Р Е Ш Е Н И Е № 202 София, 25 април 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шести април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 541 по описа за 2012 година. С присъда по нохд № 382/11 г. Окръжният съд-гр.Сливен осъдил подсъдимия М. И. К. на основание чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, чл.20, ал.2, чл.29, б.”б” и чл.54 НК на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. С решение № 260 от 23.11.2011 г., постановено по внохд № 310/11 г., образувано по жалба на подс.К., Апелативния съд-гр.Бургас изменил посочената присъда като намалил размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на пет години. В останалата част присъдата на СОС е потвърдена. Подсъдимият, чрез защитата си – адвокат Г. М., е подал касационна жалба срещу въззивното решение, с която се възразява наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подс.К. лично и защитата му поддържат подадената жалба. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията и отсъствието на основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе ВКС взе предвид следното: Отговорността на подсъдимия е ангажирана за деяние, извършено от него в съучастие с А. Г. Д., на 01.03.2011 г. в [населено място] спрямо С. М. Н.. Отговорността на А. Д. е реализирана по реда на Глава двадесет и девета от НПК, като с определение от 04.07.2011 г. по нохд № 341/11 г. ОС-гр.Сливен одобрил споразумение за решаване на делото между Окръжна прокуратура-гр.Сливен и А. Г. Д. за престъпление по чл.198, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 НК и прекратил наказателното производство срещу Д.. Посоченото определение влязло в сила на 04.07.2011 г. - чл.383, ал.1, във връзка с чл.412, ал.2, т.1 НПК, и е задължително за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани, в това число и за съда – чл.383, ал.1, във връзка с чл.413, ал.1 НПК. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея причини. При разглеждане на делото БАС е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуални правила – чл.348, ал.1, т.2, във връзка с ал.3, т.т.1 и 2 НПК, което предопределя отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Мотивите на въззивното решение, в частта по приложението на закона, са декларативни, а отделно от това, обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, са останали неизяснени. Решаващият съд е приел, че осъжданията на подс.К. по нохд №№ 960/00 г. на ЯРС, 368/09 г. на ВТОС и 117/10 г. на ЯРС обуславят наличието на предпоставките на чл.29, ал.1, б.”б” НК, а оттук и съставомерност на инкриминираното деяние по чл.199, ал.1, т.4 НК. Посоченото решение съдът не е аргументирал надлежно в мотивите на съдебния акт. Следващият коментар е съобразен с конкретиката на настоящото дело. 1.Известно е, че рецидив по чл.29, ал.1, б.”б” НК е налице, когато деецът извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66 НК. Това не е било съобразено от съда по същество, доколкото от свидетелството за съдимост е видно, че с определение, постановено по чнд № 241/10 г. на ЯРС, влязло в сила на 25.05.2010 г., на основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК на осъдения К. е определено едно общо наказание за престъпленията, предмет на нохд №№ 368/09 г. и 117/10 г. Иначе казано, обстоятелството, че К. е бил осъден за дадена престъпна дейност не с една, а с двете присъди, не може да отегчи положението му и да обуславя рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” НК. В този смисъл виж указанията, дадени с ТР № 54/61 г. на ОСНК на ВС на РБ (ВКС), съответно относими и към настоящия случай. 2.Известно е също, че правилото на чл.29 НК не се прилага, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Този въпрос не стои спрямо осъждането по нохд № 117/10 г., по обясними причини – влизане в сила на присъдата и времеизвършване на инкриминираното деяние. Не така стоят нещата с осъждането по нохд № 960/00 г. По делото липсват данни относно изтърпяването на наказанието, което е пречка за положителния извод по чл.30, ал.1 НК. 3.Възражението на подсъдимия за допуснати други съществени нарушения на процесуални правила са неоснователни, по следните съображения: На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 НПК, защитата на подсъдимия претендира, че съдът неоснователно не е удовлетворил искането му за установяване самоличността и разпит в качеството на свидетел на лице от [населено място], представило се с името „С.”, както и че БАС не е взел отношение по направеното пред него възражение, свързано с чл.20, ал.1 НК. Протоколите за съдебните заседания, проведени на 14.10.2011 г. и 18.11.2011 г. пред СОС сочат, че такива искания подс.К. не е правил. В първо посоченото съдебно заседание последният е поискал отлагане на делото „за да организира защитата си и посочи свидетел – М. от Т., чиито имена не знае и не може да посочи в момента” (л.27), а в последното заседание, в което е дал обяснения, не е правил доказателствени искания (л.37-39). БАС не е нарушил изискванията на чл.339, ал.2 НПК, тъй като на вниманието му не е било поставено възражение за конкретното участие на подсъдимия в изпълнението на инкриминираното престъпление. Друг е въпросът, че същото възражение не държи сметка за казаното по-горе относно правилата по чл.383, ал.1, във връзка с чл.413, ал.1 НПК. Водим от изложеното на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т. 1 и 3 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 260 от 23.11.2011 г., постановено по внохд № 310/11 г. на Апелативния съд – гр. Бургас и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: