Р Е Ш Е Н И Е № 84 София, 15.07. 2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юни, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 95/2016 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. В., [населено място], чрез пълномощника и адвокат Н. И., срещу въззивно решение №2258/03.04.2015г. по гр.дело № 6051/2011г. на Софийския градски съд. С определение № 143/29.03.2016г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №2258/03.04.2015г. по гр.дело № 6051/2011г. на Софийския градски съд с оглед приетото в т.1 от ТР№1/2009г.,ОСГТК, че ВКС допуска касационно обжалване по правен въпрос, който има значение за евентуалната нищожност, респ. недопустимост на обжалваното решение. В касационната жалба се излагат съображения ,че обжалваното решение е недопустимо поради забраната на чл.299 ГПК. Правят се и оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения – основание за касация по чл.281,т.3 ГПК. Ответникът по касация Й. П. Я. счита, че следва да се отмени обжалваното решение като се постанови друго, с което се допусне делба на процесните три имота при квоти 16/18 за Д. В. и 2/18 за Й. Я.. ВКС, състав ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С решение №184/2011г. по гр.д.№752/2010г. на ВКС, І г.о. по касационна жалба на Й. Я. относно определените квоти на съсобственост, е отменено решение от 03.07.2006г. по гр.д.№5747/2002г. на Софийския градски съд в частта, с която е допусната делба на гараж №7, гараж №9 и апартамент №24 при квоти 1/18ид.ч. за Й. П. Я. и 17/18 ид.ч. за Д. П. В. и делото е върнато за ново разглеждане. Прието е, че ищцата твърди, че отчужденият имот е бил лична собственост на наследодателя, а ответницата В. – че е СИО.Съдът е следвало да укаже на страните да ангажират доказателства за твърдяните обстоятелства и да обсъди всички направени доводи и възражения. Допуснати са съществени процесуални нарушения, което е основание за касационна отмяна на решението, но само в обжалваната му част. В останалата обжалвана част /по касационната жалба на Г. Б. относно възражението по чл.76 ЗН за договора за покупко-продажба на гараж №9/ решението на СГС е оставено в сила. При новото разглеждане с обжалваното решение е оставено в сила решение от 03.07.2002г., постановено по гражданско дело № 6768/ 2000г. на Софийски районен съд, 52 с-в, в обжалваната му част. Въззивният съд е описал постановените по делото съдебни решения: от първоинстанционния съд, от първата въззивна инстанция и отменителното решение на ВКС. Посочил е че : с първото въззивно решение по гр. дело 5747/2002г. на СГС /по въззивна жалба на Д. В./ е обезсилено като недопустимо решението на СРС в частта, с която е допусната делба на апартамент №25 и е прекратено производството в тази част; в останалата част е отменено първоинстанционното решение и е постановено ново, с което е допусната съдебна делба между Й. Я. и Д. В. на гараж № 7, гараж №9 и апартамент № 24 при квоти 1/18 ид. ч. за първата и 17/18 ид. ч. за втората; признато е за установено по отношение на Й.Я., Д.В.,М. И. и Д.И., че договорите по нот. акт № 11/1998г. и № 34/1998 г. са относително недействителни на основание чл.76 ЗН, доколкото имотите не се паднат в дял на В.; признато е за установено по отношение на Й.Я., Д.В. и Г. Б., че договорът по нот. акт № 25/1998г. е относително недействителен на основание чл.76 ЗН, доколкото имотът не се падне в дял на В.; отхвърлен е искът за делба на същите имоти по отношение на останалите ответници – Е. Г., Б. У. и С. У.. Срещу решението на СГС в частта, с която са определени квотите, е подадена касационна жалба от Й.Я.. С решението на ВКС е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане. Искът е за делба на процесните два гаража /№7 и №9/ и апартамент №24. При така възприетия от въззивния съд предмет на новото разглеждане на делото, той е постановил решение, с което е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в обжалваната част. Приел е, че не са събрани доказателства, установяващи съпритежаване на право на собственост в режим на СИО между преживялата съпруга Д.В. и наследодателя Г. Х.. Последният е придобил и притежавал право на собственост върху процесните апартамент и два гаража по реда на чл.100 от ЗТСУ - като обезщетение срещу отчужден негов собствен недвижим имот. Придобиването е станало по време на брака му с ответницата Д.В., но имотите имат характер на лично имущество на Г.Х. по смисъла на чл.20 СК. Изводът следва от съдържанието на неоспорената заповед за отчуждаване по чл.95 ЗТСУ, в която като собственик на отчуждения имот е вписан Г. Х. и от липсата на доказателства за притежавано право на собственост /вкл. по силата на СИО/ върху същия имот от съпругата Д.В.. Не са представени доказателства за извършени плащания на парични суми за погасяване стойността на отстъпените в обезщетение имоти по време на брака, които биха породили за същата права върху процесните имоти по силата на чл.19 СК. Правото на собственост върху придобитите по реда на чл.100 ЗТСУ недвижими имоти е станало притежание само на съпруга Г.Х.. Той е починал на 25.03.1998г. Наследници по закон са преживялата съпруга Д.В., двете сестри му на - Е. и Н. /заместена в порцеса от Й. Я./ и Б. У. и С. У. - наследници по право на заместване на своята майка. Бракът между Х. и В. е продължил повече от 10 години, поради което съпругата има право на 2/3 части от откритото наследство, съгл. чл.9, ал.2 от ЗН. Другите наследници на общия наследодател имат право на 1/3 част от наследството, като наследствените им права са равни, съгл. чл.8, ал.1 вр. с чл.5, ал.1 ЗН. След откриване на наследството Д.В. се е разпоредила с наследствените имоти като ги е прехвърлила с договори за покупко - продажба на трети лица. Извършените разпоредителни сделки са непротивопоставими на останалите наследници - съделители в процеса, тъй като ответницата не е притежавала право на собственост върху целите обекти, а само върху 2/3 ид. ч. от същите, поради което не е могла да прехвърли другата 1/3 ид. ч. от собствеността по силата на правилото, че никой не може да прехвърли повече права от тези, които притежава. За придобитите по наследяване от другите сънаследници по 1/3 ид. ч. от имотите сключените договори за покупко - продажба не са породили вещно - транслативен ефект. Съобразно чл.76 от ЗН актовете на разпореждане с наследствена вещ, извършени от сънаследник, са недействителни, ако вещта не се падне в негов дял при делбата. Този акт на разпореждане е относително недействителен - сделката е валидна в отношенията между страните по нея, както между тях и трети лица, но по силата на закона няма действие за сънаследниците на прехвърлителя. Недействителността по чл. 76 ЗН не настъпва по право и не се прилага служебно от съда, а следва да бъде предявена чрез иск или възражение от някой от сънаследниците, в чийто интерес е установена.Сънаследниците са упражнили правото си по чл. 76 ЗН, с което целят чрез прогласяване на недействителност по отношение на тях на акта за разпореждане със сънаследствената вещ, да върнат същата в делбената маса, за да могат да реализират правата си по чл. 69, ал. 2 ЗН. При уважаване на иск или възражение по чл. 76 ЗН, актът на разпореждане, макар и валиден, не прехвърля права, поради което в отношенията между сънаследниците сънаследникът – прехвърлител, е съсобственик на вещта и делбата следва да се извърши с неговото участие под страх от нищожност - чл. 75, ал. 2 ЗН. Когато правото по чл. 76 ЗН бъде упражнено по предвидения за това ред, като главни страни в процеса следва да участвуват както сънаследникът - прехвърлител, така и третото лице - приобретател, които имат качеството на необходими другари. В процесния случай ответницата се е разпоредила с идеални части от наследствените имоти в полза на трети лица, чужди за наследството, от което следва, че разпоредителните сделки са недействителни по смисъла на чл.76 ЗН и не са породили правни последици, т. е. прехвърлителката е "останала" собственик на 2/3 ид. ч. от имотите, които е придобила по наследство.Други възражения и оплаквания по първоинстанционното решение страните не правят, с оглед на което решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед така очертания от въззивния съд предмет на спора след отменителното решение на ВКС, постановеното от него въззивно решение е недопустимо. С решението по гр.д.№6768/2000г. на СРС е допусната делба между Н. В. Х., Д. П. В., Е. В. Г., Б. Х. У. и С. Х. У. на апартамент №25, апартамент №24, гараж №9 и гараж №7 при квоти: 2/18ид.ч. за Н.Х., 12/18 ид.ч. за Д.В., 2/18 ид.ч. за Е.Г., 1/18 ид.ч. за С.У. и 1/18ид.ч. за Б.У.. Отхвърлен е предявеният от Н.Х. против Д.В., Е.Г., Б.У. и С.У. иск за делба на вилна сграда, заедно с дворно място и три леки автомобила /описани/. С решението на СГС по гр.д.№5747/2002г. е обезсилено решението на СРС в частта, с която по предявения от Н.Х. /починала по време на производството и заместена от Й. Я./ иск против Д.В., Е.Г., Б.У. и С.У. е допусната делба на апартамент №25. Отменено е първоинстанционното решение в останалата обжалвана от Д.В. част. Постановено е друго, с което : 1/ допусната е делба между Й. Я. и Д. В. на недвижим имот - гараж №7 при квоти 1/18ид. за първата и 17/18 ид.ч. за втората като е признато за установено в отношенията между Й.Я., Д.В., М.И. и Д.И., че договор по нот.акт№34/1998г., с който В. е продала на И. същият имот е относително недействителен на основание чл.76 ЗН, доколкото имотът не се падне в дял на Д.В. и е отхвърлен искът за делба на гараж № 7 по отношение на Е. Г. В., Б. Х. У. и С. Х. У.; 2/ допусната е делба между Й. Я. и Д. В. на недвижим имот – апартамент №24 при квоти 1/18 ид.ч. за първата и 17/18 ид.ч. за втората като е признато за установено между Й.Я., Д.В., М.И. и Д.И., че договор по нот.акт №11/1998г., с който В. е продала на И. този имот е относително недействителен на основание чл.76 ЗН, доколкото имотът не се падне в дял на Д.В. и е отхвърлен искът за делба на апартамент №24 по отношение на Е. Г. В.,Б. Х. У. и С. Х. У.; 3/ допусната е делба между Й. Я. и Д. В. на недвижим имот - гараж №9 при квоти 1/18 ид.ч. за първата и 17/18 ид.ч. за втората като е признато за установено между Й.Я., Д.В. и Г. И. Б., че договор по нот.акт№ 25/1998г., с който Д.В. е продала гараж №9 на Г.Б. е недействителен на основание чл.76 ЗН, доколкото имотът не се падне в дял на Д.В. като е отхвърлен искът за делба на същия гараж по отношение на Е. Г. В., Б. Х. У. и С. Х. У.. С решението по гр.д.№752/2010г. на ВКС, І г.о. по касационна жалба на Й. Я. относно определените квоти на съсобственост, е отменено решението от 03.07.2006г. по гр.д.№5747/2002г. на Софийския градски съд само в частта, с която е допусната делба на гараж №7, гараж №9 и апартамент №24 при квоти 1/18ид.ч. за Й. П. Я. и 17/18 ид.ч. за Д. П. В. и делото е върнато за ново разглеждане. В останалата обжалвана част /по касационната жалба на Г. Б. относно възражението по чл.76 ЗН за договора за покупко-продажба на гараж №9/ решението на СГС е оставено в сила. Дадени са конкретни указания от касационната инстанция при новото разглеждане на делото да се изясни кога отчужденият имот е придобит от наследодателя – преди или по време на брака му с Д. В., бил ли е този имот негова лична собственост, както и дали е имало разлика между стойността на отчуждения и стойността на отстъпения в обезщетение имот, съответно дали разликата е заплатена със семейни средства. С решението на ВКС е отменено въззивното решение само в изрично посочените части и в останалата обжалвана част е оставено в сила. При това положение недопустимо при новото разглеждане въззивният съд е постановил решение, с което е оставил в сила първоинстанционното решение. Въззивният съд не е определил предмета на спора с оглед постановеното от първата въззивна инстанция решение и отменителното решение на ВКС, респ. не е съобразил в кои части първото е влязло в сила. Налице е влязло в сила съдебно решение, което разпростира своята сила на пресъдено нещо спрямо Е. Г. В., Б. Х. У. и С. Х. У. по иска за делба на процесните имоти, както и спрямо Й. Я., Д. В. и приобретателите по цитираните договори на делбените имоти по възражението по чл.76 ЗН. Ето защо и при прилагане на т.1 от ТР№1/2010г., по т.д.№1/2009г., ОСГТК, обжалваното решение следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл.293,ал.4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №2258/03.04.2015г. по гр.дело № 6051/2011г. на Софийския градски съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: