Р          Е          Ш          Е         Н         И         Е                                                              №  427                                         ГР. София,   16.06.2010 г.                                       В      ИМЕТО     НА     НАРОДА                             Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 18 май през 2010 г. в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Ан. Богданова, и в присъствието на прокурор Станева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №273/09 г., за да се произнесе, намира следното:   Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Щ. Г. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №979/07 г., на осн. чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Прието е, че същественият за спора материалноправен въпрос за дължимостта и размера на търсената обезвреда е разрешен в противоречие със задължителната тълкувателна практика на ВКС – ТР №3/04 г., т.3 и 11, и с постоянната практика на съдилищата по установяването и обезщетяването на неимуществени вреди от незаконни действия на правоохранителен орган. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба П. на Р. я оспорва като неоснователна. ВКС на Р. , като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея основания за неправилност на въззивното решение: С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Прокуратурата частичен иск за 9 000 лв. по чл.2, т.2 от ЗОДОВ - за обезщетяване на неимуществени вреди, които ищецът претърпял от обвинение в престъпление, за което е оправдан и от взетата във връзка с него мярка за неотклонение „задържане под стража”. Прието е, че мярката е взета от съда в съдебната фаза на наказателното производство, при условията на чл.153 от НПК, поради което ответникът не може да носи отговорност за нанесените с нея на задържания вреди. Вреди от незаконното обвинение, с посоченото в исковата молба изражение – засегнати чест и достойнство, променено отношение на близките, депресивно състояние, ищецът не е установил по делото. Обстоятелствата по делото са следните: срещу ищеца е образувано наказателно производство за престъпление по чл.196, ал.1,т.2 от НК на 9.05.03 г. Ищецът бил задържан за 24 часа в РПУ на 29.10.03 г. Обвинението било внесено в съда на 19.01.05 г. На 29.03.05 г., поради ненамиране на подсъдимия на адреса по делото, съдът е изменил мярката му за неотклонение на осн. чл.153, ал.1 от НПК от парична гаранция от 100 лв. в задържане под стража. Задържането продължило до оправдаването на ищеца с присъда от 7.02.06 г., когато е заменено с „подписка”. Оправдателната присъда влязла в сила на 23.02.06 г. С това са налице са предпоставките за обезвреда по чл.2, т.2, пр.1 от ЗОДОВ. Неимуществените вреди от задържането под стража, взето във връзка с незаконното обвинение, се обхващат от обезщетението за последното – т.13, ТР №3/04 г. То е основанието за търсената в случая обезвреда и дори да не са представени доказателства за сочените вреди, обезщетение за тях следва да се определи на осн. чл.130 от ГПК, отм. Сигурно е по човешка презумпция, че от продължилото около три години наказателно преследване ищецът е претърпял вреди със соченото в исковата молба и жалбата изражение – страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, укор от близките си, ограничения в личния живот – задържането под стража, макар взето от друг орган и по вина на ищеца, е във връзка с незаконното обвинение и обслужва процеса по него – Р1911/05 г.. Нормално е наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и личния живот на ищеца - Р по гр.д. №931/02 г. и по гр.д. №91/03 г.на ВТАС. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата част и достойнство – Р№991/06 г. на ВКС. Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът е имал отрицателни изживявания от незаконното обвинение – то е ограничило възможноста му да води обичайния си начин на живот и му се е отразило емоционално негативно – Р№35/07 г. на ВТАС. При данните по настоящото дело, като отчита вината на ищеца за задържането му под стража – ТР №3/04 г., т.3 и 11, ВКС намира, че искът е основателен до размер на 4000 лв., които следва да се присъдят като обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в престъпление, за което ищецът е оправдан. За размера над посочения искът е неоснователен/ ищецът не е посочил и установил вреди над тези сигурни и предвидими, които произтичат от характера на незаконното наказателно преследване, а част от тях са и по негова вина/ и следва да бъде отхвърлен. Въззивното решение е неправилно в частта, с която частичният иск е отхвърлен до размер на 4 000 лв. , следва да се отмени и вместо него да се постанови ново за уважаване на иска за посочената сума. В частта, с която искът над този размер е отхвърлен, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на Р. , трето гр. отд.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решението на Градски съд София по гр.д. №979/07 г. от 3.10.08 г., в частта, с която искът е отхвърлен до размер на 4 000 лв. и вместо него постановява: ОСЪЖДА П. на Р. да заплати на Щ. Е. Г. на осн. чл.2, т.2 от ЗОДОВ сумата от 4 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в престъпление, за което е оправдан, по предявения частичен иск, ведно със законната лихва от 11.04.06 г.. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата му част. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: