09 г. на четвърто г.о. и р. по т.д. №3008/13 г. на първо т.о. на ВКС.
3. Допустимо ли е за установяване на медицинския критерий по чл.31 ЗЗД съдът да кредитира заключение на вещото лице, което не се основава на обективни медицински изследвания, а на амнестични данни – изявления и поведение на ищеца към момента на сключване на сделката- и по въпроса за употреба на алкохол от ищеца вещото лице е дало алтернативен отговор? По въпроса според касаторите въззивното решение противоречи на р. по гр.д. №1677/10 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №5100/17 г. на трето г.о. и р. по гр.д. №1149/18 г. на първо г.о.
4.Допустимо ли е съдът да откаже да кредитира заключение на вещото лице по материалноправните въпроси относно извършено плащане, когато вещото лице излага, че е извършено плащане по банкова сметка на ищеца с промяна на собствеността върху средствата за плащане и по делото не са представени доказателства за промяна на собствеността и държането на получените от ищеца суми към ответника? Според касаторите по този въпрос въззивното решение противоречи на р. по т.д. №882/11 г. на второ т.о. на ВКС.
Въззивното решение според касаторите противоречи на посочената многобройна практика на ВКС и по въпроса за нарушаването на процесуалното правило на чл.235, ал.1 и чл.12 ГПК, когато съдът не изпълнил задължението си да прецени всички приети по делото относими доказателства, да обсъди доводите и възраженията на страните и да основе решението си върху обективни, събрани от съда в присъствието на страните доказателства за наличието на медицинския и юридическия критерий по чл.31 ЗЗД, преценявайки и начина на живот, семейната среда и поведението на лицето/ ищеца/ в деня на сделката.
Поставените въпроси според касаторите са от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като това допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК е посочено само с квалификацията му, без да е обосновано откъм специфичните му допълнителни предпоставки, както изисква задължителната съдебна практика – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел за установено от заключението на съдебно психиатричната експертиза, че ищецът страда от хроничен алкохолизъм, синдром на алкохолно опиване, неусложнена абстиненция, личностна промяна в алкохолен тип. Към момента на сделката е страдал от синдром на алкохолна зависимост. Има запазен непълен спомен за поведението и действията си в този период. Ситуативните емоции са тези, които го мотивират да действа, както и изпитваното вътрешно напрежение и безпокойство. По –трудно осъществява контрол над импулсите си, контролът над поведението му е неефективен. При така установения механизъм на действие – спонтанност, импулсивност, с поведение манипулируемо, недооценъчно и неефективно, незащитаващо го в обществото и при социалните му контакти, може да се приеме, че ищецът осъзнава, че извършва правна сделка, но не е компетентен да защитава своите права. Фактът, че отчужденият със сделката недвижим имот е негово единствено жилище, обстоятелствата по намиране на купувачи, начина на плащане, липсата на средства непосредствено след сделката /установена от св. показания и нулевото салдо по сметката и сочеща на неполучаване на цената/ водят до извод, че ищецът е сключил процесната сделка като дееспособно лице, което към момента на сключването не е могло да разбира и ръководи действията си. Установени са както медицинският, така и житейският, юридически критерий за унищожаване на договора за продажба по чл.31,ал.1 ЗЗД.
При данните по делото не се установява основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по първия поставен въпрос. Зависимостта от алкохола, потвърдена с диагноза от психиатър в амбулаторен лист от 18.11.16 г. е наведено в исковата молба / на л.3 от делото/ обстоятелство. Затова първият въпрос не съответства на данните по делото и не обосновава общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Не се установява противоречие на въззивното решение с посочената практика на ВКС и по въпрос 2 и 3. Изводът за сключване на сделката под въздействие на алкохол в случая е направен въз основа на заключението на вещото лице психиатър за възможните две състояния на боледуващите от хроничен алкохолизъм, какъвто е ищецът и св. показания за състоянието и поведението му при сключване на сделката / употребата на алкохол се извежда от добрата му физическа кондиция – не трепери, не е изнервен и външно напрегнат/. Сочените решения са неотносими към предмета на доказване по настоящото дело – р.по гр.д. №64/09 г. е за доказването на употребата на алкохол като нарушение на тр. дисциплина, а по т.д. №3008/13 г. - от водач на МПС при ПТП/ или за алкохолно повлияване върху способността на лицето да работи и да управлява МПС, но не и за състоянието на невъзможност да разбира и ръководи действията си по см. на чл.31 ЗЗД/.
По гр.д. №1677/10 г. ВКС е основал изводите си за дееспособността на лицето също върху показанията на свидетелите и заключението на вещото лице, което съдът частично не е кредитирал като основано само на амнестични данни – изявления и поведение на ищеца след предявяване на иска. По настоящото дело обаче има и обективни медицински данни – амбулаторен лист и диагноза/ синдром на зависимост/ от психиатър от 18.11.16 г., непосредствено след сключване на сделката. В р. по гр.д. №1149/18 г. е прието, че способността на завещателя за разумно действие следва да се установи не само със свидетели, но и с психиатрична експертиза, както е по настоящото дело. Въззивният съд е формирал изводите си по същество на спора в съответствие и с решение по гр.д. №5100/18 г., в което е посочено, че от значение са степента на психичните нарушения, интензитетът и механизма на проявата им. И по настоящото дело въззивният съд е направил извод, че установеното медицинско състояние на алкохолна зависимост при ищеца е трайно, а проявленията му, засягащи критично съзнанието или волята са установени като постоянни. Направена е преценка на състоянието на лицето към момента на сделката, като са съобразени доказателствата за условията и начина му на живот, семейна среда, обкръжение, поведение и социална адаптация, вкл. способността му да защитава интересите си.
Не се установява противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и по четвъртия въпрос – соченото р. по т.д. №882/11 г. е за плащането на цената по търговска продажба и е неотносимо към случая. По настоящото дело, по указания на ВКС при първото касационно разглеждане на спора, счетоводната експертиза е назначена за установяване на механизма на извършеното плащане, защото „от поведението на лицето, което е в крайна зависимост от алкохол и в крайна нужда от материални средства, което е продало единствения си недвижим имот за „без пари”, може да се направи заключение за възможността на лицето да разбира и да ръководи действията си по време на сделката”. Въззивният съд е изложил последователни, основани на доказателствата изводи за последното, след преценка и на данните за плащането по договора, установени от счетоводната експертиза.
Поради изложеното въззивното решение не противоречи на практиката по приложението на чл.12 и чл.235 ГПК – събрани са необходимите за пълното изясняване на спора доказателства, които са преценени от въззивния съд поотделно и в съвкупността им и след обсъждане на становищата и доводите на страните, са формирани решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора.
Не са налице сочените от касатора основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1451/20 г. от 7.04.21 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: