Р Е Ш Е Н И Е   № 216   София, 13 май 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 134/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на Апелативна прокуратура – Пловдив и по жалба на подсъдимия Д. К. А. против въззивно решение № 275/27.01.2010 г., постановено по ВНОХД № 450/08 г. от Апелативен съд – Пловдив, с което е изменена частично осъдителната на Окръжен съд – Хасково. С първоинстанционната присъда № 136/16.07.2008 г. по НОХД №126/07 г., подсъдимият А е бил признат за виновен в това, че в периода месец декември 2004 г. - месец септември 2005 г., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание, представени пред ТД на НАП – Хасково – справки - декларации за данък върху добавената стойност с входящи номера, подробно описани в диспозитива на присъдата, за ЕТ “Европа-Д. Атанасов”, за “Диа” ЕООД и за “Тангра” ООД, в частта им за размера на деклариран като осъществен износ за Р Грузия, с право на данъчен кредит е получил без правно основание по разплащателните сметки на посочените фирми от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери на обща стойност 1 265 610 лева; в периода месец октомври 2005 г. – месец ноември 2005 г. чрез използване на документи с невярно съдържание, представени пред ТД на НАП – Хасково – справки - декларации за данък върху добавената стойност с входящи номера, подробно описани в диспозитива на присъдата, за ЕТ “Европа-Д. Атанасов”, за “Диа” ЕООД и за “Тангра” ООД, в частта им за размера на деклариран като осъществен износ за Р Грузия, с право на данъчен кредит е направил опит да получи без правно основание по разплащателните сметки на посочените фирми от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери на обща стойност 225 087 лева – престъпление по чл. 256, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 26 от НК. Наложените наказания са определени при условията на чл. 54 от НК, а именно : девет години лишаване от свобода; лишаване от право да заема държава и обществена длъжност, както и да упражнява професия или дейност, свързани с управление, съхранение или отчитане на стоково-материални ценности за срок от десет години; конфискация на ½ от имуществото му. Оправдан е по първоначалното обвинение по чл. 212, ал.5 от НК. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена, като подсъдимият А е признат за невинен по обвинението да е получил сумата от 1 265 610 лева и е оправдан по обвинението по чл. 256, ал.2 във вр. с ал.1 в тази част. Наказанията са намалени съответно : от девет години лишаване от свобода на две години и три месеца лишаване от свобода, определено при условията на чл. 58, б. “а” във вр. с чл. 55 от НК; лишаването от права е намалено до размера на пет години, а на основание чл. 55, ал.3 от НК е отменено наложеното наказание “конфискация”. Протестът е насочен основно към оправдателната част на въззивното решение, като се позовава на основанията по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, а по отношение на потвърденото осъждане се претендира третото от касационните основания. Искането е за отмяна на решението и ново разглеждане във втората инстанция. Жалбата на подсъдимия А е срещу потвърждаване на присъдата в частта, с която е ангажирана отговорността му и с доводи, подкрепящи основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Направено е основно искане за оправдаване на подсъдимия. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и дава заключение за неоснователност на жалбата на А. Подсъдимият А. и неговият процесуален представител поддържат жалбата и оспорват протеста. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. Протестът и жалбата са основателни, но не по всичко изложено в тях. Съдебният акт страда от пороци, които налагат неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Преди всичко следва да се отбележи, че доводите, изложени в протеста и представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, всъщност съдържат възражения срещу доказателствената дейност на предходните инстанции – обобщени, като непълен, едностранчив доказателствен анализ, превратна оценка на доказателствата. Тези претендирани недостатъци могат да бъдат отнесени към второто от касационните основания, към което се е насочил и прокурорът, позовавайки се и на него, макар с по - общи формулировки. Изложеното в жалбата също е неточно от гледна точка на предвидените касационни основания – поддържаната “необоснованост на решението”, поставена наред с претенциите за процесуална и материална незаконосъобразност, няма как да бъде разгледана, но и с жалбата се поставят поначало въпроси, свързани с доказателствената дейност на предходната инстанция. В мотивите на проверявания съдебен акт е преповторена, приетата от първата инстанция фактическа обстановка, като е заявено, че същата намира потвърждение в събраните доказателства само относно деянието, квалифицирано от прокуратурата като опит. Що се отнася до останалите деяния, събраните по делото доказателства, според въззивния съд, не позволявали несъмнен извод, че те са осъществени от подсъдимия А виж мотиви л. 175, 176 от делото. В тази връзка, упрекът, отправен към прокуратурата, че е надценила капацитета на косвените доказателства, можеше и да е основателен, ако съдът се бе съобразил с правилата при обсъждането на косвените доказателства – те не могат да бъдат обсъждани изолирано едно от друго или от другите доказателства. Наистина, част от доказателствената схема на обвинението се състои в установената невъзможност превозните средства, с които е извършван износ на стоки, да натоварят едновременно стоките на подсъдимия А на другите фирми. За да отхвърли доказателствената значимост на това обстоятелство съдът е приел : първо, “че още преди да се товари стоката на някоя от трите фирми на подсъдимия камионите са били претоварени,.. тоест...би следвало да се направи извод, че фиктивен износ осъществяват и въпросните чужди на подсъдимия фирми..” и второ, че при някои от изброените курсове на излизане на товарните автомобили EAS 659- “Мерцедес”, м. 1320 и RAО 406 “Мерцедес” на съответните дати (виж мотиви л. 177), е имало свободна товароподемност преди товаренето на стоките на подсъдимия. Вярно е, че в допълнителните заключения на счетоводната експертиза, приети в хода на съдебно следствие, проведено от въззивния съд, е посочено, че за съответните товарни автомобили е имало претоварване и преди обработката на ЕАД за стоката на една от трите фирми на подсъдимия, с изрично посочване на датите, както и че в някои случаи е била налице свободна товароподемност към същия момент. Тези факти биха имали придаденото им от въззивния съд значение, ако бе съобразено най – напред, че обвинението е поддържало теза за фиктивен износ, относим към конкретни справки - декларации, в които са включени данните от съответните ЕАД и от друга страна, те бяха съпоставени и с данните за вида и теглото на стоките на всяка от трите фирми, отразени в същите ЕАД. Липсата на такъв анализ очевидно лишава от убедителност изводите на съда за доказателствена недостатъчност на обвинението. По нататък, съдът е изискал от МФ-НАП справките - декларации, подадени от трите фирми, управлявани от подсъдимия (виж писмо вх. № 1444/04.03.2009 г.– л. 89 от въззивното производство, ведно с приложенията, намиращи се неподредени в кориците на делото), но съдържащите се в тях данни не са анализирани. Поначало такъв анализ е трудно постижим без помощта на специални познания от съответната област. Не случайно в хода на допълнителното съдебно следствие, извършено от въззивния съд, прокурорът е поставил въпроса за назначаване на счетоводно-икономическа експертиза – виж с.з. от 26.01.2009 г. Отхвърлянето на това искане, направен в мотивите на нарочно определение от 10.02.2009 г., изобщо не третира съществеността на поставените искания – как е формиран предмета на обвинението по възстановения ДДС. Отказът на съда, да уважи това доказателствено искане, е предпоставил и друго. Съдът се е лишил от едно пълно изследване на всички, относими към периода и оформени документално, сделки по износ. Приложените към досъдебното производство справки на НАП – ТД – гр. Х.. 90-102, т. ІІІ), отразява такива данни, но те са непълни, а е било необходимо и съпоставянето им с отразеното в самите справки-декларации и приложените към тях дневници. Обстоятелствата, свързани с липсата на складови помещения на фирмите на подсъдимия; съдържимото, като клаузи в договорите за продажба на стоки; нередовността на някои от протоколите (договореността) за съхранение на стоките; данните, съдържащи се в отговора на митническия департамент на Р Грузия; фактът, че стоките на подсъдимия в изброените случаи от обвинението “дублират” стоките, предмет на износа на другите фирми и прочие, са приети от апелативния съд като неподкрепящи обвинението, защото според последния, всяко едно от тези обстоятелства само по себе си може да има и друго обяснение. Така използваният от съда подход – да обсъжда всеки един от посочените косвени доказателствени факти изолирано и едностранчиво, без да се преценява значението им като съвкупност по между им и с другите доказателства, прави и този извод неубедителен. В тази връзка, обсъждането на информацията, съдържаща се в документите, посочени от обвинението в отделен опис към обвинителния акт (виж л. 14 от първоинстанционното дело), също е останало непълно. Наистина, в тези документи се съдържат данни за “съхранението на стоките на подсъдимия от други фирми и за упълномощаването му да осъществява търговски връзки с Грузия”, както е приел въззивният съд. Тази констатация обаче не води непременно до отхвърляне на обвинението (за липсата на реални сделки по придобиване на стоките, предмет на износа), защото е декларативна и не е обезпечена с доказателствен анализ. Най-малкото е било необходимо да се съпоставят данните за стоките, съдържащи се в посочените протоколи за съхранение, респективно договори, с тези предмет на износа към относимия по обвинението период и съответността им с отразеното в ЕАД (и/или придружаващите го документи), удостоверяващ същия износ. Тук е мястото да се отбележи, че необсъждането им (макар, че първата инстанция се е позовавала на някои от посочените документи) може да се дължи и на това, че посочените в отделния опис документи, не са били пред въззивния съд, след като в съпроводителното писмо изх. № 5474/06.08.2008 г. на Окръжен съд – Хасково (виж л. 1 от въззивното дело), те не са описани, като изпратени/приети, което от своя страна наложи ВКС да ги изиска от първоинстанционния съд (писмо по н.д. № 134/2010 г. на ВКС, І н.о. и писмо изх. № 2* от 29.04.2010 г. на ОС – Хасково). Казаното до тук очертава от една страна, че направеният анализ на косвените доказателства и тяхното отхвърляне е в противоречие с вече посоченото правило при опериране с такива доказателства, а от друга, игнориране на част от същите и неизясняване на съществени обстоятелства, значими за правилното решаване на делото. По нататък, съдът е приел, че обвинението и осъждането на подсъдимия за извършен опит за данъчна измама, разкрит на 07.10.2005 г. е доказано по изискуемия се начин ( виж - мотиви, л. 181 от делото). Това може и да е вярно, но съдът не е изяснил (посочил) защо събитията от 04. до 07.10. 2005 г., както и констатацията, че ЕАД № 3107/ 1-2743/06.10.2005 г., оформяща фиктивен износ на ЕТ “Европа- Д. А. ”, обосновават извод, че използваните документи – справки декларации, подадени за трите фирми на съответните дати и обхващащи данъчен период м. септември и октомври 2005 г., са с невярно съдържание, след като посоченият ЕАД не е включен в тези справки декларации, за да е доказателство за осъществения износ и в частност, основание за възстановяване на ДДС. В тази връзка и жалбата на подсъдимия А има своето основание (както се каза не по всичко изложено в нея), защото също оспорва доказателствената дейност на втората инстанция. ІІІ. Обобщено казано, недостатъците в доказателствената дейност на въззивния съд, посочени в предходния пункт, не могат да бъдат отстранени от ВКС. Необходимо е ново разглеждане на делото във въззивната инстанция. При това ново разглеждане следва да се извърши сериозен анализ на доказателствата по делото, ако е необходимо да се съберат и нови доказателства. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.3 т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивно решение № 257/27.01.2010 г., постановено по ВНОХД № 450/08 г. от Апелативен съд – Пловдив. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на същия съд от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.